сряда, март 04, 2020

„Чевенгур“ на Платонов – комунизмът означава край на света

ИЗТОЧНИК: Егор Воробьов, DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Единственият роман на Андрей Платонов е грубовато четиво, описващо бруталния хаос в младата Съветска Русия и в главите на гражданите.

Да съветваме някого да чете Андрей Платонов за развлечение е доста странно. Както например да препоръчваме като вариант за отпуска седмичен поход през гъстата тайга – достойно прекарване на свободното време, но явно не за всички и изискващо специална подготовка. Затова пък любителите на екстремалното ще бъдат във възторг.

Прозата на Платонов е именно литературна екстремалност. Когато я четете, чувствате, наистина чувствате, че се промъквате през труднопроходима гора: спъвате се о вековни корени, клоните ви шибат през лицето, върви се трудно – искате да захвърлите всичко и да паднете на земята. Но някак си напредвате по-нататък, от инат и от желание да стигнете до края.

В този смисъл „Червенгур“ е най-тежко изпитание. Това е доста дълъг роман – единственият завършен роман на Платонов. Той има много разкази, няколко повести, от които най-знаменита е „Изкопът“, включена в училищната програма, но „Чевенгур“ стои някак си по-встрани. Макар че това съвсем не е най-късното произведение на Платонов (написано е през 1928 г., когато авторът няма и тридесет години), като че ли именно то е квинтесенция на неговото творчество. Романът е много страшен, мрачен, абсурден, на някои места смешен и откровено странен, и е изцяло посветен на строителството на комунизма. Но в такъв вид, че на Маркс и Ленин биха им изхвръкнали очите.

КАК И ЗА КАКВО ПИШЕ ПЛАТОНОВ?

Не бива да говорим за „Чевенгур“, а и за всяка книга на Платонов, без да споменем начина му на писане. Той е, меко казано, странен: авторът е изобретил свой собствен, съвършено непоносим и при това много ярък стил. Всяко изречение на Платонов е усукано, пренаситено с повторения, акценти, бюрократизми и троши костите на обичайния руски език. Понякога е много трудно да се чете:

„…по внушение на Чепурни Прокофий беше дал на труда специално тълкувание, с което трудът веднъж завинаги се обявяваше за преживелица от алчността и експлоатационно-животинско сладострастие, защото трудът спомага да се появи имущество, а имуществото е потискане; но самото слънце отпуска на хората за живот напълно достатъчни нормални дажби и всяко тяхно увеличение — за сметка на определена човешка работа — подклажда огъня на класовата война, защото се създават излишни вредни предмети“.

Гелий Коржев, „Беседа“

А понякога, напротив, тежкият му маниер позволява да се въплътят върху хартията тънки, пронизващи чувства, обземащи героите, по-ярко, отколкото на конвенционален литературен език:

„Той надничаше през прозореца след минувача и си представяше за него каквото можеше. Минувачът се скриваше в пущинака на тъмнината, шумолейки пътем с камъчетата по тротоара, по-безименни и от него. Далечни кучета лаеха страшно и настървено, а от небето сегиз-тогиз падаха уморени звезди. Може би в дълбоката нощ сред прохладното поле вървяха сега нанякъде скитници и в тях, както и в Саша, тишината и умиращите звезди се превръщаха в настроение на личния им живот“.

Този грапав, нарочно неправилен стил Платонов е използвал съзнателно – неговата мисия се състояла в това да описва небивалите до тогава, невероятните събития, ставащи в Русия преди сто години: на власт дошли странни хора, които провъзгласили движение към невероятно щастие и, с ръце до лактите в кръв, младите съветски граждани изграждали комунизма така, както умеели. С езика на Пушкин това не може да бъде описано.

И ВСЕ ПАК ЗА КАКВО Е „ЧЕВЕНГУР“?

Това е дълъг роман, който обхваща около десет години: преди и след революцията през 1917 г., героите в него са множество, те се появяват и изчезват доста неочаквано (някои изплуват отново, но не всички), което създава усещането за пълен хаос. Но ако се опитаме да систематизираме някак си същността на романа, ще се получи долу-горе следното:

Чевенгур е измислен град някъде в степите, където, докато останалата Русия се измъква тихичко от хаоса на Гражданската война, а болшевиките в Москва са разбрали, че световната революция засега няма да се случи, и са провъзгласили непа, гражданите решават да учредят по свой начин комунизма – ето така, лесно и просто, без всякакви теории, които и така никой не разбирал.

За тази цел в Чевенгур избили набързо всички богаташи („буржоа“ и „полубуржоа“), забранили всякакъв труд и всякакво производство, а своята работа възложили на слънцето – хранели се с каквото израсте, нямали собственост и дори сменяли жилищата си в града. Всичко това не е по Маркс, но каква е разликата, ако никой не го е чел.

