ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ПРОТОКОЛИТЕ

Накрая има още едни източници, с които не разполагаме. Това са истинските протоколи от съда над Исус и донесенията на Понтий Пилат до император Тиберия.

За липсата на протоколите първи е обърнал внимание Роберт Айслер.

Тук читателят, струва ми се, най-сетне ще се възмути: минали са две хиляди години, какви протоколи?! Може би ви трябва и видеозапис?

Но не бързайте да се изказвате прибързано.

Римската империя изобщо нямала навик да екзекутира хората без съд и следствие; съдът над Исус е факт и всъщност е важна сцена във всичките четири Евангелия.

Стенограмите от подобни съдебни процеси се пазели в провинциалните архиви и дори частните лица имали достъп до тях. Християните намерили много рано приложение на тези стенограми: използвали ги, за да пишат жития на мъчениците. Най-добрите и най-достоверните „Жития на мъчениците“ от II век са именно такива стенограми.

Християните употребявали държавните архиви не само за създаване на автентични жития, но и за разобличаване на своите врагове. Например някой си Аполоний написал книга против еретиците-монтанисти, в която твърдял, че един от основателите на монтанизма, Александър, бил осъден за грабеж, а не за изповядване на християнството. „Желаещите да получат сведения за него имат на разположение асийския държавен архив“ – настоявал Аполоний [1].

Може би протоколите от съда над Исус са били унищожени при щурма на Ерусалим? Това е много съмнително. Защото резиденцията на Понтий Пилат, а също така и архивът му се намирали в Кесария. Протоколите от съда би трябвало да се пазят в Кесария, а Кесария не пострадала от войната.

Как е станало така - пита се Айслер, - че християните никога не са се погрижили да получат истинските протоколи от съда над Исус, докато в същото време са правели това за много по-незначителни и по-маловажни исторически персонажи? [2]

Как е станало така, че до нас са достигнали протоколите от съда над християнина Сперат от малкия сицилиански град Скили, но не са достигнали аналогичните протоколи от съда над Исус?

Протоколите от съда не са били единственият документ, който би трябвало да останат след екзекуцията на Исус.

Като всяка държава, отрила писмената радост, Рим бил доста загрижен за механизмите на държавната отчетност.

Всеки римски чиновник, включително и провинциалните наместници, трябвало да води дневник, в който се отчитал за всичко случило се. Тези отчети се огласявали на площада: това било нещо като устен стенвестник, информиращ населението на града за действията на властите и осигуряващ някаква обратна връзка.

Типичен пример за такъв дневник е например Парижкият папирус 69, посветен на дейността на стратега на Омбос и Елефантина в Горен Египет около 232 г.

От този папирус научаваме между другото, че в първия ден на Тот стратегът „посети вечерта гимназиума заедно с Аврелий. Той издигна, като украси с венец, Аврелий Пелаес, син на Харпесис, внук на Иеракс, в гимназиарх, като принесе по този случай жертви в Кесариум и в Гимназиум, където също принесе жертви и изрече клетви. След това отиде в друг окръг, където принесе обичайните жертви в чест на бога… и стратегът вървеше в процесията в чест на този бог“.

След това следват бележки за огласяването на отчета: ръката на друг писар е отбелязала „прочетено“ и трети писар добавя: „Аз, официалният писар Аврелий Артемидор прочетох публично този протокол и след това го включих в официалните протоколи. Година 12-та, 2-ри Тот“ [3].

Аналогичен служебен дневник би трябвало да води и префектът на Юдея Понтий Пилат. Разбира се, този дневник би се пазил в Кесария, също както дневникът на египетския стратег се пазел в Египет. Но освен тези дневници съществували и донесения до императора. Чиновниците по места били длъжни да му донасят за всички важни събития – каквото, в случая с Пилат, било, без съмнение, задържането и екзекуцията на човек, претендиращ за статута Цар на Юдея. Тези донесения до Тиберий влезли след това в acta et commentarii Tiberii, които, между другото, били любимо четиво на Домициан.

Както виждаме, Плиний Младши се консултирал с Траян даже по повод на един постъпил при него анонимен донос срещу християните.

Можем ли да си представим ситуация, при която префектът на Юдея не би известил подозрителния, дребнав и параноидално настроен император за задържането и екзекутирането на Юдейския цар? Това е крайно съмнително, дори и защото, ако не би го направил, императорът веднага би бил известен от някой друг, при това представяйки действията на префекта в може би някаква не толкова благоприятна светлина.

И въпреки това нито автентични протоколи от съда над Исус, нито донесения на Пилат до императора няма.

Може би християните просто не са имали съответния административен ресурс?

Ни най-малко: нещата са точно на обратно.

Ако се вярва на „Деянията на апостолите“, апостол Павел е разговарял в частна обстановка с всемогъщия прокуратор на Юдея Феликс и неговата съпруга (Деяния, 24:24). Той прави това през 50-те години в Кесария, където би трябвало да се пазят прословутите протоколи!

Павел имал последователи сред членовете (иначе казано – сред робите и освободените роби) на императорския дом (Филипяни, 4:22), а също така сред членовете на дома на Нарцис, фаворита на Нерон (Римляни, 16:11), и на Аристобул, внука на Ирод (Римляни, 16:11). В края на I век християните приели двама членове на управляваща династия, Флавий Климент и жена му Домитила. Те, според правило, имали пряк достъп до документите в tabularium principis.

Трудно е да си представим, че хора с такива връзки не са могли, 20-50 години след екзекуцията на Исус, да получат съдебни протоколи, каквито християните по-късно получавали лесно чрез най-обикновените servus librarius.

Те като че ли би трябвало да бъдат жизнено заинтересовани с помощта на най-автентичните, най-истинските протоколи от съда над Исус да опровергаят зловредната юдейска контрапропаганда!

И ако християните при такива условия не са публикували протоколите от съда над Исус, най-вероятно са го направили, защото тези протоколи не са можели да им помогнат много.

Вие ще кажете - какво ни интересува това? Дори Тацит да е написал за християните цял трактат, както е написал за германците, дори Юст Тибериадски да е описал съвсем друга „Юдейска война“, дори acta et commentarii Tiberii да са съдържали истинския отчет на Пилат за екзекуцията на Исус, дори Йосиф Флавий да е написал за Исус нещо такова, че на бащите на църквата да са им настръхвали косите – какво ни интересува днес това? Тези текстове са безвъзвратно изгубени.

Разликата е много важна.

Въпросът е в това, че ние възприемаме Новия завет като първоизточник. За нас той не е просто най-главният, а е и монополният източник на сведения за Исус.

Но ако нашата хипотеза е вярна, когато Марк е писал своето Евангелие, този монопол не е съществувал. Той не се е смятал за основен източник. Той е работел в огромно, плътно, наситено информационно поле, мнозина участници в което са били добре осведомени и за фактите от живота на Исус, и за неговите изказвания. Марк не е можел да игнорира тези факти и да премълчи тези изказвания.

Той е можел само да ги преобясни.

Можем ли ние, на основата на сведенията, които ни дава Марк, да възстановим някои детайли от това информационно поле? Можем ли, като имаме в ръцете си само версията на адвоката, да възстановим, след две хиляди години, версията на обвинението?

Ще се опитаме и ще пристъпим.

БЕЛЕЖКИ

1. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 5, 18, 9.

2. Robert Eisler. Указ. соч., p. 15.

3. Пак там, p. 591.

(Следва)