ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Класическият костюм на чумния лекар започва да се използва от медиците едва през XVII век, макар че чумата шества по Западна Европа още от 40-те години на XIV век. Работата е там, че дълго време с нейното лекуване се занимавали различни околорелигиозни авантюристи и шарлатани, в основни линии действащи слепешком и не много грижещи се за самозащитата си от опасната зараза.
Списание „The Public Domain Review“ разказва как лекарите започнали да носят легендарното специално облекло, защитаващо максимално от миазмите на „лошия въздух“, който по това време смятали за главен причинител на болестта.
Този чудноват, максимално затворен от главата до краката костюм се шиел от кожи, а също така от намазано с масло или с восък брезентово платно, в прорезите за очите се поставяли големи стъклени лещи, а дългата „човка“ с няколко малки дупки за дишане изпълнявала ролята на противогаз – в нея слагали ароматични подправки (камфор, мента, карамфил и смирна), сухи цветя или кърпа, натопена в оцет.
Ако приятните миризми не надделявали над вонята, която идвала от болните от чума, лекарите запалвали съдържанието на маската. Така димът не само ги пазел от вредните миазми, но и разнасял „дезинфекциращи“ аромати наоколо. Освен това по време на общуването си с болния лекарят трябвало задължително да дъвче чесън и да носи в ушите и носа си малки парчета тъкан, напоена с тамян.
Изобретяването на класическия костюм на чумния лечител се приписва на френския лекар Шарл дьо Лорм (1584-1678), но към 1636 година облеклото било толкова популярно, че различни негови варианти се носели вече по цяла Европа, поради което не може да се говори с точност за неговото авторство.
Костюмът се вкоренил окончателно в европейската култура по време на чумната епидемия през 1656 година, която уморила половин милион души в Рим и Неапол. По това време чумните доктори били задължени да носят специалното облекло от договора, който всеки сключвал с градските съвети. Именно тогава появата на лекаря с птичия клюн на вратата започнало да означава само едно – смъртта е близо.
Но постепенно чумните лекари станали толкова обичайно зрелище, че във Венеция костюмите им започнали да се използват като карнавални облекла, а за маските с клюновете да не говорим – венецианските празници и днес са немислими без тях. Образът на мрачния лечител повлиял и на средновековната „Комедия дел арте“, където се появил станалият вече класически персонаж, милият и малко тревожен Medico della Pesta.
Разбира се, според днешните мерки ефективността от работата на чумните лекари изглежда крайно съмнителна. В основни линии те се занимавали с това, че изрязвали и горели бубоните на болните, палпирали с пръчки и приписвали на пациентите настойки от розови листчета. Някои практикували кръвопускане, но по-прогресивните препоръчвали да се изолират заразените, да им се дава чиста вода и редовно да се проветряват стаите им.
Легендарният Нострадамус, които по някое време се пробвал като чумен лекар, пише в „Traité des Fardements et Confitures“, че единственият работещ метод, за да се избави един град или едно село от чумата, е да се разположат болните и здравите в различни краища на населеното място, всички умрели да се изгорят незабавно и след това – молитви.
Въпреки всичко, макар старанията на чумните лекар да приличали на неловките стъпки на малко дете, без тях нямаше да я има съвременната медицина, както нямаше да ги има и тези забележителни образи:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.