СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 08, 2018

Как да разпознаем фалшивата новина?

ИЗТОЧНИК: Крым.Реалии

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: Павел Николов

Все по-често срещаме словосъчетанието „фалшиви новини“ (fake news). Един от най-големите британски издатели на речници Collins Dictionary дори нарече в средата на декември fake news словосъчетание на 2017 година. Вероятно такива новини споделят с вас вашите приятели, познати или роднини.

Това малко ръководство ще помогне – и на тях, и на вас – да се ориентирате по-добре в океана от факти, полуистини и откровени лъжи.

Ето седем правила:

- Проверявайте всичко, което ви усъмни дори и най-малко, в няколко източника;

- Търсете винаги първоизточника на новината;

- Опитайте се да намерите и да прочетете или прегледате материали на същата тема от другата страна на ситуацията;

- Ако заглавието е прекалено гръмко – бъдете пределно внимателни;

- Цитатите често се интерпретират превратно – проверявайте ги

- Винаги имайте предвид в какъв източник е публикувал новината.

- Различавайте журналистиката и фактите от мненията.

Правило 1: Проверявайте всичко, което ви усъмни дори и най-малко.

Отнасяйте се скептично към всичко, което пишат и говорят журналистите, блогърите и водещите.

Ако видите подозрително гръмко заглавие или нещо прекалено прекрасно или ужасно, за да бъде истина – най-вероятно не е истина. Проверявайте математическите изчисления, биографията на експертите (понякога това може да са случайни хора), точността на цитатите – с всички тези неща се случват проблеми.

Най-простият начин е да намерите по хипервръзка първоизточника и да го проучите внимателно. Ако не знаете езика, използвайте Google Translate, Яндекс.Переводчик или други подобни услуги.

Проверявайте фактите, като ги търсите в различни, несвързани помежду си източници.

Правило 2: Търсете винаги първоизточника, ако не е посочен, това е повод за повишено внимание.

Ако няма позоваване на първоизточник („…за това съобщава агенция Reuters“), а изданието не е известно средство за масова информация от световна или национална величина, това е повод за повишено внимание. Случва се малки медии и частни лица да правят правдиви разследвания, не те трябва да се проверяват още по-внимателно.

Ако е дадена хипервръзка към някой блог, фейсбук, туитър или официален сайт – направете си труда да проверите хипервръзката.

Когато няма снимка или видео от мястото на произшествието, а новината е за събитие, което се е случило по-рано от час и половина, това е още един лош знак. Към отделни новини по разбираеми причини може да няма снимка или видео, но когато става въпрос за „масови протести посред бял ден“, документалните свидетелства би трябвало да са на лице.

В идеалния случай за събитието трябва да съобщят два или повече независими един от друг източника, със снимки и видео (помнете, че снимките и видеото могат да бъдат подправени – направете си труда да ги проверите, макар че това не е лесна задача). За някои важни събития изданията съобщават с позоваване на собствени анонимни източници и секретни документи. Читателят практически не може да ги провери, затова в такъв случай трябва да се има предвид тежестта и авторитета на изданието.

Често медиите се опитват да проверят най-гръмките ексклузивни материали на своите колеги конкуренти – почакайте няколко часа, вероятно резултатите от проверката ще се разберат.

Правило 3: Четете материалите от двете (или всички) страни на конфликта.

Различните страни на конфликта (не е важно дали става въпрос за съдебно дело, публичен спор или война) искат да покажат само себе си в добра светлина.

Много медии така или иначе симпатизират на една от страните, несъзнателно или в съответствие с редакторската политика. Една когато се запознаете с материалите на всяка от страните – дори и да са ви дълбоко несимпатични – можете да правите извод за ставащото.

Правило 4: Бъдете нащрек, ако заглавието е много гръмко.

Ако заглавието звучи сензационно, а и плюс това е частично написано с главни букви („ЕКСКЛУЗИВНО. ВИДЕО: президентът шокира всички в ООН“) – това е сериозен повод да се отнесем към него с подозрение.

Големите медии постъпват така рядко, но сайтовете, препродаващи „трафик“, печелят от кликове и разчитат на доверчиви и любопитни читатели, които ще отидат да видят новината. Колкото повече хора използват хипервръзката, толкова повече печели изданието. Авторите на заглавия, работещи за подобни сайтове, имат огромен опит и използват най-различни похвати, които понякога могат да заблудят и професионалистите.

Правило 5: Проверявайте внимателно цитатите.

