ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

И така, пред нас стои парадокс. Идеологията, която отразяват кумранските текстове, е идеология на тези, които Йосиф Флавий нарича зилоти, „четвърта школа“, секта на асасините, основана от фарисея Цадок около 6 г. пр. н. е. и постоянно вдигаща въстания срещу римляните.

А организацията, която описват, е организацията на тези, които Йосиф Флавий нарича есеи – мирна секта, съществуваща от незапомнени времена и кълняща се да обича своето началство.

Единственият начин да се разреши този парадокс, е да се предположи, че зилотите и есеите са едни и същи хора.

Никакви две секти, „мирна“ и „войнствена“, разполагащи се едновременно на брега на Мъртво море, не е имало. Има само два начина за описване на една и съща секта или, ако искате, на два стадия от нейното развитие.

Йосиф Флавий не случайно споменава само гръцките названия на сектата: есеи и зилоти. По този начин той не споменава по дефиниция нейното самоназвание.

Какво е било това самоназвание?

Едно от най-разпространените нейни самоназвания е светци, същото название, което се употребява в глава седма на Даниил. Кумранската община, или на арамейски яхад, е община на светци (1QS V:20; 1QSa. 1). Членовете на яхада се наричат светци в Книгата на Стражите, в Дамаския документ и в химните на общините. Те са „светци“ (1QM X), техният лагер е лагер на светци (1QM III:2–3) и точно „Светците на Бога“ осъществяват мъстта по време на Божия съд над Велиал и над неговите последователи (11Q13). Именно от гръцката дума „светец“, осеос“, Филон Александрийски извежда названието на есеите и Йосиф Флавий ги описва като хора, които „преследват особена святост“ [1].

Не по-малко често от светци кумранските текстове употребяват думата „праведници“, цадиким, синове на Цадок, основател на сектата и Учител по Праведност.

Още една знакова за общината дума е канаим, иначе казано – ревнители, зилоти. Тази дума имала безусловно положителен смисъл за всички юдеи и през цялото време в една и съща конотаця: ревнителите изтребвали езичниците. Ревнител е самият Бог на Израил (Изход, 21:14), Финеес (Числа, 25:6–13), пророк Илия и Мататия Макавей (1 Макавеи, 2:24). Ревнители били и членовете на общината. Те трябвало да бъдат „ревниви по отношение на законите за праведност“ (1QS, IV:4), „ревниви срещу слугите на безчестието“ (1QH, VI:20–22) и „ревниви срещу стремящите се към лъскави неща“ (1QH X: 28–29).

Още едно самоназвание на сектата е ебионим, “бедни, просяци“, и съвършени, или съвършени в пътя. Кумранската община се състои от „просяци, които ти изкупи“ (1QM, XI). В някои варианти на Свитъка за войната кумранците се наричат не просто бедни, а „бедни духом“ (1QM XIV:7). Бог „изкупва бедните от ръцете на угнетителите и спасява съвършените от ръцете на злите“ (4Q448 col A).

Още едно важно самоназвание е „падители на завета“ или на староеврейски – ноцрей ха Брит, иначе казано – ноцрим, назореи [2].

Подобно изобилие от названия не трябва да ни учудва. То е типично за всяка революционна секта, често меняща прозвищата си и заплитаща следите си. Например участниците в революцията през 1917 година в Русия били наричани „комунисти“, „болшевики“, „червени“, „революционери“, „марксисти“, „социалисти“, „ленинци“, „Червена армия“, да не говорим за идеологически оцветените „строители на светлото бъдеще“ или „революционна измет“.

С есеите е като с комунистите. Ако, след много столетия, невнимателният читател прочете, от една страна, възторжените отзиви на Лион Фойхтвангер и Бертолд Брех за строителството на комунизма в Русия, а от друга – „Архипелагът ГУЛАГ“, то може да си помисли, че по това време в Русия е имало две идеологически направления. Едното се е състояло от мечтатели-комунисти, стремящи се към мир и любов, но притеснявани от западните капиталисти. А другото – от злобни болшевики, които са искали да завземат целия свят и са организирали в страната си геноцид. Но в действителност ще става въпрос за едни и същи хора, описани от различни гледни точки.

Йосиф Флавий използва прост и ефективен трик. Той разделя „есеите“ и „зилотите“ по време. И твърди, че „мирните есеи“ съществуват от древни времена, а „кървавите зилоти“ са се появили съвсем наскоро, през 6 г. от н. е.

В действителност фанатиците, съпротивляващи се срещу римското владичество под ръководството на Месия от дома на Давид, са се появили вероятно много по-рано.

