Тайната на исполините от остров Пасха

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

НАГОДИЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кой и как е създал исполините на остров Пасха, става известно още в средата на ХХ век. Тайната разкрива знаменитият норвежки пътешественик Тур Хейердал. Нещо повече, той осъществява експеримент, който доказва на практика, че без всякакви технически достижения хората са могли да изсекат и поставят гигантските статуи. .

Рапа Нуи – така аборигените наричали остров Пасха. „Това е място, където миналото е настояще“ - написала английската изследователка Катрин Ротлидж. Тя издала книгата „Загадките на остров Пасха“. Названието говори само за себе си – Кетрин Ротлидж не успяла да ги разгадае. В началото на ХХ век учените не можели да отговорят на въпроса как именно хората са попаднали на това като че ли най-удивително място на света. Експериментално, като плавал 8000 километра със сал, норвежецът Тур Хейердал доказал, че теоретически те са можели да преодолеят Тихия океан. Но как тези примитивни племена са могли да издигнат гигантските статуи, тежащи десетки тона?

Моаи

Удивително е, но решението на този въпрос се оказало необичайно просто – трябвало само да се попита. Населението на остров Пасха, както пише Тур Хейердал, се деляло на „дългоухи“ (те удължавали меката част на ушите си) и „късоухи“ – така ги нарекъл норвежецът. Късоухите били по-малко, но именно те владеели тайната за поставянето на големите статуи. Според местните легенди някога вождът Хоту Матуа доплавал първи на острова. След неговата смърт започнали да управляват шестимата му синове, след това техните деца и техните внуци. И уж точно те започнали да издигат огромните моаи. И до ден днешен местните жители вярват, че в тези идоли е затворена силата на предците им – мана. Колкото повече мана има, толкова по-добра ще е реколтата и по-добро ще е времето.

Остров Пасха

„Дългоухите“ разказали на Тур Хейердал, че са минали много столетия от поставянето на последните статуи, но технологията в устната традиция се предавала от поколение на поколение. Хейердал решил да експериментира и да направи една статуя. Той се запознал на острова с вожда на „дългоухите“ Педро Атана. Той му казал, че се знае как се правят моаи. Под ръководството на Атана туземците започнали да работят в каменоломните. Материалът – туф. От него ден след ден работниците, използвайки само каменни оръдия, изсичали статуята. Отначало спътниците на Хейердал смятали, че това ще продължи не повече от пенснадесет денонощия. Но отвътре камъкът се оказал много по-корав. В крайна сметка според изчисленията работата щяла да заеме една година, макар че целият профил бил издълбан само за няколко дена. Но какво е една година за племена на изолиран остров през XIII-XVI век, когато се изготвяли великаните.

Каменоломна и статуи на склона Рано Рараку

Хейердал останал удовлетворен от експеримента. Но вече го вълнувал друг въпрос: как са издигали и са пренасяли статуите? Никой от европейците преди него не успял да отговори на този въпрос. И тук отново му помогнал Педро Атана. Ето как Хейердал описва диалога си с него:

„Виж какво, нали си дългоух, нима не знаеш как са изправяли великаните?

– Разбира се, че зная, сеньор, това е лесна работа.

– Лесна работа ли? Че това е едно от големите загадки на остров Пасха!

– Да, но аз зная начин как да се изправи моаи.

– Кой те научи?

– Сеньор, когато бях много малко момче, ме слагаха на пода и ми казваха да слушам, а моят дядо и неговият зет, старият Пороту, седяха пред мене. Знаете как обучават децата в училище, така и те ме учеха. Затова зная много неща. Трябваше да повтарям след тях отново и отново, докато не запомня всичко точно. И песни научих.

Той говореше така искрено, че аз се стъписах. От една страна, той доказа в каменоломната, че наистина знае нещо, от друга страна, вече се бях убедил, че е достоен фантазьор.

– Ако знаеш как са издигали статуите, защо отдавна не си разказал за това на всички, които са идвали тук по-рано и и са питали жителите! – реших да го проверя аз.

– Мене никой не ме е питал – отвърна гордо градският управник, явно смятайки това за достатъчно сериозна причина“.

Тур Хейердал

Хейердал не повярвал на туземеца и заложил сто долара, че няма да може да изправи и да закрепи някоя статуя. Но загубил. За тридесет дена членовете на племето успели да издигнат и да поставят идола на аху – специална сакрална площадка. С помощта на греди те повдигали изваянието и поставяли под него камъни. Нещо повече, туземците доказали, че с помощта на дървена шейна могат да местят лесно 12-тонна статуя по острова. Наистина, направили го след добър пир, като повикали представители и на другото племе, защото им били необходими няколкостотин души.

Съвременен експеримент.

Оставал един въпрос: защо в легендите маои ходят сами по острова? Чешкият изследовател Павел Павел предположел, че това е ставало с помощта на въжета. И заедно с Хейердал осъществил подобен експеримент: с помощта на въжета седемнадесет души движели лесно една статуя. Неотдавна учените повторили този опит.

Местене на статуя.

Загадките се оказали решени. Хейердал завършил разказа си за експериментите така: „Тайната се появила едва след смъртта на ваятелите: как е могло да бъде направено това, без да се познават желязото, крановете и машините? А отговорът е прост. На това малко островче дошли хора, които не отстъпвали на никого по изобретателност и творческа енергия. Те не водели войни и имали колкото си искат време, за да изградят своите вавилонски кули върху фундамента на древната традиция. Стотици години те не познавали никакви врагове на най-удивителния остров на света, където съседи им били само рибите и китовете“.