Радост и веселие в средновековна Европа

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ние знаем за онзи бит на средновековния човек, в който имало много труд и малко отдих. Господ е заповядал на човека да се труди, а църквата го заставяла да живее в послушание и да плаща за греховете си. Но баналността и сивотата на средновековното ежедневие не можели да властват изцяло над умовете. Немският богослов Мартин Лутер, ярък представител на късния средновековен социум, веднъж казал: „Който не обича виното, жените и песните, така и ще си умре като глупак!“ (недоказано изречение на Мартин Лутер, по всяка вероятност народно творчество, приписано за по-голям авторитет на немския църковен реформатор – бел. П. Н.). Обществото на някогашната стара Европа смогвало добре и умела да се развлича.

Съвременността знае много характерни черти на проявяващите се човешките емоции. Етикетът и нормите на поведение в обществото налагат определени забрани върху бурните изблици на радост и недоволство. Най-малко подобни прояви се сблъскват с възмущение и осъдителни погледи. Средновековието не било толкова сдържано: смехът бил гръмогласен, сълзите неизчерпаеми, веселията шумни, яростта необуздана. Скромната и лукава усмивка била характерна само за куртоазните мероприятия. Хронистите и художниците не отбелязвали в своите произведения посочените явления, а поетите и романистите отразявали само изкуствените образи от поведението на елита.

Игри през Средновековието

Но извън рамките на аристократичното общество през Средните векове могат да се наблюдават страшни жестове и гримаси, див рев и широко разтворени усти, които избухват в смях. Горестта и скръбта като прояви на човешките емоции не са така интересни като радостта и веселието. Както свидетелстват многобройните новели, истории и произведения на изобразителното изкуство, смях предизвиквали всекидневните и съвършено обикновените неща. Неочакваното падане на многолюдно място, умелата лудория, острата дума и, разбира се, множеството ескизи на тема под кръста.

Средновековен рицар

От смях се късали и пазарните площади, и панаирите, и улиците, и кръчмите. Затова пък Църквата гледала на всичко това с опасение и презрение: неспособността да се въздържаш е дело на тъмните сили. Духовните лица съвсем основателно се питали: „Веселил ли се е Исус Христос?“. Но, разбира се, те не можели да знаят това по обективни причини.

Масови забави

Кое носи на средновековното общество радост и развлечения? Разбира се, празниците. Това е най-главната колективна форма за получаване на удоволствие в социалната среда. Те, безусловно, се ценели много и били много очаквани. За поводите никой не се безпокоял: поводите били цял куп с добавка. Дойде ли в града владетелят, или на село има успешно раждане - благите хора започват веднага да пируват. А ритуалните или църковните дати също били предостатъчни: Сретение, Великден, Рождество, Връбница, деня на Йоан Кръстител, Троица, Възнесение и т. н. Църковните празници се съпровождали или с ядене на питки, свинско и агнешко, или със стопанска работа: селяните изгаряли плевелите, унищожавали насекомите или вредните животни. Разбира се, отдихът бил най-желаното и най-дългоочакваното нещо в цяла Европа през тази епоха. На село и в града около една трета от денонощията в годината били неработни. По правило заради народните веселия.

Празнична процесия

А какво са празниците без процесии и музика? Хората шествали по градовете и селата, пеели хорово с инструментален съпровод: барабани, флейти и виели присъствали по време на подобни мероприятия. Сведенията се отнасят преди всичко за църковната музика. За народните празнични песни не знаем толкова много. А какво е празникът без танци? Средновековните миниатюри и картини на авторите от ранното Възраждане са изпъстрени с танцови сюжети.

Празник в града

А как да празнуваш без огъваща се от пиене и ядене маса, без разходка до шумната кръчма и, разбира се, без юнашка тупаница? За привилегированата част от населението по време на празниците се канели комедианти, пътуващи музиканти, певци, които възпявали любовните дела и подвизите на истинските рицари. Простолюдието се задоволявало с юмручни двубои някъде по градските задни дворове или наблюдавало с упоение ставащото на бесилката. Но имало все пак и по-хуманни развлечения: по площадите изнасяли представления жонгльори, трубадури, а по-късно се появили и театрални представления – мистерии. Актьорите имали достатъчно свобода да представят пороците и недостатъците на местните власти, а също така да подчертаят всичките достойнства на нравственото развитие на социума. Спектаклите и представленията били безплатни и независими, но към XIV век градските власти взели под крилото си артистите, за да бъдат избегнати упреците от страна на духовните лица.

Обикновеният човек съпровождал процесиите, като пеел песни, ръкопляскал на талантливите артисти, пиел в средновековните кръчми и понякога участвал в колективните сбивания. Тези неща му носели удоволствие.

За човека от Средните векове играта е винаги смислена дейност, която може да донесе слава или пари. И съвсем не е важно какво предстои на участника: безславно поражение или главозамайваща победа. Той въпреки всичко се сражавал, рискувал и хитрувал. Играта предизвиквала множество различни чувства и емоции. Свещенослужителите още от IX век оформили свое отношение към подобни дейности: това са безполезни и безсмислени занимания, отнемащи много от времето, което би трябвало да се посвещава на молитвите.

Игра на шах

А как да живееш без настолните игри? Особено без хазартните. Широка популярност сред народа в средновековна Европа получили заровете. Играели всички: от най-неугледните бедняци до едрите магнати. Играели, разбира се, за пари. Масло в огъня наливала околната среда: шумните кръчми, алкохолът, оръжието. За хитрости или мошеничество плащали със стабилна валута – юмрук или кама. Игрите на карти се появили в Европа едва в края на XV век в зората на Великите географски открития.

Главна в сферата на игрите била все пак „играта на кралете“ – шахът. Той бил известен в Европа още от VIII век. Само знатните хора можели да си позволят подобни интелектуални битки. Успехът на играча зависел от редица важни качества: остър ум и остро око, добра памет. Истинско сражение, в което нямало място за вероломни трикове, но имало място за хитри тактически похвати. Загубата в подобно състезание довеждала победения съперник до ярост. Известно е, че синът на Вилхелм Завоевателя, бъдещият нормандски херцог Робер, след като загубил на шах, строшил шахматната дъска в главата на баща си.

Средновековната развлекателна сфера носела много позитивна енергия, но прекомерната емоционалност на европейското общество слагала своя отпечатък върху нея. Празниците, игрите и гуляите можели да сближат най-различни представители на социума, но и да изострят отношенията между тях.