Юлиан Отстъпник: императорът, предизвикал Христос

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През IV век Юлиан решил да върне времето обратно и забранил християнството.

През 30-те години на III век император Константин Велики направил фактически християнството официална религия на все още единната Римска империя. Почти в началото на своето управление той прекратил гоненията срещу последователите на Исус, а след това им давал все повече привилегии. В различни краища на империята започнало строителство на християнски църкви, материал за които често се вземал от специално разрушените езически храмове. Към края на живота на Константин християнската църква осъзнала всичките преимущества на статута на държавна религия и нейният клир нямал намерение да се разделя с достигнатото положение.

През 337 година Константин Велики починал, като успял преди смъртта си да провъзгласи за свои наследници едновременно тримата си синове и племенника си, разделяйки римските провинции помежду им. Веднага след погребението му започнала жестока борба за власт, победител в която се оказал средният син на Константин II. За да не се раздробява и по-нататък бащиното наследство, той заповядал да убият всичките претенденти за престола. За броени месеци императорското семейство намаляло рязко – от ръцете на убийците, изпратени от Констанций, загинали двамата му чичовци и седем братовчеди. След това новият император започнал война с родните си братя.

Император Констанций II

От страничните издънки на императорския род останали само две момчета, двама малки племенници на Константин – 12-годишния Гал и 6-годишния Юлиан. Когато убийците нахлули в дома им, Гал бил тежко болен, и не го докоснали, смятайки, че ще умре без чужда помощ, а Юлиан пощадили заради това, че бил малолетен. За всеки случай към момчетата бил прикрепен епископ Евсевий, който не толкова обучавал братята, колкото ги следял и докладвал за тяхното поведение на Констанций. Много по-голямо влияние от свещеника оказал върху малкия Юлиан ученият роб евнух Мардоний, който запознал момчето с античната философия и литература. Възприемчивият ученик поглъщал страстно съчиненията на Платон, Аристотел, Сократ и други древногръцки автори. Той толкова обичал да се учи, че дори се зарадвал, когато го изпратили с брат му далече от столицата на империята Константинопол в кападокийския Марцел, където имало огромна библиотека.

В дълбоката провинция братята живели пет години. Юлиан четял увлечено книги, а Гал се занимавал с фехтовка и езда. По това време Констанций осъзнал, че няма да има преки наследници. Жена му Евсевия смятала, че нейната бездетност е наказание за греховете на мъжа ѝ. През 347 година Констанций решил да направи свой наследник Гал, който навършил двадесет и една години. Той го повикал в Константинопол и му дал титлата цезар. От времето на Диоклетиан императорът носел титлата август, а неговият съвладетел и наследник – цезар.

Гал, по-големият брат на Юлиан

На Констанций му се наложило да замине за Италия, за да си върне Рим от поредния узурпатор. Константинопол останал под грижите на Гал, който започнал да въвежда в града нов ред. След екзекуцията на няколко високопоставени чиновници и смазването на недоволствата към Констанций потекли доноси и молби да укроти своя съуправник. Императорът изпратил най-напред Гал в Антиохия, но той започнал да я управлява без оглед на върховната власт. През 354 година Констанций извикал Гал при себе си, а докато той пътувал, наредил да го убият за превишаване на длъжностните си пълномощия. Двадесет и тригодишният Юлиан, който живеел като изгнаник в далечната Никомедия, останал единствен наследник от императорската династия.

През 355 г. Констанций извикал братовчед си в Милано, където тогава се намирал дворът. Някои историци смятат, че е искал да убие последния потенциален претендент за престола, но го разубедила императрица Евсевия. Тя харесала благообразния юноша, който живеел само с философията и молел да го пуснат обратно при любимите му книги. Императорът решил, че този „ботаник“ не е опасен за него, провъзгласил Юлиан за цезар вместо убития чу брат и, за радост на момъка, го изпратил в Атина. Юлиан бил много радостен да се озове в центъра на елинската култура. В Атина той се приобщил към елевзинските мистерии – сложен езически обред – и започнал да общува с жреците на продължаващите да съществуват в Гърция дохристиянски култове. За няколко месеца, прекарани в Атина, Юлиан станал страстен последовател на неоплатонизма – учение, съставено от основите на древногръцката философия и източната езотерика, чиято главна цел била да търси единно абстрактно божество.

Статуя на Юлиан в музея „Клюни“, Париж

Юлиан бил внезапно арестуван и отведен при Констанций. Той едва ли се е интересувал от религиозните възгледи на братовчед си, по-скоро е получил поредния донос, че Юлиан мечтае да завземе властта в империята. Обвиняемият успял да се оправдае и императорът се смилил. Той накарал Юлиан да си обръсне пуснатата в Атина брада, оженил го за сестра си Елена и изпратил младоженците по-далече от столицата в Галия. В тази провинция било неспокойно: римските легиони едва удържали натиска на войнствените германски племена, идващи отвъд Рейн. Офицерите, хора на императора, се подигравали откровено с новия, декоративен според тяхното мнение началник – та нали под негово непосредствено подчинение се намирали само триста и шестдесет войници лична охрана. Редовите легионери посрещнали образования Юлиан с недоверие. Но юношата, който обичал винаги да се учи, спечелил любовта на суровите легионери с това, че помолил най-опитните войници да му преподават военна наука. Юлиан се оказал добър ученик и човек с талант на стратег.

