ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ПУСТИНЯТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ПУСТИНЯТА

Modus operandi на Исус Христос повтаря точно modus operandi на другите отмъстителни Месии. Всички те отиват в пустинята, която била предпочитан хабитат за юдейските революционери още от времето на Макавеите.

Пустинята била база за операциите им, тяхно убежище и, най-вече, място, което познавали много по-добре от изпратените за душите им войски.

Именно в пустинята организирал хората египетският „измамник“, който събрал там тридесет хиляди души, за да нападне Ерусалим. Именно в пустинята привличали народа „измамниците и прелъстителите“, „за да му покажат чудновати знамения за неговото освобождение“ [1]. Именно в пустинята двадесет години се разпореждал волно неуловимият предводител Елеазар бен Динай и всъщност именно в пустинята бил разположен Кумран – Тора Бора на юдейските бинладеновци.

Исус постъпва точно като египтянина или Елеазар бен Динай. Извеждайки в пустинята пет хиляди души, той извършва чудо, успявайки да ги нахрани с пет хляба и две риби, след което те решават да го провъзгласят за цар (Йоан, 6:15).

Трябва да отбележим, че въпросът „откъде би могъл някой да вземе тук, в пустинята, хляб, за да се нахранят хората“ (Марк, 8:4), бил ключов въпрос, стоящ пред всички юдейски революционери от времето на Макавеите.

Исус, както виждаме, го решил с чудо. Много по-прозаичен начин за добиване на препитание от тези, които са отишли заради борбата за свобода в пустинята, е описан от Йосиф, който нарича тези хора „разбойници“.

В този смисъл възниква простият въпрос: а защо изобщо му е трябвало на Исус да води пет хиляди възрастни мъже в пустинята? Какво са можели да правят в пустинята, освен да грабят за слава на Господа? Ако е трябвало да ги събере, за да си поговорят за любовта един към други, защо не го е направил на градския площад?

Това очевидно съображение за неизбежните икономически последици от присъствието на група фанатици в безплодната пустиня ни кара лесно да разберем защо в началото на IV в. един противник на християните (вероятно Сосиан Йерокъл, префект на Египет) твърди, че „Исус, изгонен от юдеите, събрал шайка от деветстотин души и се занимавал с разбойничество (latrocinia)“ [2]. Иначе казано, той правел същото, което правел предводителят Езекия или Елеазар бен Динай. Разбира се, ръководството на подобна банда изобщо не изключвало магическите способности на нейния ръководител. Напротив, то ги предполагало.

Религиозно обоснованите разбойнически действия в историята на човечеството били характерни за най-различни култури. В Индия подобна традиция довела до появата на знаменитата секта thuggee, чиито последователи, преправяйки се на водачи на кервани, не само убивали своите жертви, но и ги принасяли в жертва на богинята Кали. В Китай привържениците на буда Майтрея от сектата на Белия лотос, поради своите умения да вършат чудеса, образували особено непобедими разбойнически шайки.

В Юдея традицията да се вършат разбойнически грабежи, прерастващи в свещена война, имала стари корени. Именно с такива свещени грабежи се занимавал и цар Давид, и Юда Макавей, който „нападал внезапно градове и села, избирайки предимно за такива действия нощното време“ (2 Макавеи, 8:6–7).

Марк допуска много характерна грешка, когато съобщава, че след широко разпространените известия за извършените от Исус чудеса той: „не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в пустинни места. И дохождаха при Него отвсякъде“. (Марк, 1:45). Ако чудесата на Исус не са имали военно-полеви характер, откъде накъде той няма да може да влезе в града? Целители и екзорсисти, при това умеещи да превръщат водата във вино, били желани гости на всеки античен градски площад.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 4.

2. Лактанций. О Божественных установлениях, v. 3, 4.

(Следва)