НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1970 ГОДИНА – ИКОНОМИКА – ПОЛ САМЮЕЛСЪН

Пол Самюелсън (Paul Samuelson)

15 май 1915 г. – 13 декември 2009 г.

Нобелова награда за икономика

(За изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос за повишаването на равнището на анализа в икономическата наука.)

Американският икономист Пол Антъни Самюелсън е роден в Гери, щат Индиана, в семейството на Франк и Ела (Липтън) Самюелсън. През 1935 г., преди още да стане на двадесет години, той получава степента бакалавър в Чикагския университет, където негови учители са икономистите Франк Найт, Джейкъб Винер и Хенри Саймънс. По-нататъшната му кариера на аспирант в Харвардския университет се превръща в легенда. Като получава степента магистър по икономика през 1936 г. Самюелсън е назначен за младши сътрудник в Харвардския университет, иначе казано – удостоен е с една от най-висшите степени на признание, която университетът може да даде на свой ученик. Когато свършва устният му изпит, професорите го питат на шега: „Взе ли си изпита?“ Докторска степен по икономика Самюелсън получава през 1941 г. и едновременно с това е удостоен за дисертацията си с наградата Дейвид Уелс.

Още преди да получи докторска степен Самюелсън, което е много рядко сред икономистите, внася свои усъвършенствания в методологията, използвана във всички области на икономическия анализ. Неговото точно прилагане на математиката при анализа във фундаменталните икономически теории изважда наяве елементите, които ограничават тези теории, и това повишава техните способности да изобразяват реалните световни проблеми. Така неговата първа работа, публикувана през 1938 г., засяга теорията за „отвореното предпочитане“ на потребителите.

Според традиционния подход на теорията за потребителите, когато купуват някакви стоки или услуги, хората „максимизират полезността“ (стремят се да постигнат най-голяма удовлетворение на своите потребности). Тази теория не може да бъде опровергана, защото полезността, представлявайки качествена категория, не може да бъде измерена. Самюелсън обаче доказва, че максимизацията на полезността може да бъде определена, като се сравни изборът на потребителите преди промяната на цените и след нея. Потребителите с рационално поведение няма да купуват с новите по-високи цени тези стоки и услуги, които са можели да консумират на старите по-ниски цени. С тази теория Самюелсън отваря път на важни нови принципи в теорията за индексите на цените и измерването на националния доход.

През 1940 г. Самюелсън става асистент-професор по икономика в Масачузетския технологичен институт (МТИ). През 1947 г. е повишен до професорска длъжност и от 1966 г. работи със званието институтски професор. По време на продължителната си кариера в МТИ той съдейства за превръщането на икономическата катедра във водещ център. Освен това води курс по икономика, работи в радиационната лаборатория на МТИ (1945 г.) и преподава международни икономически отношения в Училището по право и дипломация „Флетчър“ (1945 г.). По време на Втората световна война от 1941 до 1943 г. Самюелсън е консултант към Националното управление за планиране на ресурсите, а през 1945 г. към Управлението за военно производство.

Книгата на Самюелсън „Основи на икономическия анализ“ („Foundation of Economic Analysis“), публикувана през 1947 г. въз основа на докторската му дисертация, се оказва едно от най-значителните икономически произведения на века. Тя служи за здрав фундамент на основния поток от икономически теории. Макар че стилът на книгата е строго математически, Самюелсън настоява, че именно такъв е необходим за икономическия анализ. Иначе, според него, икономистите просто се занимават с „умствени упражнения от най-извратен вид“.

Много икономисти, включително Саймън Кузнец, Василий Леотиев и Гунар Мюрдал, се изказват срещу засилващото се използване на сложната математика в икономиката, доказвайки, че тя кастрира същността на икономическите отношения – анализирането на възникващите в реалния свят проблеми и пътищата за тяхното решаване. Що се отнася до Самюелсън, той твърди, че прилагането на най-новите математически методи са важни, за да може икономическият анализ да бъде ясен и недвусмислен и теоремите му да носят емпирична натовареност. Ширещата се подкрепа за неговите възгледи от колеги по професия променят методите и подходите в икономическата наука.

В „Основи на икономическия анализ“ висшата математика в съчетание с анализа е изходна точка за единния подход към статистичната и динамичната теория, за която по-късно Самюелсън получава Нобелова награда. В книгата си той твърди, че в такива различни области, каквито са теорията за производството и потребителя, за международната търговия, за държавните финанси и за икономиката на благосъстоянието, практически всичките важни резултати могат да бъдат получени с математически извод от няколко функции, подложени на редица ограничения. Той настоява също така, че статистическите предсказания на икономическия модел и неговото динамично поведение са свързани помежду си – този принцип е известен като принцип на съответствието.

Макар че Самюелсън внася не малко нови неща в областта на неокласическата теория на цените, най-известен негов принос за икономическата наука е разработеният от него анализ на стабилността. Анализът на стабилността засяга общата теория за цените или динамичната ситуация, при която цените се установяват в условията на неравновесие, когато степента на тяхната промяна се определя от повишаването на търсенето спрямо предлагането. Този анализ също се нуждае от математическата точност на теорията за икономическия цикъл.

