ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ

През декември 1945 година близо до скалата, наречена Джабал ал Тариф, на триста мили от Кайро и на четиридесет мили северно от Долината на царете няколко египетски фелахи копаели сабах - местна почва, използвана от селяните за наторяване. Фелахите били седмина и били родом от малкото селце Ал Каср, намиращо се на свой ред от другата страна на Нил по отношение на най-голямото селище в района, Наг Хамади. Главният от фелахите се казвал Мохамед Али.

Внезапно кирката на по-малкия брат на Мохамед Али закачила нещо. Скоро фелахите изровили от земята древен скелет. Те продължили да копаят и изкопали голяма глинена делва, висока половин метър, с капак и запечатана с битум.

Както било добре известно на всеки египетски фелах, в такива делви обикновено имало запечатани джинове. Затова Мохамед Али не отворил веднага делвата. Но след това му дошло на ум, че вмести джин в делвата може да има злато. Алчността победила предпазливостта и фелахите строшили делвата с мотиките си.

Злато в делвата нямало и това било минус. От друга страна там не намерили и джин, което пък било плюс. Вместо злато в делвата имало много стари книги. Това били кодекси, а не свитъци – с листи от папирус и твърди кожени обложки. Мохамед Али започнал да дели книгите и даже скъсал една от тях на половина, за да има за всички по равно, но никой от другарите му не проявил интерес към находката и в края на краищата той взел всичките книги със себе си. Вечерта на същия ден старата му майка хвърлила няколко листа в огъня.

По времето на находката Мохамед Али живеел необикновен и наситен със събития живот. Работата е в това, че половин година преди събитието бащата на Али, кой бил пазач на германско вносно оборудване, застрелял пълзящ към склада крадец, а на следващия ден роднините на крадеца застреляли бащата на Али. Мохамед Али бил зает повече с отмъщението, отколкото с книгите, плюс това не можел и да чете.

Един месец след откритието разбрал, че убиецът на баща му спи в полето до делва, пълна със захарен сироп. Мохамед Али и братята му се отправили бързешком към посоченото място и убили убиеца със същите инструменти, с които счупили делвата с ръкописите. След това отсекли ръцете и краката му, разрязали гърдите му, извадили още топлото сърце и го изяли, както изисквал обичаят за кръвното отмъщение – поне така Мохамед Али разказал по-късно за случилото се на Джеймс Робинсън, един от основните изследователи на ръкописите от Наг Хамади. Разбира се, той може и да е послъгвал, но съгласете се: ако е послъгвал, по-скоро би разказал как се е срещнал с убиеца в жесток двубой. Кой би се хвалил, че е убил спящ човек?

Така или иначе, убитият бил син на местния началник на полицията и Мохамед Али се страхувал, че домът им ще бъде обискиран. Затова дал кодексите на местния коптски свещеник да ги пази. Той направил известни справки и заподозрял, че книгите могат да представляват някаква ценност. По това време те били вече дванадесет на брой плюс листи от още една, разкъсани и напъхани между останалите. Колко книги са отишли в огъня, е трудно да се каже.

Зетят на свещеника – който се казвал Рахиб – бил местен учител. Книгите, които се спасили от фелахската печка, били прекрасно запазени, но били на древен коптски език и, разбира се, никой не можел да ги прочете. Рахиб взел една от тях и отишъл в Кайро да я продаде. Замисълът не се оказал много успешен – египетските власти научили за намерението му и конфискували книгите. Единадесет книги и няколко разкъсани страници те предали за съхранение на Коптския музей в Кайро.

Последната, тринадесетата книга, била изнесена от Египет и скоро била изложена за продажба в САЩ. Сред хората, научили за предложението, бил професор Жил Киспел, специалист по религиозна история от университета в Утрехт, Нидерландия. По негов съвет кодексът бил придобит от фонда „Юнг“, но когато започнал да работи с него, Киспел забелязал веднага, че няколко страници от книгата липсват. Като знаел, че останалите книги от Наг Хамади са предадени на Коптския музей, професор Киспел излетял спешно за Кайро, надявайки се да открие там липсващите страници.

Веднага след кацането той отишъл в Коптския музей и бил донякъде шокиран от условията, при което се пазели манускриптите. Музеят представлявал всъщност една малка, потънала в прах стая. Част от текстовете по това време били вече фотографирани. Киспел взел фотокопията, побързал да отиде в хотела и да се заеме с тяхната разшифровка. Първото фотокопие започвало с думите:

„Това са тайните думи, които каза живият Исус и които записа неговият близнак Юда Тома. Този, който съумее да изтълкува тези думи, няма да вкуси смърт“.

Това било гностичното „Евангелие от Тома“. Тринадесетте кодекса от Наг Хамади съдържали петдесет и два гностични текста. Някои от тях се дублирали и отделните оригинални текстове се свеждали до четиридесет и шест.

Тези текстове били един път и половина повече от текстовете в Новия завет... [1]

БЕЛЕЖКИ

1. Историята на находката в Наг Хамади послужила за увлекателно разследване от страна на Джеймс Робинсън, един от основните нейни изследователи, който представя детективските си търсения в „James M. Robinson. Hag Hammadi: The First Fifty Years, Institute for Antiquity and Christianity, 1995. “. М-р Робинсън даже уговаря Мохамед Али да се върне на мястото на откритието си. За тази цел му се наложило да уговаря сина на убития: „Трябваше да отида в Хамра Дум, да намеря там сина на Ахмад Исмаил, човека, когото Мохамед Али насякъл, и да получа от него уверения, че тъй като вече е стрелял по погребалната процесия на семейството на Мохамед Али, ранявайки Али и убивайки член на клана му, смята инцидента за изчерпан. Така че съображенията за чест го освобождават от необходимостта да нападне Мохамед Али, ако се върне в подножието на скалата. Занесох тези добри вести на Мохамед Али, който в отговор разкопча ризата си, показа белега на гърдите си, похвали се, че е бил ранен, а не убит, и заяви, че ако види някъде отново сина на Ахмад Исмаил, ще го остави на място. След демонстрирането на това фанфаронска безстрашие успях да го убедя да отидем при скалата, неузнаваем в моите дрехи, с правителствен джип, аз седнал на седалката откъм селото, откъдето можеха да долетят куршуми, а той на безопасната, откъм скалата страна, на залез слънце по времето на Рамадан, когато всички мюсюлмани си стоят у дома и се хранят след продължителния пост през целия ден“. В последно време се появиха много статии, критикуващи разследването на Робинсън за неполиткоректност и „некоректно колониално отношение“. Г-н Робинсън разказва, че арабите са занимават с кръвни отмъщения и не разбират ценността на древните ръкописи: каква неправда, виждате ли! (Виж например: Nicola Denzey, Justine Blount. Rethinking the Origins of the Nag Hammadi Codices. JBL 133, no. 2 (2014): pp. 399–419.)

(Следва)