ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ

След разрушаването на Храма евреите не принасят месни жертви. До разрушаването на Храма те били задължителни. Месните жертви - жертви по обета, очистителни жертви, жертви за грях, жертви за вина, били онази сърцевина, оста, около която се въртяло колелото на вярата. Както честно признава цар Езекия на първосвещеника Азария, именно след децентрализацията на култа жреците от Ерусалимския храм започнали „да ядат до насита“ (2 Летописи, 31:10).

Иначе казано, във въвеждането на монопола върху принасянето на жертви се криела една от основните съвсем егоистични причини за централизиране на култа към Яхве.

На Пасха в жертва трябвало да се пренесе непременно агне; в противен случай юдеите, особено тези, които били по-бедни, можели да се задоволят и с друга жертва, например охранен гълъб.

Мащабът на жертвоприношенията бил толкова голям, че по пътят за Ерусалим се разполагали нагъсто цели селища с гигантски изкуствени пещери гълъбарници. Тези промишлени юдейски птицеферми работели за един-единствен потребител: поклонника, който купувал птица, за да я жертва в храма. По време на Пасхата били необходими около 250 хиляди агнета [1]. Броят на гълъбите възлизал на милиони.

Целият храм приличал на гигантска кланица: въздухът миришел отвратително на прогнило месо и съсирена кръв (както, между другото, и във всички други храмове през Античността) и благовонията, мирото и тамянът, които се кадели в храмовете, имали за цел именно да неутрализират тази миризма. Християнството, което се отказало от кървавите жертви, разорило цели нации, зависещи от този отрасъл на античната икономика – например набатейците, които се били специализирали да охраняват керваните с благовония.

Но да се върнем към жертвите. Този, който не успеел да купи гълъб или агне извън пределите на града, можел да ги купи непосредствено в Двора на езичниците. Но в случая възникнало едно затруднение: Богът на Израил не признавал изображенията, а римските монети се сечели с профила на императора.

Разбира се, че храмът не можел да вземе такива светотатствени монети за гълъби или агнета. Жертвата можело да бъде купена само със специални храмови пари. И именно на входа на Храма можело да бъдат сменени греховните римски пари с безгрешни.

Ако ви се е случвало някога да обменяте валута в хотел, на кораб или на което и да е друго място, което притежава практическия монопол над валутно-паричните операции, ще уловите лесно същността на проблема, който възниквал.

Не е нужно да ходите на врачка, може просто да предположите, че храмовият обменен курс не е бил много изгоден. Поклонникът, който не се е погрижил да си купи някъде в Галилея едър гълъб, откривал разгневен, че в Ерусалим гълъбът ще му струва по-скъпо, и гневът му бивал толкова по-голям, колкото по-малко пари имал.

Освен това всеки юдей трябвало да плати налог в храмовата съкровищница - корбана. Двойното данъчно облагане – в полза на Рим и в полза на Храма – лежало като тежко бреме върху цяла Юдея и всъщност било надеждна икономическа основа за перманентно негодуване срещу римляните. Корбанът също, разбира се, не приемал идолопоклонически монети и те също трябвало да бъдат обменяни.

Иначе казано, валутната обмяна на територията на храма и бизнесът с продажба на жертвени животни били гигантски, носещи безотказна печалба предприятия. Този, който владеел монопола над тези предприятия или поне контролирал повечето от храмовите магазинчета, можел да си позволи всичко: разкошни имения и най-добри одежди; той можел да дава подаяния на тълпата и да подкупва римските чиновници, прокуратора и обкръжението на императора, за да получи изгодни за себе си решения.

Кой бил чевекът, който владеел този монопол?

Много просто: това бил първосвещеникът, коен гадол.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Против Апиона, 9, 112.

(Следва)