Аналитичната икономика се превръща в червена нишка, която преминава през широката гама от изследвания на Самюелсън след издаването на „Основи на икономическия анализ“. Неговите прецизни разяснения на математическите и общите теоретически принципи на приложната икономика превръщат книгата му „Икономика: увод в анализа“ ("Economics: An Introductory Analysis") в класическо произведение след публикуването ѝ през 1948 г. Тя е преиздавана много пъти и е преведена на руски, японски, унгарски, арабски и много други езици. В първите издания там се характеризират промените, настъпили след края на Втората световна война, а след това, с промените в световните икономически проблеми, се коригира и съдържанието на книгата.

От самото начало Самюелсън, отразявайки обществената загриженост от инфлацията и безработицата, проявява силен интерес към използването на фискалната и монетарната политика. Като кейнсиянец той смята, че достигането на пълна заетост предполага намеса в политиката на регулиране и че неокласическата теория е валидна само тогава, когато се осигурява пълна заетост. Убеден привърженик на анализа на всеобщото равновесие, той, независимо от това, вижда неговата ограниченост в случаите, когато се прилага към реалиите на действителността. В същото време Самюелсън анализира внимателно както теориите на Карл Маркс, така и концепциите на „новите леви“.

Прокарващите нови пътища изследвания на Самюелсън продължават в края на 40-те години и през 50-те години, като основните му принципи и методи за анализ печелят все по-широко признание. От средата на 70-те години и по-късно статиите му за „уравняване на факторните цени“ в международната търговия доказват, че свободата на търговия между страните трябва да съдейства за намаляване на разликите между доходите от труда и капитала във всяка отделна от тях. Тези статии са цитирани повече от което и да е негово друго произведение. Той също така класифицира теоретично смисъла от търговските печалби, предполагайки например, че бързото нарастване на японския експорт ще предизвика извънредно голямо увеличаване на доходите на Япония в сравнение с останалия свят. Това е много тясно свързано с икономическите процеси, протичащи след Втората световна война.

Плодовит автор, Самюелсън публикува множество книги и статии с най-широка тематика. В книгата си „Линейно програмиране и икономически анализ“ („Linear Programming and Economic Analysis", 1958 г.), написана заедно с икономистите Робърт Дорфман и Робърт Солоу, той поставя ударение върху аналитичната техника, предложена от математика Джордж Данциг и икономиста Леонид Конторович, която може да бъде използвана за решаване на практически проблеми при разпределянето на ресурсите в областта на частния бизнес и в държавната сфера.

През същата година Самюелсън публикува книгата си „Точен модел на потребителския кредит с или без социално асигниране“ („An Exact Consumption Loan Model With or Without the Social Contrivance of Money“). Тази книга е едно от най-оригиналните произведения, допринесли за развитие на икономическата теория. Моделът на Самюелсън прилича на знаменитата „хипотеза за жизнения цикъл“ на Франко Моделиани. В този модел хората на средна възраст дават част от своя доход като кредит на младите хора, за да получават на стари години проценти от кредита. Книгата поставя нови въпроси пред демографската и монетарната икономика, а също така дава последователност на теорията за определяне на лихвения процент. Други разработки на Самюелсън имат фундаментален принос в теорията за оптималното икономическо развитие, капитала, всеобщото равновесие и обществените стоки.

През 60-те години ролята на Самюелсън като консултант започва да нараства. Макар че е съветник на множество правителствени ведомства и частни организации, признание в национален мащаб той получава като съветник на президента Джон Кенеди. Себе си Самюелсън нарича член „на дясното крило на икономистите демократи, привърженици на Новия курс“. Макар че често се разминава публично по мнение със своя колега, икономическия наблюдател на списание „Нюзуик“ Милтън Фридман, двамата ценят високо разработките си в областта на икономическата теория.

След Нобеловата награда продължават да излизат многобройни публикации на Самюелсън по на най-различни теми, включително и такива, засягащи марксистката теория за експлоатацията на труда и оптималната система за социално осигуряване. Възгледите му за икономиката, установили се твърдо като ортодоксални, са подложени на критика от страна на марксистките икономисти Марк Линдър и Джулиус Сенсат, които издават през 1977 г. книгата „Против Самюелсън“ („Anti-Samuelson“). Въпреки това остава фактът, че малцина от марксистите са изследвали толкова дълбоко проблемите на икономическата теория от леви позиции като Самюелсън.

През 1938 г. Самюелсън се жени за Марион Кроуфорд. Семейството има две дъщери и четирима синове. След смъртта на първата си жена ученият се жени през 1981 г. за Риша Екауз.

Освен Нобелова награда Самюелсън получава много награди и почетни звания, сред които медалът Джон Бейтс Кларк на Американската икономическа асоциация (1947 г.) и наградата Алберт Айнщайн на университета „Йешива“ (1971 г.). Президент е на Американската икономическа асоциация, на Иконометричното дружество и на Международната икономическа асоциация. Получава стипендии от фондовете „Гугенхайм“, „Форд“ и „Карнеги“. Член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американското философско дружество и на Британската академия на науките. Присвоени са му почетни научни степени от Харвардския университет и от Католичесикя университет в Лювен, а също така от университетите в Чикаго, Индиана, Мичиган, Кейо, Южна Калифорния, Южна Калифорния, Пенсилвания, Рочестър, Източна Англия, Северен Мичиган и Масачузетс.

Превод от руски: Павел Б. Николов