Овладявайки стремително науката да побеждава, Юлиан започнал да громи германците. Решаващото сражение станало през август 357 година при Аргенторат (днешния Страсбург), където тринадесет хиляди легионери под командването на Юлиан разгромили тройно превъзхождащите ги сили на варварите алемани. След това младият цезар прогонил варварите от Кьолн, Майнц, Залц и Вормс, като снел обсадата от почти четиридесет римски крепости. Изграденият по негова заповед флот започнал да чисти от варварите бреговете на Рейн. След военните си успехи Юлиан започнал да отстранява от командването офицерите, които доскоро му се подигравали, но не можели лично да се похвалят с победи. От обединете военноначалници към Константинопол потекли писмени интриги.

За своя резиденция Юлиан избрал Лутеция, днешния Париж, и започнал да реформира Галия. Той намалил тройно данъците, което не се харесали никак на централните власти, но оживило търговията в провинцията, борел се с присвояването на държавни средства. Ненавижданият от засегнатите чиновници цезар бил все повече и повече подкрепян от обикновените жители на Галия и от легионерите.

В Константинопол следели с тревога нарастващата популярност на Юлиан. В докладите си до императора придворните се гаврели с неговия наследник, наричали го „брадат козел“, „плямпащ цирей“, „маймуна в пурпур“, но в същото време събуждали и природната подозрителност на Констанций. В края на краищата императорът решил да дръпне юздите на Юлиан, като го лиши от подкрепящите го римски легиони. Затова заповядал да отзоват най-добрите части от Галия заради планираната война с Персия. По-късно Юлиан ще напише, че императорът пращал посланици при варварите и давал на вождовете им големи подкупи, за да нападнат Галия, да отслабят провинцията и така да лишат цезаря от подкрепата на народа.

Свикналите с Галия легионери посрещнали неодобрително заповедта. Те отказали да се подчинят и, неочаквано дори за самия Юлиан, го провъзгласили през февруари 360 година за император. Като научил това, Констанций, който вече се намирал в източните провинции на империята, заминал спешно за Константинопол и извикал там Юлиан. Начело на двадесетхилядна войска новопровъзгласеният император се насочил също към столицата. В навечерието на тръгването си от Лутеция Юлиан за последен път в живота си отишъл на служба в християнска катедрала.

Легионерите провъзгласяват Юлиан за император

Гражданската война изглеждала неизбежна. Но на 3 ноември 361 година, още преди Юлиан да се добере до Константинопол, Констанций II внезапно починал. Макар че смъртта му се оказала крайно изгодна за Юлиан, който внезапно станал законен император, никой от неговите съвременници и потомци не го обвинявал в убийството на своя родственик. Констанций починал от треска, успявайки да посочи преди смъртта си своя братовчед за приемник.

Влизайки в Константинопол като законен монарх, Юлиан най-напред погребал тържествено Констанций. Едно първите му разпореждания на трона станал законът за веротърпимостта, изравняващ правата на всички религиозни култове, съществуващи на територията на огромната римска империя, и поставящ християнството наравно с многобройните езически вероучения. Юлиан не криел и преди своята привързаност към античните богове, а сега започнал да им принася открито жертви. Християнството станало официална религия само преди тридесет години, но през това време повечето езически храмове се оказали разрушени или съвсем западнали. В Константинопол изобщо нямало нито едно нехристиянско култово съоръжение. Тогава Юлиан принесъл жертви на боговете направо в една от църквите. Това предизвикало ропот сред християните. Оскърбените религиозни чувства на поданиците му не смутили императора. Жертвоприношенията придобили бързо такъв размах, че народът започнал мрачно да се шегува: в империята скоро няма да има месо – ще го отнемат от хората и ще го дадат за храна на боговете.

Отначало Юлиан само противоречал на християнството (или на „галилейската вяра“, както го наричал в своите многобройни съчинения). През неговото кратко управление империята наистина станала поле на толерантността. От изгнание се върнали многобройните последователи на еретическите християнски учения, които били пратени там от привържениците на официалните канони. Между последователите на различните течения започнали яростни дискусии. Християните спорели помежду си, без да се отвличат и от все по-големия размах, с който се разпространявало езичеството. Вероятно на това разчитал Юлиан, който разпратил жреци по всичките провинции. При това той не се опитвал да застави цялата многонационална империя да се покланя на древногръцките богове. Императорът поддържал най-различни местни вярвания, възнамерявал например да възстанови ерусалимския храм и да го предаде на юдеите.

Главен бог в личния пантеон на Юлиан бил богът на слънцето Хелиос. Той се различавал много от древногръцкия си едноименник, символ на небесното светило. За Юлиан, поклонник на неоплатонизма, Хелиос бил всевиждащото начало, управляващо целия свят и наказващо хората за техните грехове.

