ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ

Разбира се, ние можем да предположим, че всичките тези изчезнали текстове - „История“-та на Юст Тибериадски, фрагментите от Тацит, Антоний Юлиан и дори цялата книга на Филон Александрийски за преследването на юдеите по времето на Тиберий – не са казвали нищо за привържениците на Исус, а абзаците у Йосиф Флавий са се появили някак си така.

Но ето къде е проблемът: ние имаме също един огромен клас съчинения, в които името на Исус се споменава, нещо повече, те са били посветени специално на Исус, ние знаем съвсем точно за тяхното съществуване и въпреки това те също са изчезнали – завинаги или за векове.

Аз говоря, разбира се, за текстовете, признати от победилата християнска фракция за еретични. Не говоря сега за историческата ценност на тези книги – да си представим за миг, че те са съдържали абсолютни измислици, глупости и фантазии, че не представляват никаква историческа ценност и не хвърлят никаква светлина върху генезиса на християнството. Но поне едно не може да им се отрече – че съвсем точно са били посветени на Христос. И ако тези текстове не са достигнали до нас, това съвсем не е, защото ебионитите, елхасаитите, гностиците, манихейците, валентинианите, сатурнилианите, маркионитите и монтанистите не са съществували изобщо.

Тях ги няма, защото от IV в. нататък църквата си присвоила правото да унищожава тези текстове и тя използвала това право непрекъснато в продължение почти хиляда и няколко години.

Нещо повече, нещата изглеждат още по-странни. „ Пистис София“, „Тричастната Епиноя“, „Тайната книга на Йоан“, „Евангелието от Филип“ - всичките тези съчинения са написани не по-рано от средата на II век и от самото начало се смятали от римската църква за еретични.

Но в историята на християнството има множество други съчинения, които са играли огромна роля за неговото формиране, които не често или никога не са били смятани за еретични, които се цитирали с одобрение от бащите на църквата и дори служели за основа на Евангелията, а след това били зачеркнати от историята на християнството – за дълго или даже завинаги.

Да вземем например текста, известен като „Евангелие от евреите“. Това евангелие се смятало за почти канонично. Блаженият Йероним пише в края на IV в., че то „се нарича от доста хора истинското Евангелие от Матей“ [1]. Евангелието преживяло успешно времето на „страшните римски гонения“. Блаженият Йероним дори го превел на латински!

Единственото, което не издържал този текст, бил триумфът на църквата. След превръщането на християнството в държавна религия той бил унищожен, въпреки че – или защото - бил истинският текст на Евангелието от Матей.

Един от най-ранните християнски писатели бил Папий Хиерополски, когото Ириней Лионски нарича ученик на апостол Йоан. На прага на II век Папий написал безценна за нас книга, която съдържала достигналите до него изказвания на Исус.

Ортодоксалността на Папий не подлежала на съмнение. Евсевий Кесарийски цитирал с желание запазили се от него откъси. Но книгата на Папий не стигнала до нас, а била един от най-ранните и съвсем точно съществуващи сборници с поучения на Христос.

Или ето накрая трети пример. Съвременните учени единодушно смятат, че Лука и Матей са имали общ източник – т. н. Q (Quelle). Това бил сборник с изречения на Исус, написан на гръцки. Че е бил написан на гръцки, следва от факта, че заимстванията от него у Лука и у Матей изглеждат съвсем еднакво. Не е трудно да разберем, че Q е бил още по-ранен и още по-ценен източник от Лука и Матей. Но не е дошъл до нас.

Ние знаем съвсем точно, че той е съществувал. Как е станало така, че до нас не е достигнала свещена книга, която била източник за цели две Евангелия? А ако тази книга е била унищожена като еретична, как се съгласува това с твърдението на победилата църква, че правилното християнство е било първично, а ереста – вторична?

От тези примери виждаме, че християнската цензура е унищожавала в продължение на столетия книги, в които за Исус се е говорило не това, което трябва, и не така, както трябва. Трудно е да си представим, че тази цензура е унищожавала само книги, които смятала за еретични, но направила при това изключение за Тацит и Юст Тибериадски. Трудно е да си представим, че християнските цензури са си казали: „Това е фрагмент от проклетия гностик Валентин, който клевети нашия Господ Исус Христос, и ние ще го изгорим, а това е фрагмент от велигия езически историк Тацит и ние няма да го докоснем“. Още по-трудно е да си представим, че за победилата църква не само гностиците или маркионитите, но и питагорейците, стоиците и киниците – всички са били еретици.

С какво са важни тези книги?

