Европейските мечти на Грузия

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Национално-демократичния институт на САЩ (NDI) публикува резултатите от допитване до общественото мнение в Грузия, които показаха отношението на населението към външната политика, дейността на правителството и състоялите се местни избори. Въпреки очакванията на Кремъл, Грузия продължава да се стреми да стане част от западния свят.

Национално-демократичният институт на САЩ, както и неговите колеги от Международния републикански институт на САЩ (IRI), провежда периодично своите изследвания, за да установи състоянието на обществото: готово ли е то да се развива, има ли перспективи за динамичен прогрес в областта на демокрацията и западните ценности. Грузинските социологически институти нямат финансови възможности за провеждането на подобни глобални изследвания, но те могат да участват в социологически проекти заедно с международните организации.

Последни изследвания проведе Кавказкият център за изследователски ресурси по поръчка на NDI и с финансовата подкрепа на правителството на Великобритания. В периода от 29 ноември до 19 декември 2017 година бяха анкетирани 2 298 души на основата на представителния подбор и по метода на персоналното интервю. Грешката може да бъде +/- 1,9%.

Сред тези изследвания е най-интересна оценката на населението за перспективите на отношенията с НОТО и Европейския съюз. Всичките предходни допитвания показват, че отношението към тези организации не се е променило след 2008 година, когато на 5 януари заедно с президентските избори беше проведен референдум за потенциалното присъединяване на Грузия към НАТО. Това беше първият опит да се разбере мнението на населението за перспективите на Грузия, която вече провеждаше успешни реформи, включително и военни, но за политическия елит и за западните страни беше важно да разберат трябва ли Грузия да продължи своята интеграция в НАТО. Резултатът от референдума беше зашеметяващ: за присъединяване към НАТО гласуваха 1 355 328 души, иначе казано - 77% от гласувалите.

Оттогава цифрата се променя в пределите на 5-10%, но по-голямата част от населението все пак вижда своето бъдеще със Запада. Последното изследване показа: 64% от допитаните подкрепят заявената от правителството цел за присъединяване към НАТО, което е с 2% по-малко отколкото през юни 2017 година. 26% от допитаните са против членството в НАТО. През юни 2017 година този показател беше 23%. Подкрепата за членството в НАТО в регионите, населени с етнически малцинства, се е увеличила от 29% през юни 2017 година на 36% по време на последното допитване.

Увеличената подкрепа за интегрирането в НАТО в регионите, където живеят национални малцинства, е основание да се твърди, че усилията на правителствата през последните четиринадесет години дават своите плодове. В Грузия най-големите малцинствени общини са азербайджанската в Марнеули и арменската в Джавахети, които заедно са 15% от населението. Обикновено в постсъветското пространство именно малцинствата стават жертва на кремълската сепаратистка политика. Грузия започна да се избавя от влиянието на руската пропаганда, а значи и от възможността да създава от малцинствата проруски сили. Без съмнение, прозападни стават и етническите осетинци и представителите на другите етнически групи.

Друг важен резултат е подкрепата за членство в Европейския съюз, подкрепата на перспективата за влизането на Грузия в тази организация. Броят на анкетираните, които са съгласни със заявената от правителството цел за членство в Европейския съюз, намаля малко от 77% през юни 2017 година на 72% по време на последното допитване. Подкрепата на въпроса за присъединяване към Европейския съюз е висока за мащабите на страната, изключение правят само регионите, населени предимно с етнически малцинства - 51%. Но и тази цифра беше неочаквана, защото през всичките тези години на независимост на страната протичаше труден процес за интегриране според съвременните разбирания на етническите малцинства във вътрешната политика на Грузия, декларираща европейски ценности. Най-вероятно увеличеният брой на подкрепящите се дължи отчасти на безвизовия режим с Европейския съюз.

Неприятен и неочакван беше резултатът от 29% анкетирани, които смятат, че Грузия трябва да се присъедини към Евразийския съюз. Това е с 6% повече, колкото беше в изследването преди половин година. Може да се предположи, че това е резултат от руската пропаганда, която през последните пет години се чувства на свобода, защото правителството на Иванишвили разреши транслацията на руските телевизионни канали. Възможно е също така това да е мнение на отчаяли се хора, които са повярвали преди пет години на „Грузинска мечта“ (управляващото в момента политическо обединение на Иванишвили - бел. П. Н.), но така и не дочакаха изпълнение на обещанията. Косвено това предположение се потвърждава от резултатите, оценяващи дейността на „Грузинска мечта“, която получи „добра“ оценка само от 13% анкетирани.

Такъв примерно резултат се наблюдава и в оценката за външната политика на Грузия по отношение на Русия, която зависи до голяма степен от пропагандата и позицията на правителството - „да не дразним“ Кремъл. Тъй като в Грузия е забранено от Конституцията да има държавни средства за масова информация, ролята на пропагандисти с различни политически възгледи, опозиционни и правителствени, играят два телевизионни канала - „Рустави-2“ и „Имеди“, които в анкетата получиха равно число гласове, по 46%. Телевизията все така остава основен източник на информация за политиката и текущите събития в Грузия за 72% от анкетираните, след това идва интернет - 21%. Именно те формират общественото мнение. Равнището на влияние на общественото радио е 9%, но след опитите да се промени неговия статут процентът на слушателите може да намалее.

Какво остава като цяло? Въпреки ротацията на цифрите, някъде резултатите са станали по-добри, някъде по-лоши, но като цяло изследванията показват равномерност на оценката през последните десет-петнадесет години. Очакванията на Кремъл, че Грузия ще промени своето отношение към руската политика, че пак ще започне да кима одобрително на имперските стремежи, не се оправдаха. Няма нито възстановяване на дипломатическите отношения, нито отваряне на транспортен коридор, на свободна железопътна линия през окупираната Абхазия, както искаха Русия и нейният сателит на Кавказ Армения. Нищо не се промени и в отношението на грузинските жители към НАТО и Европейския съюз. Днес грузинецът се вълнува по-скоро от вътрешнополитическото положение и се тревожи от състоянието на икономиката и на жизненото равнище, отколкото от отношенията с Русия и от преразглеждането на настроенията, особено след войната през 2008 година.

Грузия все така иска да бъде европейска страна, а статистиката показва, че броят на използващите безвизовия режим се увеличава. Изданието „Tabula“ получи отговор от грузинското външно министерство на свое запитване по този повод: от 28 март до 17 декември 2017 година 174 596 души са посетили Шенгенската зона, от които 494 не са допуснати до безвизовата зона. По оценка на Европейската комисия Грузия изпълнява условията за либерализация на визовия режим и поетите задължения. Това е казано в публикуван на 20 декември миналата година доклад.

А Русия обещава всяка година да отмени визовия режим за жителите на Грузия, но така и не прави нищо, за разлика от Грузия, която отмени визите за руснаците още преди шест години. Между другото, в сдържаното отношение на грузинските жители към Русия присъства и украинският фактор - войната на Донбас и анексирането на Крим. Грузинците винаги се отнасят съчувствено към държави, които са пострадали от Русия, например към Молдова и Украйна. А Азербайджан е един от основните търговски и политически партньори. Надеждите на Кремъл, че руският олигарх Бидзина Иванишвили ще промени отношението на грузинците към Русия, не се оправдаха. Грузия все така иска да стане част от Европа.