„Бунтовникът в ръжта“

Има филмови жанрове, при които линията, деляща качеството от провала, е особено прецизна.

Най-чувствителни в това отношение са мелодрамите: малко залитане е достатъчно, за да се получи рядка боза като „Хубава жена“ („Pretty Woman“, 1990 г.), която, казват, карала и кара много нежни създания да подсмърчат, а истинската мелодрама всъщност е тази, която те оставя с деликатна глуха запомняща се болка в душата, „Крамър срещу Крамър“ („Kramer vs. Kramer“, 1979 г.), да речем, а не ти изкарва сополи, защото сополи могат да изкарват и турските серийни филми, при това доста повече.

Друг подобен, труден за балансиране жанр, е биографичното кино.

Гледал съм всякакви биографични филми: от такива, при които измишльотините бликат с пълна сила и от „историческата личност“ е останало само името, до такива, които - по една или друга причина - спестяват някои истини и представят на публиката персонаж, окастрен от доста - често пъти съществени - същности, които са характеризирали прототипа.

Ето защо пристъпих към „Бунтовникът в ръжта“ („Rebel in the Rye“, 2017 г.) много предпазливо и с предварителното очакване, че може да остана разочарован и ядосан за изгубеното време.

Слава богу, филмът не ме разочарова.

Основната сюжетна линия се движи по руслото на създаването и публикуването на едно от най-знаменитите литературни произведения на ХХ век - „Спасителят в ръжта“ („The Catcher in the Rye“, 1951 г.) на Джеръм Селинджър.

Но филмът, с почти документална точност, се докосва и до всички останали основни моменти от живота на Селинджър.

Обтегнатите отношения с баща му...

Безуспешните първоначални опити да пробие като писател...

Отношенията му с Уна О'Нийл, която искрено обича...

Първото жестоко разочарование - 18-годишната Уна се омъжва за 52-годишния Чарлз (Чарли) Чаплин...

Войната с нейната отвратителна безчовечност...

Увлечението по екзотични учения...

Проваления личен живот...

И накрая - изолацията...

Не препоръчвам на никого филми за гледане, защото предпочитанията са най-различни и всеки сам трябва да търси това, което му е близко до сърцето, но ако все пак някой реши да гледа филма „Бунтовникът в ръжта", мисля, че няма да сгреши.

А на когото не му стига желание, може да види поне рекламната ролка (с български субтитри)...