петък, март 20, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА

След тържественото си влизане Исус, според Марк, отива в Храма и изгонва от него търговците.

„Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби. И не разреши на никого да пренася свои неща през храма. След това започна да учи хората, като им говореше: Писано е: „Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи», а вие сте го превърнали в свърталище на разбойници“. (Марк, 11:15–17).

Марк, който систематично омаловажава насилствените действия на Исус, представя нещата така, че все едно става дума за художествен хепънинг. Според неговото изображение изгонването на сарафите от Храма е нещо като пърформанса на художника Павленский, който си зашива самотно устата или подпалва вратата на ФСБ.

Но в присъствието на тълпа фанатици такъв пърформанс се нарича погром, ако не и метеж.

Когато Исус преобръща масите, къде е била същата тази тълпа, която го приветствала със страшния вик: „Осанна“? Нима всичките тези хора, които са викали: „Освободи ни, Царю на Израил“, са си отишли по домовете? Нима между тях не са били тези ветерани, които са си набавяли прехрана с Исус в пустинята по начина, който Марк нарича чудо, а Сосиан Йерокъл - latrocinium?

Колко глави са били пукнати при тази пречистваща акция? Колко пари са се изгубили в суматохата? Колко отнети от нечестивите търговци животни са се озовали на празничната трапеза на победителите и какво количество монети са преминали в джобовете на последователите на Исус? По какво тази акция се отличавала от болшевишката експроприация?

И какво означава изречението, че Исус не разрешавал „на никого да пренася свои неща през храма“? Ерусалимският храм бил едно от най-грандиозните съоръжения в тогавашния свят. Също като римския форум той представлявал не само здание и площад, а цял гигантски комплекс от помещения, притвори, галерии и дворове.

Най-големият от тях бил Дворът на езичниците, където между другото се намирали сарафските магазинчета и пазарът. Наричал се Двор на езичниците именно защото там имали достъп езичниците - неизбежно за град, който бил един от най-големите търговски центрове в римския мултикултурен свят.

Храмът имал две гигантски стени – външна и вътрешна, и множество различни дворове. Само вътрешната стена имала девет врати. Само южната галерия на Храма имала четири редици колони, делящи пространството ѝ на три зали. Общата площ на делия комплекс била 14,4 хектара. За сравнение: това е малко над половината площад на Московския Кремъл.

Как един-единствен човек е могъл „да не разреши“ някой да пренесе през този гигантски комплекс от здания каквото и да е „свое нещо“? Колко бойци са му трябвали, за да заварди всичките врати, изходи, портици, дворове и галерии? Колко подразделения са били необходими, за да се охранява Свещеническия двор, и колко, за да се контролира Вратата на Никанор? Колко души са пазели Двора на Израил, а колко са били наредени край Хейхал?

Всеки командир на специализирано подразделение ще ви каже, че контролирането на такъв огромен и гъмжащ от хора комплекс не може да стане с по-малко от няколко хиляди души.

И къде е била по това време охраната на храма?

Храмът бил не просто център на целия религиозен живот на евреите – той бил и крепост, и банков трезор. Той бил защитен не по-зле от форт Нокс.

Сред левитите имало специално наследствено подразделение, чиято единствена задача била да охранява Храма. Още в средата на V в. пр. н. е. то се състояло от двадесет и четири отряда под общата команда на четирима командири (1 Летописи, 26:12–19).

Внушителна храмова стража стояла по входовете на външните и вътрешните дворове; нощно време територията на Храма се обхождала от стражи. На двадесет и един поста караулели левити, а на три – свещеници, което би трябвало да се очаква от учреждение, притежаващо най-големия златен запас в Близкия Изток – както във вид на свещени дарове, така и във вид оставени за съхранение депозити на частни лица [1].

Само затварянето през нощта на всичките десет храмови врати изисквало услугите на двеста души [2].

Началникът на храмовата стража разполагал с такива сериозни сили, че изпълняващият тази длъжност Елеазар бен Анания станал един от ръководителите на въстанието в Ерусалим през 66 година. С повереното му подразделение той не само разбил римляните, но и успял да унищожи главния си съперник, зилотския Месия Менахем.

Къде са се дянали всичките тези елитни части, когато Исус обръщал масите на сарафите, иначе казано на езика на днешните реалии – ограбвал банковата каса? Нима са застинали в бездействие? А ако не – колко привърженици са му били необходими на Исус, за да неутрализира охраната? И с какво са били въоръжени тези привърженици?

Но може би храмовата стража просто не съчувствала на тези налепили се по храма сарафи, аферисти и търговци? Може би тя наблюдавала с възторг как учениците на Исус разпердушинват омразните търгаши?

Тогава нека да направим малко отстъпление и да поясним какви именно сарафи са се намирали в Двора на езичниците, какво са обменяли и защо са правели това.

БЕЛЕЖКИ

1. За функционирането на Храма като финансов център виж: Neill Q. Hamilton. Temple Cleansing and Temple Bank, Journal of Biblical Literature Vol. 83, No. 4 (Dec., 1964), p. 365–372; Marthy E. Stevens. Temples, Tithes and Taxes, Peabody: Hendrikson, 2006, p. 136–144; Lee I. Levine. Jerusalem: Portrait of the City in the Second Temple Period, Philadelphia, 2002, p. 236–237; виж също главите, посветени на Храма, у класическия, но все още актуалния Emil Schürer. A History of the Jewish People in the Time of Jesus Christ, T &T Clark, 1890.

2. Иосиф Флавий. Против Апиона, 9, 112.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.