„Радостният меч“ на Карл Велики

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кой не е чувал за острото копие, пронизало разпънатия Христос? По-късно това острие става притежание на Карл Велики (според „Песен за Роланд“ – бел. П. Н.). .

Авторът на „Песен за Роланд“ дарява меча на Карл Велики с множество свойства: благодарение на свети реликви той поразява безпогрешно неверниците, освен това е полиран до такава степен, че слънчевата светлина, отразена от него, се усилва стократно и заслепява враговете, а от неговото радостно име произлязъл френският боен вик „Монжоа!“ („Моя радост!“ – бел. П. Н.).

Смята се, че мечът е изкован от ковача Галас, когато Карл бил все още крал, а не император на франките, иначе казано – до 800 година той съпровождал повелителя във всички походи, но в един от тях Карл изгубил Жоайоз (буквално „Радостната“, защото думата „меч“ на френски е в женски род – бел. П. Н.) на бойната поле. В духа на легендите Карл обещал на този, който намери меча, всичките местни земи за вечно владение. Мечът бил намерен от един войник, даже не рицар. Великият крал изпълнил своето обещание. Митът си е мит, но в департамент Ардеш, Югозападна Франция, има град Жоайоз. Местните патриоти смятат, че историята с меча е станала именно там.

След смъртта на императора следите на меча се губят, а и за неговото съществуване знаем само от „Песен за Роланд“, появила се като устно произведение през XI век и записана през XII век. Но ето че през 1270 година на френския трон сяда Филип III Смелия. Той е коронован в Реймс и сред регалиите му е споменат „меча на Карл Велики“. Има косвено сведение, че и прадядото на краля, Филип Август, също се качва на престола, препасал Жоайоз, но строги документи не потвърждават това. Но както и да е, като се започне от Филип Смелия, всички френски крале, независимо дали са потомци на Капетингите, Валоа или Бурбоните, притежават знаменития меч. Те го пазели в своята гробница, катедралата Сен Дени.

„Голгота“, Мартен ван Хемскерк, 1543 год.

Революцията помита монархията, изхвърля от склеповете останките на кралете, но през 1703 година мечът на Карл Велики се премества благополучно в Лувъра. След единадесет години Жоайоз напуска хранилището си, реставриран е и е частично реконструиран, за да стане регалия на новата империя и на новия император – Наполеон. От ножницата изчезват лилиите, а се появяват златни орли върху зелено кадифе. След като сваленият Бонапарт отива на остров Света Елено и умира тихо там, мечът си получава отново лилиите, за да може през 1824 година да бъде коронован по всички правила последният пряк наследник на Бурбоните – Шарл Х. Това е всичко. Нито Луи Филип, нито Наполеон III използва регалията и Жоайоз се пенсионира, оставайки в Лувъра до наши дни.

Какво всъщност представлява експонатът под името „меч на Карл Велики“? Най-старата му част – върхът на ръкохватката – може да се отнесе по-скоро към Х век, отколкото към VIII, макар че плетеницата върху нея е напълно каролнгска. Острието е явто по-късно, но колко по-късно? По формата си то не може да е от времето на Карл Велики, защото е прекалено дълго и тясно. Тогава остриетата все още приличали на късия и широк римски „гладиус“. Изковано е било през XIII век за коронацията на Филип Смелия или, както предполагат някои изследователи, едва в началото на XIX век, за Наполеон, като са заменили старото и изхабено от времето острие. Във всеки случай това не е легендарният Жоайоз, от него вероятно е останала само някаква малка част.

Мечът на Карл Велики и неговата ножница.

Във Виена се пази друг претендент за меча, възпят от „Песен за Роланд“. Това е така наречената „сабя на Карл Велики“ – оръжие с източен произход (прилича в общи линии на ятаган – бел. П. Н.), донесено в австрийската столица от Аахен (зимната резиденция на Карл Велики – бел. П. Н.). Названието на града намеква смътно, че Карл е сложил може би меча със себе си в гроб под прага на тамошната катедрала. Но тогава щяхме да знаем с точност къде е погребан императорът на франките, а това не е така. В крайна сметка имаме два прекрасни исторически меча, но нито един от тях, ако се съди по всичко, не е Жоайоз.

И след като се занимаваме с легенди и митове, нека кажем, че ако виенско-аахенската сабя беше „радостният“ меч и в дръжката ѝ се пазеше част от копието, пронизало разпънатия Христос, Хитлер нямаше да пропусне да я вземе при себе си, защото фюрерът бил побъркан на тема Копието на съдбата и неговите поразителни свойства. А ако лувърската регалия беше същият меч, който ослепявал противниците със своето сияние, президентът Макрон непременно щеше да покаже Жоайоз на протестиращите, щеше да извика „Монжоа!“ и „жълтите жилетки“ щяха да отстъпят ужасени.