вторник, март 24, 2020

За последния филм на Терънс Малик

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

По екраните [1] излиза новият филм на Терънс Малик „Тайният живот“ [2], който би могъл да стане обичайна история за борбата с нацизма, но се оказа многословно и многослойно размишление за взаимоотношенията на човека и бога.

Като се събужда една сутрин след тревожен сън, Франц Е. открива, че има бог. Ако в началото на своя филм Терънс Малик беше поставил такъв надпис или, както той обича, глас зад кадър, бъркотиите с „Тайният живот“ щяха да бъдат значително по-малко. Защото филмът, разбира се, не е изобщо филм за борбата с нацизма – това е историята на един човек, който е намерил бога и не разбира много добре как да живее с това.

С други думи, формално Малик е заснел филм, основаващ се безусловно на реални и основателно документирани събития. В Австрия наистина живеел селянин Франц Егерщетер, който имал майка Розалия, жена Франциска, три дъщери, мотоциклет и известно количество домашни животни. След аншлуса на Австрия, която станала част от Третия райх, Франц бил призован в армията, но той неочаквано за всички отказал да се закълне в Хитлер и след няколко месеца в затвора бил екзекутиран за „действия, подкопаващи отбранителната сила“. Всичко това Малик показва със свойствената му педантичност, ту хипнотизиран от преливането на водата върху воденичното колело, ту очарован от играта на светлината и сенките върху лицата на затворниците. Селото, където е сниман „Тайният живот“, е истинското австрийско село Санкт Радегунд, в което живял Егерщетер, и режисьорът наблюдава внимателно как в това райско ъгълче, увиснало между небето и земята, назрява злото (Франциска, разбира се, дава ябълка на Франц още в първите кадри).


Виновен за всичко е, разбира се, нацизмът и кметът на Санкт Радегунд, където все едно се е появил Хитлер, скоро ще вилнее на фона на огнени езици. Но за Малик нацизмът е по-скоро метафора на абсолютното зло, което не се нуждае от подробни коментари. Той не възнамерява да проучва причините за неговата поява и неговото разпространение – политически, икономически или социални. Малик се интересува много повече от проблема за взаимоотношенията на човека с бога и останалите хора. А сцената на екзекуцията с гилотината и палача с цилиндъра ни кара да си спомним или Кафка, или Набоков.

Оригиналното заглавие на филма е „A Hidden Life“ и това, разбира се, не е никакъв „таен живот“ – у Франц няма нищо тайно, той не става нелегален и не дерайлира влакове по надолнището. В руския превод на „Мидълмарч“ от Джорж Елиът, откъдето Малик взема това словосъчетание, hidden означава „незабележим“, което описва много по-точно ставащото. За Егерщетер дълго време малцина знаели нещо извън родното му село: първата книга за него излязла през 1964 година, а към лика на блажените бил причислен едва през 2007-ма. И думата „блажен“ е може би най-подходящото определение. Франц не е, разбира се, светец: той препуска с мотоциклета, пие и се бие, без да има намерение да обръща на никого другата си буза. Неговото упорито нежелание да се закълне се възприема като прищявка, неразбираема и затова опасна. Намирайки бога, Егерщетер започва да се отдалечава от хората, които не могат да разберат какво става с него и затова започват да измислят за неговите странности рационални обяснения. Едни го смятат за провокатор, други – за предател, трети – за страхливец. Никой не е в състояние да види, че за него е почти физически невъзможно да застане на страната на злото дори и на думи. Изглежда, че самият Франц не е доволен от това, ето защо по време на половината филм се опитва да разбере как да живее сега, след като Богородица не му позволява да се моли за цар Ирод. Но не намира отговор, така че му остава само един път и ножът на гилотината на финала се римува с острието на косата, което се появява в първия кадър, а погребалният звън на камбаната в края на филма – с благовестието в началото.


По някое време Малик вмъква във филма кадри от цветната хроника с Хитлер в Берхтесгаден, от което светът на „Тайният живот“ придобива съвсем фантастични очертания. Все едно на един хълм седи Франц, играейки си със своите деца, а на съседния танцува Адолф, гъделичкайки децата с мустаците си. Доброто и злото, чукът и наковалнята, косата и камъкът. Не е за учудване изобщо, че мъдрите американски киноакадемици, усещайки уловката във филма, изглеждащ на пръв поглед като обикновена история за борбата с нацизма, оставиха произведението на Малик без нито една номинация за „Оскар“.

БЕЛЕЖКИ

1. В Русия.

2. Руското заглавие на филма – “Тайная жизнь“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.