ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

Исус изпраща апостолите да вербуват нови привърженици по градовете на Галилея и им обещава, че всички градове, които не приемат учениците, с идването на Божието царство ще бъдат унищожени. „По-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град“ (Мк. 6:11).

Учениците му приемат това указание доста сериозно. Минавайки по пътя си за Ерусалим през едно самарянско село, в което не се отнасят гостоприемно с Исус, те искат да унищожат селото: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?“ (Лука, 9:54). На това Исус отговаря, че е дошъл „не да погубва души, а да спасява“ (Лука, 9:56).

Зрелището с пророка на любовта, който е толкова милосърден, че дори не иска да унищожи селото за това, че не го е приело гостоприемно, прави смесено впечатление, защото след няколко дена, при влизането си в Ерусалим, когато е посрещнат от тълпа народ и силата явно се оказва на негова страна, Исус командва: „А ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и ги посечете пред мене“ (Лука, 19:27).

В Ерусалим Исус влязъл на магаре, както пишело в книгата на пророк Захария (Захария, 9:9). Преди влизането си Исус наредил на апостолите да отидат в близкото село и като намерят там едно вързано младо магаре, да го отвържат и да му го доведат. Разбира се, жителите на селото не били много доволни, когато някакви непознати личности решили да реквизират пред очите им тяхното магаре. Но апостолите отвърнали, че магарето е потребно на Господа, „и те ги пуснали“ (Марк, 11:6).

Историята с реквизирането на магарето е доста интересна. Да вземеш магаре пред очите на всички не било тогава по-лесно от това да откраднеш днес пред очите на собственика му луксозен джип и тази история предполага едно от две неща. Или имаме пред себе си обширна комунистическа мрежа от конспиративни клетки: разбира се, че който и да е член на всяка община, подобна на тази, която е описана в „Серех а яхад“, би предоставил веднага всякакво магаре на разположение на Месията, или магарето е било обобществено в рамките на революционната съзнателност, така, както ще постъпват по-късно сикариите и зилотите.

Така или иначе, влизането на Исус в Ерусалим на реквизирано за революционната необходимост магаре се превръща в триумфално шествие. Хората постилат пред него одеждите си и палмови клонки и викат: “Осанна! Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!“ (Марк, 11:9).

Думата, транслитерирана от Марк като „Осанна“, може да има няколко значения, но най-очевидното от тях е арамейското простонародно значение „Освободи ни“ [1]. С други думи, народът викал на Исус на арамейски „свобода или смърт“, което всъщност съответства напълно на известието на Йосиф Флавий, че „четвъртата секта“ „поставяла на първо място свободата“ и смятала, че Израил трябва да бъде ръководен непосредствено от Господ.

Откъде се взел този народ? Едно от най-очевидните предположения се състои в това, че тълпата, посрещнала Исус в Ерусалим, е обхващала хората, изведени от него в пустинята и възприели пропагандата на учениците му в Галилея.

Синоптичните Евангелия, написани над четиридесет години след екзекуцията на Исус на език, който той не говорел, се преструват, че идването му в Ерусалим е било нещо като туристическо пътуване на самотен проповедник.

В действителност Исус дошъл в Ерусалим по време на Пасхата. Пасхата за римските власти била най-опасното време. Тогава за празника в Храма се събирали тълпи селяни, бедняци, просяци, бандити и зилоти от цяла Палестина, населението на града се раздували до няколко милиона души и заредената религиозна атмосфера правела сблъсъците на тълпата с мразените от нея китим съвсем неизбежни.

Пасхата била идеално време няколко стотици или даже хиляди привърженици на Месията Исус да влязат безпрепятствено и без да събуждат подозрение в Ерусалим и е лесно да предположим, че именно от тях се състояла тълпата, която посрещнала Исус – Царя на Израил.

Нещо повече! Ако се вярва на Евангелията, властите били добре осведомени кой е Исус. Според Лука юдеите съобщават на Пилат, че Исус „бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, започвайки от Галилея до тук“ (Лука, 23:5).

Първосвещеникът Каяфа също познава добре Исус. Той е сигурен, че проповедта на посланика на любовта и мира Исус ще се превърне в кърваво клане. „Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и ще дойдат римляните, и ще изтребят и мястото и народа ни“ (Йоан, 11:48).

Не по-малка осведоменост за Исус проявява и Ирод. Той „отдавна желаел да Го види, защото бил слушал много за Него“ (Лука, 23:8).

Но най-интересното място се намира у Йоан, който съобщава, че първосвещениците и фарисеите са издали заповед, „ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят“ (Йоан,11:55).

Работата е в това, че „заповедта“ (εντολή) в дадения случай не е била просто изразено на глас пожелание. Античната бюрокрация, също като днешната, нямала навика да се изразява неясно и в общи линии. Тази заповед за арест е била съвсем точно структурирана обява, която е включвала в себе си юридическа формулировка на вината на търсения, описвала е неговите черти и е предлагала награда. Тази заповед е била огласена по всички площади и Роберт Айслер не без основание предполага, че именно от нея Юда Искариот е могъл да разбере цената на бъдещото си възнаграждение [2].

Всичко това – викащата „осанна“ тълпа, заповедта за арест, съобщението, че Исус бунтува народа от Галилея до Ерусалим, отчаянието на Каяфа и неговите приближени, се съгласува зле с описанието на мирен и незначителен проповедник.

Ако си представим тази картина в детайли: фанатична тълпа, постилаща по пътя одежди и палмови клонки, викове „свобода“ и „да живее царят на Израил“, команда да се ловят и да се убиват враговете, прозвучала от самия Цар на Израел, трудно можем да се освободим от подозрението, че влизането на Месията Исус в града не е било съвсем мирно. „Тази удивителна публична процесия, която Исус не само търпял, но и старателно поощрявал, не е могла да има друга цел освен целта за земно царство“ - отбелязва още през XVIII в. Раймарус [3].

Или, ако използваме формулировката на Самуел Брендън, влизането на Исус в Ерусалим е било „на практика обявяване на въстание, пряко публично предизвикателство към властите, еврейските и римските“ [4].

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisler. Посоч. съч., p. 479.

2. Пак там, p. 456.

3. Hermann Samuel Reimarus. Указ. соч., p. 22.

4. S. G. F. Brendon. The Trial of Jesus of Nazareth, New York, 1968, p. 175.

(Следва)