неделя, август 21, 2016

Лекции по руска литература – брой 9

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

5.

Забавно е, че тази съновидческа пиеса, този "държавен призрак" е бил възприет като сатира на истинския живот в Русия. И още по-забавно е, че Гогол, опитвайки се безпомощно да пресече опасните, подривни предположения за своята пиеса, посочва, че в нея във всеки случай има един положителен персонаж: смехът. В действителност пиесата изобщо не е комедия, също като съновидческите пиеси на Шекспир "Хамлет" или "Лир" не трябва да бъдат наричани трагедии. По-скоро лошата пиеса може да бъде добра комедия или добра трагедия, отколкото невероятно сложните произведения на такива писатели като Шекспир или Гогол. В този смисъл пиесите на Молиер (каквото и да струват) са комедии, иначе казано - нещо такова, което се усвоява лесно, като кренвирш по време на футболен мач; те съществуват в едно измерение и са изцяло лишени от огромния, кипящ, високопоетичен фон, който създава истинската драма. И в този смисъл трилогията "Траурът е точно за Елекнра" на О`Нийл (каквото и да струва) е вероятно трагедия.

Пиесите на Гогол са поезия в действие, а под поезия аз разбирам тайните на ирационалното, познаваеми с помощта на рационалната реч. Истинската поезия от подобен род предизвиква не смях и не сълзи, а сияеща усмивка на безкрайно удовлетворение, блажено мъркане и писателят може да се гордее със себе си, ако е способен да предизвика у своите читатели или, по-точно казано, у някои от своите читатели такава усмивка и такова мъркане.

Самата фамилия Хлестаков [11] е гениално измислена, защото създава в руското ухо усещане за лекота, за липса на мисъл, за бъбривост, за свистене на тънко бастунче, за шляпане на карти по масата, за самохвалство на безделник и за дързост на покорител на сърца (като не смятаме способността да се довърши едно или друго начинание). Хлестаков пърха по пиесата, като не желае изобщо да разбере каква бъркотия е създал, и се стреми жадно да грабне всичко това, което му подхвърля щастливият случай. Той е добра душа, по своему мечтател и надарен с някакво измамно обаяние, с изяществото на обесника, доставящ удоволствие на дамите, свикнали с грубите маниери на едрите градски големци. Той е безпределно и упоително вулгарен, и дамите са вулгарни, и големците са вулгарни - цялата пиеса всъщност (по своему, както и "Мадам Бовари") се състои от особена смес от различни вулгарности и изключителното художествено достойнство на цялото зависи (както във всеки шедьовър) не от това, което е казано, а от това как е казано, от блестящото съчетание на слабоизразителни частности. Както в люспиците на насекомите поразително живописният ефект зависи не толкова от пигментацията на самите люспици, колкото от тяхното разположение, от способността им да пречупват светлината, така и геният на Гогол използва не основните химически свойства на материята ("автентичната действителност" на литературните критици), а способните да мимикрират физически явления, почти невидимите частици на пресъздаденото битие. Употребявам думата "вулгарност" поради липсата на по-точен термин - Пушкин в "Евгений Онегин" също, като употребява английската дума vulgar, се извинява, че не е намерил в руски език нейния точен еквивалент.

11. От "хлестать" (рус.) - "шибам", "лея се силно с шум (за течност)" и "пия". (Бел. прев.)

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.