Нобелови лауреати – 1963 година – Литература - Георгос Сеферис

Георгос Сеферис (Γιώργος Σεφέρης)

29 февруари 1900 г. – 20 сепември 1971 г.

Нобелова награда за литература

(За забележителното му поетично творчество, вдъхновено от дълбоки чувства към елинския културен свят.)

Гръцкият поет Георгос Сеферис (истинско име Георгиос Стилиану Сефериадис) е роден в Смирна (днес Измир, Турция) и е най-голямото от трите деца в семейството на адвоката Стелиос Сефериадис и Деспина Тенекдис, дъщеря на състоятелен земевладелец. Бащата на Сеферис е привърженик на независимостта на Гърция и си сътрудничи тясно с лидера на национално-освободителното движение Елефтериос Венизелос, след като той става министър-председател през 1909 г.

Състезавайки се с баща си, който пише любителски стихотворения на димотики, живия разговорен гръцки език, Сеферис също започва да пише стихотворения на тринадесет години. През 1914 г. семейството се мести в Атина, защото с началото на Първата световна война отношенията между Турция и Гърция се влошават още повече заради дестабилизацията на положението в малоазийския регион. В Атина Сеферис постъпва в гимназия и учи класически гръцки език. Бъдещият поет се увлича от историята на Древна Гърция, разхожда се с часове по Акропола и в Националния археологически музей.

Когато бащата на Сеферис заминава през 1918 г. в Париж да учи международно право, Георгос отива с него и постъпва в Сорбоната, където учи право, чете френските символисти, Омир и гръцките поети, които пишат на димотики. Макар че по това време Сеферис пише много на френски език, все пак предпочита димотики, който език, от негова гледна точка, звучи по-естествено от катаревус, изкуствено архаизираната форма на гръцки език, преподавана в училищата и използвана в официалните документи. Ранните му стихотворения се появяват през 1921 г. в кратко просъществувалото периодично издание „Олтар“. През същата година Сеферис взема изпита си по право и започва да работи над своята дисертация.

През следващата година в отговор на гръцкото настъпление на Йонийските острови турските войски разрушават до основи Смирна. Унищожаването на родния град „се превръща в определящ момент в живота на Сеферис – пише по-късно американският изследовател Уолтър Кайзър. – В резултат от това поетът се чувства постоянно неспокоен, без родина, без корени“.

Макар че без семейство и родина се чувство в Париж самотно, Сеферис остава във Франция и завършва работата си над своята дисертация през 1924 г. След една година допълнително обучение в Лондон, където продължава да пише стихотворения, той се връща в Атина в навечерието на Рождество през 1925 г. и започва да готви изпит за държавен чиновник, след който на другата получава пост в министерството на външните работи.

Първият сборник със стихотворения на Сеферис „Завой“ („Στροφή“) е издаден през 1931 г. в частно издателство с тираж само сто и петдесет екземпляра. Заглавието означава едновременно „строфа“ и „завой“, което, според критика Антони Захареас, е символично, „защото сборникът създава ново направление в гръцката поезия“. Като се отказва от риторичните излишъци на своите предшественици, Сеферис свързва икономичността на точните стихове със сложните стъпаловидни рими и образността на френските символисти, преди всичко на Пол Верлен.

Скоро след излизането на „Завой“ Сеферис е изпратен в Лондон – отначало като помощник на консула, а след това като консул. Намирайки се в Лондон, той пише сборника „Водоем“ („Στέρνα“), който е публикуван в Атина през 1932 г.; в същото време превежда на гръцки език стихове от Т. С. Елиът /48/. През 1935 г. Сеферис сътрудничи на „Нов литературен преглед“ с редактор Георг Кацимбалис и се събира с група писатели, които споделят неговите възгледи за модернизма и народния диалект.

От „Роман“ („Μυθιστόρημα“, 1936 г.) настъпва „коренна промяна в стила“ на поета – така смятат неговите преводачи Едмънд Кили и Филип Шерърд. Новият стил на Сеферис е „доста по-свободен и доста по-натурален“. в „Роман“ поетът размишлява за миналото и настоящето, за чужбина и родината. В двадесет и четирите части на поемата се подвизават пътешественици: съвременни изгнаници и – едновременно с това – герои от „Одисея“. Използвайки тези персонажи-близнаци, авторът, както отбелязва Кили, постига това, че „митът изведнъж оживява, античността и съвременността оформят метафоричност без всякакво напрежение или противоречие“.

