Древноегипетската лекарка Мерит Птах никога не е съществувала

ИЗТОЧНИК: ВЕСТИ НАУКА

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Много хора смятат Мерит Птах (в превод: „любима на бог Патах“ – бел. П. Н.) за първата лекарка, живяла в Древния Египет почти преди 5000 години. Но неотдавна доста интересно изследване на американски професор навежда на мисълта, че по всяка вероятност Мерит Птах не е съществувала. Въпреки това тя е успяла да си спечели титлата „главен лекар“.

”Мерит Птах беше навсякъде – спомня си авторът на скорошното изследване Якуб Квечински, специалист по история на медицината и преподавател в Медицинското училище към Колорадския университет. – Името ѝ можете да срещнете в интернет публикации, разказващи за ролята на жените в науката, в популярните книги по история и даже в компютърните игри“.

И все пак, продължава ученият, нямаше никакви доказателства, че наистина е съществувала.

Решен да се добере до истината, Квечински проучва източниците, в които се разказва за Мерит Птах и намира първата бележка за нея. Тя е направена в книга от 1938 година, описваща световната история на жените в медицината. Нейна авторка е изследователката на медицинската история Кейт Кембъл Хърд-Мийд.

”Почти като детектив трябваше да проследя историята [на Мерит Птах], следвайки всяко нещо, което можех да уловя, за да разбера кой е измислил Мерт Птах – разказва Квечински.

Именно Хърд-Мийд разказва най-напред за живота на Мерит Птах по време на петата династия от епохата на Древното царство – около 2730 година до новата ера. Хърд-Мийд пише, че Мерит е била майка на върховен жрец, погребан в Долината на царете – област на западния бряг на Нил, където много фараони и други важни хора намерили своето последно пристанище.

В гробницата на жреца имало изображения и табелка, на която майката му, Мерит Птах, била обозначена като „главен лекар“, пише Хърд-Мийд.

Но след проверка на фактите красивата история не се потвърдила. В действителност гробници в Долината на царете са били изграждани едва през периода на Новото царство (от 1539 до 1075 година преди новата ера). Просто казано, те се появили хиляда години след предполагаемото време, когато е живяла Мерит Птах.

Интересно е, че в нито един списък на древноегипетските целители, даже и най-спорния, няма никакви записи, че Мерит Птахе е била лекар, пише Квечински.

По-нататъшното „разследване“ показало, че Хърд-Мийд е разполагала с книга, в която се споменавала накратко, но не се назовавала, друга целителка. Тя живяла именно по времето на петата династия през епохата на Древното царство. Но по-скоро е ставало въпрос за друга жена, чието име било Песешет.

Тя станала известна благодарение на откритата гробница на нейния син Ахетхотеп, който живял около 2400 година преди новата ера. Неговата гробница, намерена в Гиза (на север от Долината на царете), запазила бележка за баща му и майка му. И именно майка му носела титлата „главен лекар“.

”За съжаление Хърд-Мийд е объркала случайнов книгата си името на древната целителка, а също така времето, когато е живяло, и разположението на гробницата“ – смята Квечински.

А древноегипетска лекарка на име Мерит Птах не е съществувала, добавя ученият.

Историята на древноегипетската целителка показва колко лесно могат да се разпространяват грешни исторически записи, след като са се появили в кръга на любителите на историята, пише Квечински в статията си, публикувана в изданието Journal of the History of Medicine and Allied Sciences.

Но Квечински смята, че най-поразителното в това откритие не е даже грешката, а решимостта на няколко поколения жени-исторички да възобновят забравената история за жените-целителки. Те искали много да докажат, ме науката и медицината никога не са били само мъжки. Както добавя Квечински, дълбоко личният въпрос за равни права на поповете се превърнал в причина тази история да се преразказва множество пъти.

„Въпреки това, че не е истинска древноегипетска жена-целителка, Мерит Птах е много реален символ на феминистката борба през ХХ век за връщането на жените в книгата на историята. Тя помогнала също така на представителките на прекрасния пол да открият за себе си медицината и науката“ – пише в заключение Квечински.