Можем да бъдем почти уверени, че галилейските „разбойници“, воюващи през 37 г. пр. н. е. срещу Ирод, са участвали във войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината. Имаме сериозни основания да подозираме, че Месия е бил още предводителят Езекия, убит през 48 г. пр. н. е., и че целият преразказ на този епизод, който не може да скрие, от Йосиф Флавий, е върхът на историческата фалшификация. А ревнителите, които се самоубили, вместо да се предадат в плен, се срещнали с римляните за първи път още през 63 г. до н. е., при превземането на Помпеевия храм.

Така че твърдението на Флавий, че ревнителите са се появили едва през 6 в. от. н. е., е злонамерен опит да се объркат нещата. Ревнители са били още Макавеите.

Също така грешно е твърдението на Флавий, че есеите са секта, съществуваща от древни времена.

Кумранците несъмнено твърдели това за себе си. Както видяхме, техен основател бил самият Енох, седмият син на Адам! В сравнение с такава древност даже Мойсей и Аарон изглеждат сукалчета. Няма съмнение също така, че теологията на кумранците наистина е запазила чертите на древния яхвизъм.

Но едно нещо е теологията, а друго нещо – организацията.

Съществуват множество логически и исторически причини, по силата на които сектата на есеите не би могла да съществува прекалено дълго.

Като начало – практикувала общност на имуществото. Комунизмът, с изключение на първобитния, е доста кратковременно състояние. Той има къс период на полуразпадане. Даже СССР не изкара седемдесет години, а израелските кибуци се преродиха още по-бързо. Разбира се, комунизмът на кумранците бил в основата си военен комунизъм – това бил комунизъм на разбойническа шайка, която дели плячката между всички. Но все пак община с подобно устройство едва ли би могла да просъществува повече от сто години – и наистина, още в средата на I в. от н. е. Кумран не била заможна, а пръскаща се от богатство община.

Археолозите намерили в Кумран необикновено голямо количество стъклени изделия и драгоценности; римска terra sigillata, римски лети лампи. Кумран по някое време се превърнал в същото, каквото е Ватиканът – не просто богата, а много богата столица на сектата, която проповядвала пълна бедност. И всъщност тази именно проповед за бедност позволила на върхушката да съсредоточи в ръцете си такива ресурси. Трудно е да си представим, че секта, прераждаща се с такава скорост, е съществувала стотици години.

Второ, Йосиф Флавий ни съобщава един важен детайл. Той казва, че есеите не са пренасяли жертви в Ерусалимския храм. Забранен им бил „достъпът до общия храм и те вършат богослуженията си отделно“ [3].

Но целият икономически смисъл на монотеизма, в този вид, в който се формирал окончателно сред потомците на Садок, се състоял в монопола на Ерусалимския храм върху жертвите за Яхве. Всички, които не признавали този монопол, се преследвали жестоко. Ездра и Неемия не пропуснали да провъзгласят за самаритяни евреите, които говорели с тях на един език и четели същата Тора, но принасяли жертви не в Ерусалим, а на планината Гаризим.

Не е трудно да се разбере, че ако есеите, които не принасяли жертви в храма, са съществували по времето на Ездра, те щели да бъдат заклеймени като езичници, ханаанци, отстъпници и какви ли не, но нямало да бъдат наречени евреи.

Същото е с Хасмонеите. Това е единствената юдейска династия, практикуваща настъпателен херем. Йоан Хиркан разрушил на територията на Палестина десетки гръцки градове, като изтребил или прогонил техните обитатели. Кулата на Стратон превърнал в руини. Унищожил храма на планината Харизим. Обърнал в юдаизъм Галилея и Идумея. Смешно е да си представим, че Хасмонеите са оставили на двадесет километра от Ерусалим да съществува една секта, която ги наричала „деца на Велиал“ и плюс това се ръководела от потомък на Давид, отричащ правото на Хасмонеите да управляват.

И накрая имаме най-простото свидетелство – археологията. Кумран преживял два върха на населеност. Единият е през 103-76 г. пр. н. е., иначе казано – по времето, когато управлява Александър Янай. Сто четиридесет и пет медни монети, намерени в Кумран, са от времето на управлението на Александър Янай.

Накрая, имаме едно най-просто свидетелство – археологията. Кумран преживява два върха на обитаване. Единия е през 103-76 г. пр. н. е, иначе казано – през управлението на Александър Янай. Сто четиридесет и пет медни монети, намерени в Кумран, са от времето, когато управлява Александър Янай. На неговия предшественик Йоан Хиркан принадлежат само четиринадесет монети, а на Саломе Александра, вдовицата на Янай – нито една [4].

От това можем лесно да предположим кой именно е живял в Кумран през управлението на Александър Янай. Това са били не други, а въстаналите срещу него фарисеи. След разгрома на въстанието те избягали от Юдея и лесно можем да предположим, че една от точките им на пребиваване е бил Кумран.

