Уроци по атеизъм. № 46

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39, УРОК 40, УРОК 41, УРОК 42, УРОК 43, УРОК 44, УРОК 45.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 46. Как ще свърши всичко?

Струва ми се, че пълнотата на усещането за кошмар е в дадения момент пределна. Човек има дивото чувство, че някъде сега са седнали брадати обезумели черносотници и драскат идеология, иначе казано – правила, по които ни предстои да мислим, да чувстваме и да живеем. Че от всички страни се разнася звукът на чука, който забива така наречените ценности, опитвайки се да заздрави с тях гнилата разпадаща се руска действителност. Че вече са се появили строго очертани теми, по които даже не трябва да се мисли, да не говорим да се разговаря свободно, от рода на блокадата или нещо в този дух. Иначе казано – усещане за пълен кошмар, за пределно идеологизиране. И, разбира се, в авангарда на всичко това, светейки с бижутерия по коремите, крачат нашите космати и брадати другари, които искат да ни учат как да живеем.

Усещането е много мрачно. Но, приятели мои, искам да ви вдигна настроението. Искам да ви разкажа как ще завърши всичко това. А ще завърши по една от схемите. Вижте, църквата обича много да се обръща към репресиите от 1918, 1920 и 1923 година, разказвайки как са ги мъчили, хвърляли от камбанариите, закопавали са ги живи, разстрелвали са ги с картечници и са стреляли с тях от оръдия в неизвестна посока. В тези думи, разбира се, 99 % са лъжа – ние вече изяснихме с вас на един от предишните уроци, че в действителност всички те са били осъдени не за така наречената вяра, а за други постъпки и факти от тяхната биография. Те обичат много да разказват за тези кървища, за този ужас, но ние трябва да помним, че тогава всички съсловия в Русия не са преживявали по-добро време. Убити, заточени, прогонени, закопани и разстреляни имало навсякъде: във всяка класа, във всеки слой, във всяко съсловие. Но те не обичат много да си спомнят по-страшни гонения. Иначе казано – направо и категорично отказват да си ги спомнят.

Но нека да го направим сега ние и да си спомним как от 1958 година започват изведнъж да се закриват масово църкви. Това е периодът на така наречените хрушчовски гонения. Четиридесет процента от църквите били закрити и на тяхно място, в техните помещения били устроени всякакви складове за картофи, планетариуми и спортни зали; някои от зданията били взривени или просто забравени, захвърлени и оставени да обраснат с бурени. Само през 1959 година, ако не се лъжа, двеста йереи и протойереи се отказали от сана си. Говоря само за максимално забележимите деятели на Руската църква по това време, но още около два и половина или три хиляди – различните източници дават различни цифри – всякакви там дяци, дякони, клисари, олтарници, свещари и прочее храмова прислуга също напуснали завинаги църквата. Били ликвидирани цели епархии, по-специално, ако не се лъжа, Сумската, Челябинската и Уляновската. Аз помня само тези, навярно са били много повече. Три четвърти от манастирите били затворени. Иначе казано – трагедията за Руската църква била много по-мащабна и много по-осезаема от това, което станало през 20-те и 30-те години. Това бил наистина пълен крах, когато за тях като че ли не оставала вече никаква надежда нито за възраждане, нито за възстановяване.

Защо станало това? Каекво дало импулса за тези страшни гонения и репресии?

Механизмът бил пуснат от две малки постановления на Съвета на министрите на СССР. Едното било, ако не се лъжа, от 16 октомври 1958 година. Това постановление задължавало религиозните организации да плащат налози за постройките и поземлените участъци. Следващото постановление на Съвета на министрите, постановило, че доходите на епархийските управления трябва да се облагат с данъци. И още едно следващо постановление на Съвета на министрите забранявало на църквите да продават на енориашите църковни свещи на цени, по-големи от изкупните.

И моментално всичко рухнало. При условие, че следвоенното църковно възраждане било, да речем, не по-слабо от сегашното.

Нека се обърнем към документите. Да си спомним, че не така отдавна по този повод говори Иркутският и Читинският архиепископ Хризостом: „Помня 40-те години. От 1940 до 1945 година ние също се възраждахме, даже по-мощно от сега. Отваряха се хиляди храмове, свещенослужителите имаха възможност за административна и пасторска дейност. Започнахме най-напред с това, че си купувахме разкошни къщи на най-видни места, боядисвахме оградите в зелено, а нашите коли не бяха просто волги, а ЗИЛове“.

И това не е някаква атеистична литература. Това са материали от Поместния събор на Руската православна църква, издадени от Московската патриаршия през 1990 година. И ние виждаме, че само след три малки постановления, забраняващи фактически спекулациите със свещи, всичко се сринало. Подозирам, че и в бъдеще, по всяка вероятност няма да има застраховка от подобна ситуация.

И тогава цялата тази идеологическа мъгла ще се разсее веднага. Тогава отново в Русия ще се върне свободата да се мисли, свободата да не се слушат хора, които нямат ни най-малкото право да ни учат как да живеем, а всякакви духовни ценности ще бъдат отправени там, където трябва да се намират, иначе казано – непосредствено за отпадъци.

КРАЙ