Духовно-рицарските ордени на Реконкистата

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ОТКРАДНАЛ И ПРЕПРАВИЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През XII век християнските господари на Испания се включили активно в борбата с емирите, чиито предци покорили почти напълно Толедското кралство на вестготите. .

През 711 година арабите завзели голяма част от Пиренейския полуостров. Северните земи, като Астурия и Галисия, успели да се противопоставят и да съберат сили за по-нататъшна съпротива. Сложният планински релеф пречел постоянно да се контролират тези територии от римляните и вестготите преди това. Разпространителите на идеите на Мухамад се сблъскали със същия проблем. Походът на войските на Карл Велики през 797 година и създаването на Испанската марка с център Барселона през 804 г. стимулирали постепенното връщане на завзетите обрасти. Ал Андалус, или Кордовското емирство, в което се разпореждали владетелите от династията на Омаядите, било преобразуваон през 939 г. в халифат. Държавата на мюсюлманите в Испания преживяла своя разцвет през Х-началото на XI век. Триумфът на арабите в региона не продължил дълго: още през XI век халифатът се разпаднал на 30 дребни независими емирства. Войници от християнските кралства организирали малки набези срещу друговерците в Сеговия и Саламанка, които получили името „алгаради“.

Битка с арабите

През 1085 година кралят на Леон и Кастилия Алфонсо VI вече навлязъл със своите рицари в Толедо. Въпреки нахлуването на алморавидите в Испания християните постепенно, стъпка по стъпка, се придвижвали на юг. В началото на XII век в ръцете на леоно-кастилските владетели били Сарагоса и Барбастро, а в средата на столетието освободителите достигнали до Лисабон и река Ебро. Смяната на властта в арабските области и инвазията на алмохадите от Мароко били добре дошли за християните, но не успели да спасят кастилците от тежко поражение край Аларкос през 1195 г. Въпреки това горчивината от загубената военната инициатива успяла да консолидира силата на три кралства: Кастилия, Навара и Арагон. Именно техните обединени армии смогнали да постигнат славна победа край Лас Навас де Толоса и да си отворят път към юга на Испания.

Традициите на първите братства

Иберийската поява на духовно-рицарски организации е до най-голям степен оригинална. Местната традиция да се създават братства съчетавала в себе си и християнски, и мюсюлмански черти. Мюсюлманите имали рибати – прототипи на военните манастири по границите на техните територии, в които постъпвали благочестиви и набожни доброволци, подчиняващи се на свой началник [шейх]. Отначало испанците създали само две братства: Монреал дел Кампо и Белчите. Второто било основано от арагонците през 1122 година след превземането на Сарагоса. Там приемали всякакви християни. Духовниците или миряните можели да служат на богоугодното дело по желание около година или цял живот. Монашеският обет и военната служба били основното условие за участие в братството. Но след като в Арагон се появили първите филиали на военно-монашеските ордени от Палестина, дейността на Белчите затихнала. Хоспиталиерите се установили в Сен Жил, на територията на Каталуня, в началото на XII век. Кастилската кралица Урака и нейният син, бъдещият крал Алфонсо VII Императорът, били първите спомоществователи на ордена. По-уверено положение в Испания имали тамплиерите. През 1128 година те се настанили в замъка Сори в Португалия, Орденът на Храма станал също така собственик на барселонската крепост Гранена и на замъка на арагонците Монреал дел Кампо. По-късно, през 1143 година, бедните рицари на Соломоновия храм получили от Арагон крепостите Монсон, Барбера и Чаламера. Братята рицари участвали в много сражения по време на испанската Реконкиста, но военната сила и снабдяването явно не им достигали. Усилието на ордените от Светата земя било недостатъчно за придвижване на юг в Испания.

Испански кръстоносци

Иберийските кръстоносци

Локомотив на националните военно-монашески ордени станали цистерцианците от френското абатство Сито. Разполагайки с пари и с влияние в християнския свят, французите започнали да подкрепят създаването на рицарски братства на испанска територия през XII век. Кралят на Леон и Кастилия Алфонсо VII превзел през 1147 година с щурм крепостта на маврите Калаат Рава и я оставил на тамплиерите. Рицарите на Храм не се справяли с отбраната на толкова значимата крепост и помолили наследника на престола Санчо III да им помогне. През 1157 година цистерцианците се заловили за работа. С подкрепата на кастилския крал се появил орденът на Калатрава. Народът тръгнал към граничната крепост и през 1164 година рицарите свикали капитул. За първи път в историята се появило наименованието „братя от Калатрава“. Римският понтифик одобрил създаването на новия военно-монашески орден. Историята на братството не започнала добре: след поражението край Аларкос последвала загуба на Кампо де Калатрава. Кастилските кръстоносци реагирали много бързо и от 1199 до 1221 година си върнали своите владения и дори ги умножили.

Орденът на Калатрава

В Леон, близо до църквата „Сан Хулиан де Перейро“, Суеро, рицар от Саламанка, основал рицарско братство. Цистерцианците отбелязали появата на новия орден през 1156 година, но едва през 1176 година с грамота на леонския крал Фернандо II било учредено „братството на Алкантара“. Папа Луций III дал на рицарите независимост от местните епископи и им наредил да защитават християнските земи. Орденът получил монашеския устав на Бенедикт Нурсийски и имал няколко имена: отначало „Сан Хулиан дел Перейро“, по-късно – „Трухильо“, а още по-късно – „Алкантара“. По подобен начин били организирани и „братята от рицарството на Евора“, или Авиския орден. С помощта на тези рицари португалският крал завзел през 1211 година крепостта Авис. През 1213 година братството се установило там и приело бенедиктинския устав. Основна задача на бъдещия Ависки орден била да защитава завзетата цитадела и околните територии.

Връзката между братята от трите ордена укрепвала, защото те имали един корен и една важна мисия – защитата и разширяването на границите на християнските кралства в Испания.

Рицари от ордена „Сантяго“

Единствената организация на рицари монаси, която нямала връзки с цистерцианците, бил „Великият военен орден на Меча на свети Яков от Компостела“, или орденът „Сантяго“. През 1169 година крал Фернандо II предал на монашеското братство замъка Касерес и му поверил охраната на ръководителя на бъдещия орден Педро Фернандес. Първоначално рицарите защитавали владенията на епископа на Компостела и в замяна на това получили правото да носят символа на свети Яков ( matamoros, убиец на маври). През 1173 година папа Александър III взел рицарите от ордена „Сантяго“ под своя опека. Любопитно е, че римският понтифик признал правото членове на ордена да стават женени дворяни. Касерес бил завзет отново от мюсюлманите през 1172 година и войниците на свети Яков трябвало да се настанят в град Уклес и да отбраняват източните граници.

Мечът на свети Яков

Постепенно силите на ислямските владетели в Испания започнали да намаляват. Към края на XIII век станало ясно, че завършекът на Реконкистата е близък. Ордените, основани от леоно-кастилските и арагонските крале, носели не малка полза и съумели да привлекат не малко борци за връщане на иберийските земи. А към XVI век много духовно-рицарски братства в Испания се превърнали в светски и елитарни организации.