След смъртта на Александър Янай фарисеите се върнали в Ерусалим и Кумран отново опустял. Ние просто нямаме никаква друга група, която да е дошла в Кумран по време на царуването на Александър Янай и веднага след това да го е напуснала. И ако тези фарисеи наистина са били ръководени от Симеон бен Шетах, шурея на кралицата, можем да бъдем уверени, че той не е чакал пришествие на цар от дома на Давид.

През 60-40 година пр. н. е. Кумран води скромно съществуване; след това, през 37 г. пр. н. е. е изгорен изцяло от Ирод и едва след смъртта на този Син на Беззаконието Кумран оживява отново: от времето на създаването на „четвъртата секта“ и управлението на Пилат количеството на монети в него расте и расте, докато не достига върха си малко преди началото на Юдейската война.

От това е разумно да се заключи, че есеите, живеещи в Кумран, са се отцепили от основния ствол на фарисеите не по-рано от 60-те години пр. н. е., иначе казано – не по-рано от позорното падение на Хасмонеите, или в краен случай – не по-рано от времето на Симеон бен Шетах, притежаващ безкрайната способност да се кара с конкурентите си и неразполагащ със сериозни военни ресурси да ги победи.

Няма съмнение, че при това те се смятали за приемници на истинските светци, а противниците си упреквали, че са се станали лицемери и любители на „лъскави неща“ – точно така, както троцкистите продължавали да виждат само в себе си истински ленинисти, а Сталин обвинили, че е изменил на революционното дело.

До времето на Ирод сектата вече преживяла поне две неуспешни въстания – през 48 и 37 г. пр. н. е. Много е възможно след възцаряването си Ирод да е успял да купи тази част от нейното ръководство, която не успял да изтреби. Във всеки случай сектата продължавала да има влияние. Ако потомъкът на водача Езекия, убит през 48 г. пр. н. е., се е провъзгласил за цар четиридесет и четири години след тази смърт и е основал „четвъртата секта“ след още десет години, това означава, че даже при управлението на Ирод основният скелет на сектата е бил все така недокоснат.

Юдейската пропаганда започнала много рано да изобразява едни или други юдейски течения – били те фарисеи или есеи – като изключително мирни. Както виждаме, Талмудът също изобразява рави бен Баба като изключително мирен учител, отказващ да прокълне Ирод въпреки всичките му ужасни престъпления срещу него.

В действителност, колкото и парадоксално да изглежда, именно това настойчиво подчертаване на мирния характер на учението повече от всичко свидетелства за неговия насилствен характер. На истински мирните регалии никога не им идва на ум да подчертават своя мирен характер.

Ние не чуваме нищо за „мирните последователи на Афродита, които даже не убиват последователите на Атина, макар че те ги преследват“. Затова пък чуваме настойчиво за мирните равини, които отказват да прокълнат Ирод, и за мирните есеи, които се отличават с особена святост. И едното, и другото било, просто казано, лъжа.

Фарисеите, според състоянието си през I век, били изключително войнствена секта, първа в историята на човечеството разработила теологията и практиката на шахидите – мъчениците за вярата, удостояващи се след смъртта си с вечен живот. (Даже думата „свидетел/мъченик“, „шахдо“ на сирийски арамейски, е прототип на добре известната ни дума „шахида“) Теологията на отцепилите се от тях есеи отишла още по-далече. Те придали на свещената война срещу неверниците мистичен характер. Те се сражавали заедно с ангелите и се възнасяли след смъртта си до престола на Господ.

Йосиф Флавий, който в младостта си прекарал три години стаж при пророк Банус, имал всички основания да избелва есеите и себе си с тях, но християнският епископ Иполит Римски, който живее в края на II век, нямал такива основания. Той сочи направо тъждеството на есеите с тези, които започнали Юдейската война.

„Привържениците на тази партия – пише за есеите Иполит, – ако чуят някого да разсъждава за Закона и Бога и ако той не е обрязан, ще започнат да го следят и накрая, като го настигнат сам на някое място, ще го заплашат с убийство, ако не се обреже. И ако той не се съгласи, есеят не го щади, а веднага го коли. От това са получили своите названия, наричани от едни зилоти, а от други – сикарии“ [5].

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 2.

2. Robert Eisenman. James The Brother of Jesus, p. 96.

3. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 18, 1, 5.

4. Kenneth and Minna Lonnqvist. The Numismatic Chronology of Qumran. Fact and Fiction. The Numismatic Chronicle, 2006, vol. 166, p. 123.

5. Hyppolytus of Rome. Refutation Of All Heresies, 9, 21: цит. по: Ante-Nicene Fathers, Vol. 5. Edited by Alexander Roberts, James Donaldson, and A. Cleveland Coxe. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co., 1886.

(Следва)