„Лигея на Едгар Алън По“ – нито Лигея, нито Едгар По

Когато попаднах на филмовото заглавие „Edgar Allen Poe's Ligeia“, съвсем прясна продукция, от тази година, веднага ме обзе съмнение.

За да се захванеш да филмираш един готически монолог, какъвто е по форма разказът на Едгар По „Лигея“, или трябва да си много, ама много голям режисьор, или да си много, ама много самонадеян.

Впрочем, не съм сигурен, че и голям режисьор би се справел.

Защото във въпросния разказ на По просто няма нищо за филмиране и ако не е монотонността във филма „Лигея на Едгар По“ и прибавянето на крайно несериозни, но разтягащи сюжета, елементи, включващи някакъв си демон и някакъв си ангел (каквито в разказа няма, а във киноинтерпретацията даже водят към края псевдодраматичен двубой на живот и смърт), целият филмов напън би свършил вероятно за десет-петнадесет минути.

Предчувствайки може би накъде може да задуха вятърът, създателите на филма не са се осмелили да го озаглавят направо „Лигея“, а са му дали евфемистичното заглавие „Лигея на Едгар Алан По“, за да се измъкнат като мокра връв при евентуалната неприятната ситуация: това е, значи, по Едгар По, ама не е точно като у Едгар По.

О, не само, че не е като у Едгар По, ами Едгар По изобщо го няма!

Ако не се смята, разбира се, четенето на разказа зад кадър или декламирането му неубедително от двамата филмови герои.

Мрачната, сгъстена атмосфера на разказа на По се е размила в някакви бутафорни пантомими с участието на екранната Лигея и въпросният, споменат по-горе, демон (пантомимата явно трябва да представи желанието на демона да отведе героинята в царството на сенките, ама тя пък не ще, дърпа се).

Завръщането на мъртвата Лигея в тялото на лейди Ровена няма нищо общо със словесния „данс макабр“ на Едгар По, а е чиста проба треторазрядна филмова профанация: гротесковият ангел (несъществуващ, пак ще повторим, в разказа), който е победил зловредния демон, обещава на героя и възкръсналата му любима по-нататъшен живот в „чистилището на Данте“ (точно това казва от екрана крилатият идиот, честна дума!).

А Лигея?

Ето как я описва в разказа си Едгар По: „Тя беше висока на ръст, малко слабичка… Никога нито една девойка не би се сравнила с нея по красотата на лицето ѝ“.

А във филма Лигея, извинявам се, е дебела и грозна!

Да, тук веднага ще ме апострофирате, че филмовото произведение е различно произведение от литературния първоизточник и не е длъжно да го повтаря.

Разбира се, прави сте.

Но все пак става въпрос за филмиране на „Лигея“ от Едгар По, а не на „Поразяващата ръка“ от Карл Май...