Да вземем само един случай. Този случай е толкова значим, че ще се върнем към него още не един път. А сега ще го разгледаме само накратко.

Сред многото еретични книги, които не са доживели до наши дни, била една книга на еретика Елхасай.

Ние знаем много малко за този текст. Някои детайли за него съобщава неуморимият борец с ересите Иполит Римски [2].

Според същия Иполит названието на една секта произлизало от името на нейния основател – еретика Елхасай, живял по времето на Траян, или през 10-те години на II век. Учението на този късен ересиарх съдържало, разбира се, злостна ерес в сравнение с учението на римската църква, която винаги вярвала в правилния Христос.

Злостните еретици елхасаити се споменавали от победилата църква много пъти. В средата на III в. с тях се борел Ориген. Епифаний от Саламин се оплаквал в края на IV в., че много християнски общини край Йордан се състоят именно от елхасаити.

Едва ли добрите християни са страдали силно през XIX в. за загубата на това богоотвратително и несъмнено внушено от Сатаната съчинение.

Освен това много добри християни през същия XIX в. сигурно са били чували за учението на пророка Мани. Той бил някакъв източен пророк, който противопоставял доброто на злото, духа на материята. От това противопоставяне произлязла даже думата „манихейски“. По-напредничавите читатели биха могли да знаят, че Мани наричал себе си апостол на нашия Господ Исус Христос, Печат на Пророците и същия Утешител, чието пришествие обещал Исус в Евангелието от Йоан, което било, ако си помислим, малко странно. Защото Мани проповядвал в Персия и Индия – какво общо имал със западния Исус?

Докато за книгата на еретика Елхасай и за учението на пророк Мани било известно само от трактатите на войнстващите ортодокси, бедата не била голяма. Бедата започнала тогава, когато през XX в. един след друг започнали да се намират оригинални манихейски текстове.

Тогава станало ясно, че Мани не бил основател на религия, а само религиозен реформатор. А сектата, към която принадлежали неговите родители, била именно елхасаитска.

Главна особеност на тази секта било постоянното, ежедневното кръщене. Елхасаитите постоянно се миели с вода и кръщавали даже зеленчуците, с които се хранели. Кьолнския манихейски кодекс нарича нарича тази секта „баптисти“ („кръщаващи“, от гр. βάπτισμα, „кръщене“ – бел П. Н.). Елхасаитите/баптистите спазвали фанатично Мойсеевия закон и имали строга, напълно кумранска йерархия, наказваща със смърт за всяко неподчинение на по-старшите.

Освен това, никакъв техен основател „Елхасай“ не е имало. „Елхасай“ е развален арамейски израз - „Ел Хасай“, което ще рече Скрит бог.

Елхасаитите чакали завръщането на Скрития бог Исус Христос точно така, както по-късно шиитите ще чакат завръщането на Скрития имам.

Ние по дефиниция предполагаме, че вярата в Исус се е разпространявала само по територията на Римската империя, където била подложена на ужасни гонения. Това е в общи линии доста странно: защо хората, подложени на тези гонения, просто не са отишли там, където Рим не би могъл да ги достигне?

Отговорът се състои в това, че те са отишли!

Юдея се намирала на границата с Римската империя и на изток от нея лежали Арабия, Партия, Осроене и Адиабена – земи, където ги нямало омразните за юдейските миленаристи римляни и където плюс това населението говорело на родния за палестинските евреи арамейски език. Общините на елхасаитите се разселили по цяла Трансйордания, Персия и Арабия и едно от местата, където живеели тези миленаристи, практикуващи ежедневно ритуално миене и отказващи се категорично от виното, бил град Медина.

Разбира се, много жалко е, че не познаваме книгата на Елхасай. Тя е сред изгубените книги. Но в дадения случай фактът, че има съобщение, е по-важен от неговото съдържание.

Оказва се, че вярващите в Исус съвсем не са живели само на територията на Римската империя. Мнозина от тях след падането на Храма, напротив, избягали там, където не е стъпвал римски крак. И там те били толкова влиятелни, че просъществували почти хиляда години и се оказали причастни не само към раждането на манихейството, но най-вероятно и на исляма.

И след това ни казват, че Исус е бил незначителен пророк, чието разпятие е останало незабелязано от неговите съвременници?

БЕЛЕЖКИ

1. Бл. Иероним, Толкование на Евангелие по Матфею, 12, 13.

2. Hyppolytus of Rome. Refutation of all Heresies, 9, 8, Ante-Nicene Fathers, Vol. 5. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co., 1886.

(Следва)