През 1936 г. по време на отпуската си Сеферис се запознава с Мария Зана, за която се жени след пет години, когато тя се развежда с първия си мъж. През следващите две години той е консул в Албания, а след това става прес-аташе на МВнР на Гърция.

Когато през 1941 г. германските войски завземат Балканския полуостров, Сеферис заедно с гръцкото правителство в изгнание се намира отначало на Крит, след това в Египет, Южна Африка и Италия. В Египет той публикува сборника с есета „Втори корабен дневник“ („Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙ“, 1944 г.) и сборник със стихотворения, в който влизат произведения, създадени през изгнаническите години. В Атина правителството се връща на 18 октомври 1944 г.

Скоро след това в Гърция започва гражданска война и начело на правителството застава архиепископ Дамаскинос, по време на когото Сеферис изпълнява длъжността директор на политическото бюро. През лятото на 1946 г. той прекарва два месеца на остров Парос, където се намира полупотъналия военен кораб „Дрозд“ (на гръцки „Κίχλη“ – бел. П. Н.), което го вдъхновява да напише поема с едноименно заглавие.

Първият публикуван сборника на Сеферис на английски език е „Асинският цар и други стихотворения“ („The King of Assine and Other Poems“), издаден през 1948 г. През същата година поетът заминава за две години в Анкара като съветник на гръцкото посолство. За първи път от много години той отива в Смирна. Това е за него много мъчителен момент. „Не ми достига мъжество да се върна – пише той в своя дневник, - защото никому не е дадено да направи подобно пътешествие два пъти“.

През 1951 г. Сеферис работи две години в Лондон като първи съветник на посолството, среща се с Т. С. Елиът, от 1953 до 1956 г. е гръцки посланик в Ливан, Сирия, Йордания и Ирак, често ходи до Кипър, където поддържа движението срещу британското владичество. Като става представител на Гърция в ООН (1956-19957 г.), той съдейства активно за независимостта на Кипър, която страната получава през 1960 г.

След едногодишен престой в Атина като ръководител на втория политически отдел на министерството на външните работи Сеферис се връща в Лондон, този път като посланик, където е удостоен от Кеймбриджкия университет със степента почетен доктор по философия и с наградата „Фойл“ за поетично творчество. Макар английските преводи на стихотворенията му да се появяват отдавна в английски списания и литературни сборници, Сеферис става широко известен в Англия едва през 1961 г. от преводите на Едмънд Кили и Филип Шерърд, включени в антологията „Шестима поети на съвременна Гърция“ („Six Poets of Modern Greece“).

През 1962 г. Сеферис се пенсионира и се установява в Атина.

1968 г. поетът прекарва в САЩ като научен сътрудник към Института за фундаментални изследвания в Принстън (щат Ню Джърси). Намирайки се там, той често чете свои стихове, но отказва да коментира политическата ситуация в Гърция, където дошлата на власт преди една година хунта е изгонила от страната монарха. Въпреки това, след завръщането си в Атина през 1969 г., Сеферис изразява публично несъгласието си с диктатурата, като утвърждава с това своята популярност сред младежта.

Сеферис умира в Евангелистката болница в Атина. Кили свидетелства, че хиляди млади хора вървят в траурната му процесия, като скандират: „Безсмъртен! Свобода! Избори!“ - и пеят песни по стихове на покойния поет.

„Малко страни са имали такава трагична история през ХХ в. като Гърция – отбелязва американският критик Джеймс Гудмън – и никой от поетите не е съумял да отрази страданията на Гърция по-дълбоко от Георгос Сеферис“. Заедно с това Сеферис не само изразява надеждите на своята нация, но и, според думите на Кили, „успява да доведе поезията до всеки човек поотделно“. Още по-важна е, подчертава Кели, „способността му да осмисля метафорично всяко явление, имащо непосредствено отношение към него“ и „да трансформира личния си опит в метафори, които определят характера на епохата“. А главното е, че Сеферис притежава истински поетичен глас. „Поетичният глас на Сеферис се отличава с поразителна чистота, която може да съществува само при пълна искреност на езика – пише английският критик Петер Леви, - в неговата поезия няма нито една фалшива нота“.

Талантлив дипломат, Сеферис съумял да създаде същевременно произведения, сравними по значение със стиховете на такива европейски величини като Елиът, Уилям Бътлър Йейтс /23/ и други класици на европейската поезия. „Постигнал съм всичко сам, без ничия помощ – пише Сеферис в своя дневник. – Осъзнавам напълно, че в наше време не слава, а забвение очаква поета. Но това не означава, че ще отстъпя от своите убеждения. Никога“.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/seferis.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“