Монета на император Юлиан

За учудване на Юлиан не всички християни жадували да станат веднага слънцепоклонници. Тогава императорът започнал да измъква изпод „галилейската църква“ социалната ѝ база. Грижите за приютите и болниците се отнемали от манастирите и се предавали на езическите храмове. В сериозна стъпка се превърнала забраната за упражняване на професия. Логиката ѝ била проста: да преподават в училищата антична мъдрост имали право само тези, които споделяли религиозните възгледи на гръцките и римските мъдреци. Така християните се лишили от правото да учителстват. На места възникнало логично продължение на тази забрана: даже и учениците, които не изповядвали езическа вяра, не трябвало да посещават училищата и гимназиумите. Всичко това предизвиквало недоволството на многобройните християни. В някои градове новите езически храмове били разрушени от тълпата. В отговор започнали погроми над християнските църкви, тайно поощрявани от властите. В своите послания Юлиан се подигравал открито с последователите на Христос: „Понеже техният поразителен закон им повелява да раздадат имуществото си, за да влязат без проблеми в небесното царство, ние, като се присъединяваме в това към усилията на техните светци, заповядваме всичкото движимо имущество на църквата да бъде отнето и дадено на войниците, та, като станат бедняци, те да се вразумят и да не се лишат от небесното царство“. Тези, които не приемат отнемането на църковното имущество, императорът заплашвал с „огън, меч или изгнание“.

Това не уплашило християните. През 362 година императорът видял с очите си съпротивата срещу своите църковни реформи. Когато бил в Антиохия, християните запалили езическия храм в предградието Дафна. В отговор разгневеният Юлиан заповядал да бъде затворена главната църква в Антиохия и я дал на войниците езичници да я разграбят. В града започнали безредици.

Римската империя се пукала по много шевове. Опитът да бъде обединена с нов култ към Хелиос явно се провалил. Тогава Юлиан се опитал да обедини народа с помощта на средство, използвано от стотици владетели преди него и хиляди от тези, които дошли след него – решил да започне малка победоносна война. За целта избрал съседите перси, които не успял да усмири преди смъртта си Констанций. През пролетта на 363 година осемдесет и три хиляди легионери навлезли в територията на Сасанидска Персия.

Юлиан под стените на Ктесифон, миниатюра от IX век

Най-напред нещата не вървели зле. Войската бързо стигнала до столицата на персите – Ктесифон. Но градът, който до това време бил превземан три пъти от римляните, този път устоял. Юлиан решил да заобиколи противника. Сред персите се намерил предател, който се съгласил да заведе римляните през изсъхналите степи в тила на шахиншаха Шапур II. След няколко дена път войската на Юлиан се озовала в полупустинна местност, където нямало вода. Водачът, който се оказал нарочно изпратен, изчезнал внезапно, а степта била запалена от персите, очакващи римляните в засада. В резултат от тази степна разходка Юлиан изгубил почти две трети от своята армия.

Решаващата битка станала на 26 юни 363 година край градчето Маранга. По време на ожесточената схватка Юлиан не стоял на командния пункт, а се сражавал в първите редици на легионерите. Внезапно остро копие пробило черния му дроб. По-късно се твърдяло, че ударът не бил нанесен отпред, а отзад – иначе казано, императорът бил ранен от някой легионер християнин. Измъквайки копието от дълбоката рана, Юлиан разрязал сухожилията на пръстите си. Веднага получил още две рани – в ръката и в гърдите. Телохранителите отнесли императора в шатрата му.

Умиращият издържал без стонове жестоките мъки от смъртоносната рана. Сто години по-късно църковните историци написали, че преди смъртта си той уж погледнал небето и произнесъл: „Ти победи, галилеецо!“ Но тези, които присъствали при кончината на Юлиан и я описали, цитират съвсем други думи. Императорът запазил и преди да умре верността си към Хелиос. Той събрал в шепа от своята кръв, вдигнал ръка нагоре и казал: „Доволен ли си? Сега идвам при тебе“.

Коптска икона „Свети Меркурий убива император Юлиан“

Битката при Маранга завършила с почти пълното унищожение на двете противникови армии. И в римския, и в персийския строй останали малко повече от две хиляди войници. Но римляните били деморализирани от гибелта на императора. За нов владетел на империята веднага бил избран военачалникът Йовиан. Той помолил шахиншаха за мир при крайно неизгодни за Рим условия. Бягащите от Персия легионери отнесли оттам тялото на Юлиан, което било предадено на земята в град Тарс. Добралият се до Константинопол Йовиан отменил през краткото си година и половина управление почти всичките религиозни реформи, предприети от неговия предшественик. Християнската църква си върнала пълните привилегии, езичеството отново било обявено извън закона, а младият слънцепоклонник бил проклет навеки и заклеймен като Юлиан Отстъпник. Неговото управление за дълги столетия се оказало единственият опит да се отхвърли християнството на държавно равнище. Може би най-близки последователи на римския император Юлиан са френският диктатор Максимилиан Робеспиер и руският революционер Владимир Ленин.