„Чепурни взе в ръце съчинението на Карл Маркс и с уважение прелисти гъсто напечатаните страници: писал, писал човекът, съжали го Чепурни, а ние всичко направихме, а след това го прочетохме — по-добре да не е писал!

И за да не бъде книгата напразно четена, Чепурни остави върху нея писмена следа напреки на заглавието: „Изпълнено в Чевенгур, включително с евакуация на класата на остатъчната паплач. За тях у Маркс не се е намерила глава за съчинението, а опасността от тях е неизбежна в бъдеще. Но ние приехме собствени мерки.“

Василий Шулженко, „Пастир“

Чевенгурският комунизъм е много руска история. Комунизъм, разбираем за малограмотните хора като край на света в християнския смисъл: ще настъпи Божието царство на земята, само че без Бог. Всичко е провъзгласено за общо и поради това ненужно: червенгурци не работят, а „просто живеят“, доволни от своята обществена организация. Платонов, който е живял дълго време сред селяните от Воронежката губерния, знаел, че за голям брой хора в Русия всичките сложни идеи, които вещаели болшевиките, изглеждали именно така. Комунизмът провъзгласява всеобщо щастие, а това е толкова магично и невъзможно нещо, че е направо край на света. Още в първата половина на романа, дълго преди да спомене Чевенгур, Платонов формулира изчерпателно как народът е тръгнал след болшевиките:

„- Какво искаш? — попита той Захар Павлович.

- Искаме да се запишем двамата заедно. Скоро ли ще настъпи краят на всичко?

- Социализмът ли? — не разбра човекът. — След година. Днес само заемаме учрежденията.

- Тогава пиши ни — зарадва се Захар Павлович“.

Но ако партията строи социализма от реалистични позиции, по научен път, народът, нетърпелив и уморен от мъчителния живот, се потапя в пълно безумие. Още до споменаването на Чевенгур в романа се появява село, където жителите решили да си сменят имената с имената на велики хора от миналото, за да им съответстват, и там вече живеел не един Фьодор Достоевский и не един Христофор Колумб. На друго място един върл комунист, стегнат в доспехи, защитава революцията от губернските власти, смятайки ги за предатели на комунизма. А един от героите, съветски Дон Кихот, е влюбен платонично и безумно в немската комунистка Роза Люксембург (екзекутирана през 1919 г.) и лелее мечтата да препусне с кон до гроба ѝ в Германия, като унищожи по пътя си всички буржоа. Всеки влага в митичния комунизъм нещо свое, главно и велико, и, препъвайки се, върви към него. Но не достига.

Един от основните мотиви в „Чевенгур“ е възкресяването на мъртвите, което трябва да настъпи след края на света, иначе казано – при комунизма. Гибелта на всичко живо напира плътно към читателя от най-първите страници, описващи живота преди революцията. Деца умират от глад, удавя се в езерото, за да види „какво има там“, бащата на главния герой в романа Саша Дванов; самият Дванов си копае предварително гроб, за да е по-близо до баща си. А комунизмът, вярват чевенгурци, ще реши завинаги целия неприятен въпрос с умирането – „там по всяка вероятност изобщо не ще има смърт“, както ще пее значително по-късно Егор Летов. Крушението на Червенгур ще започне именно от момента, когато в града умира детето на една жена, дошла там, за да поживее в условията на комунизма. Нещо не е както трябва, ако въпреки всичко умират деца. По-късно Платонов ще развие тази идея в безнадеждно мрачната повест „Изкопът“.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ „ЧЕВЕНГУР“?

Да се чете този роман е почти толкова трудно, колкото да се четат книгите на Уилям Бъроуз, само че вместо поток от наркотици и секс имаме чист комунизъм. Романът е написан по платоновски плътно и грапаво, така, че да се плъзга лесно погледът по страниците не става, трябва да се вчитаме във всяко изречение, или, когато вече съвсем нямаме сили, да прескачаме абзаците по диагонал, но от това не ни става по-леко – в главата ни шуми от всичките фрази като „слънцето се опираше в земята сухо и твърдо“ и „растеж на всякакво знание“.

Запознанството с „Чевенгур“ на Платонов е изобщо непосилна задача. Съветвам ви да започнете с неговите разкази и приказки, много поетични: „В зората на мъгливото юношество“, „В прекрасния и яростен свят“, „Фро“, а след това да преминете към „Изкопът“ и ако успеете да ги преодолеете, чак тогава да започнете да четете „Чевенгур“. През тези храсталаци промъкването е наистина трудно, но ако се промъкнете, ще излезете на светло малко по-други, разбирайки много неща за революцията, за руския народ и за весело-страшните събития отпреди сто години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.