Журналистите на агенциите често предават цитатите на чиновниците и други публични лица „устно“ от местата на събитията и при този процес често ги съкращават, перифразират или даже тълкуват погрешно.

Бъдете предпазливи с цитатите, особено с прекалено сензационните или странни заявления без видео или заслужаващ доверието аудиозапис.

Цитатите безусловно заслужават внимание, ако са публикувани в официален източник – да речем, на сайта на президента, на правителството, на ведомство или на компания.

Правило 6: Ориентирайте се относно източниците на новините.

Всяко издание има своя редакционна политика, свои правила, подходи и интереси, често зависещи от интересите на собствениците. Всички тези фактори ще се отразяват върху техните материали и новини: как ще бъдат поднесени, какви акценти ще бъдат поставени, какви събития по принцип ще се поставят на преден план и така нататък.

В интернет има безкрай много източници на новини. Вие можете да си направите своя скала на доверие към тях в зависимост от своите предпочитания и опита, който имате.

Ако видите новина в източник, за който никога не сте чували – опитайте се да разберете какво е изданието и чии интереси може да представлява.

Проучете сайта, постарайте се също така да откриете основните конкуренти на изданието и да видите какво пишат те по същата тема. Ако е посочен авторът – вижте предишните му статии.

Помнете, че имената на изданията могат да бъдат измамно близки: например, The Washington Post и The Washington Times са две различни по мащаб и по редакционна политика издания.

Някои издания с фалшиви новини използват специално гръмки имена, съзвучни с търговската марка на известни медии.

По правило високи журналистически стандарти се стараят да поддържат известните международни новинарски агенции: Reuters, AP, Bloomberg.

После следват големите национални и/или специализирани медии, представящи включително и световни новини (френската AFP, британската BBC, китайската Xinhua, немската DPA).

В същото време трябва да имаме предвид, че контролираните от властите медии (като например китайската Xinhua, руските ТАСС и РИА „Новости“, ЦТАК – Северна Корея) могат да са заинтересовани от представянето на една точно определена гледна точка за ставащото в техните страни.

На едно равнище с по-предната група са и някои други авторитетни международни издания и проекти като The New York Times, The Wall Street Journal, Der Spiegel, The Guardian и т. н.

След тях идват националните и частните медии от всякакви формати и размери. Отделно стоят специализираните издания: финансови, икономически, отраслови. Там трябва да се проверяват цифрите, фактите и цитатите по темата.

Между другото, всички тези разграничения са условни и зависят до голяма степен от това в какъв град и в каква страна живеете. Не трябва да се вярва безусловно на който и да е източник, но при различните равни по значимост големи международни средства за масова информация самите журналисти обикновено си имат малко повече доверие.

Правило 7: Имайте предвид важните разлики.

Трябва да се усещат няколко важни разлики във форматите на новинарските материали. В интернет оригиналното съдържание е винаги много по-малко от неговите производни. Затова, ако четете преразказ на преразказа на новинарска бележка от, да речем, агенция Bloomberg, при това и в превод – със сигурност част от смисъла се губи. Винаги се опитвайте да прочетете или поне да прегледате оригинала.

Правете разлика между „колонки“ и репортажи, основаващи се на факти. В западните медии е разпространена практиката да се публикуват мнения („колонки“) по различни теми. Да сподели мнение може всеки човек, към мненията обикновено изискванията са по-малко строги по отношение на представяните факти.

В големите издания има „редакционни новини“ и „редакционни мнения“ (т.н. Op-Ed или Opinion), които не са свързани помежду си и не си влияят взаимно: в една част на изданието, да речем, може да излезе разобличително разследване за някой кандидат за президент, а втората част на това издание да публикува мнение на същия този кандидат.

Понякога в рускоезичните медии се промъкват гръмки заглавия като това: „New York Times: САЩ ще трябва да приеме Русия за съюзник – заедно с Крим“. Но даже при бегъл преглед на оригинала става ясно: това не е позиция на изданието като цяло, а само мнение, което е изпратил в редакцията професор от катарски университет. Така че ако видите в оригинала думите column или opinion – имайте предвид, че това не е фактическа журналистика. В САЩ са популярни някои сатирични сайтове, например The Onion или The Borowitz Report. Но някои издания от други страни понякога подават техните материали като истински новини.

Какво още можем да прочетем, за да се научим как да разпознаваме фалшивите новини? (на руски език)

Съвети на професионалиста: как да разпознаваме лъжата в социалните мрежи и интернет

Книгата на Александр Амзин "Новостная интернет-журналистика"

Блога "Лапшеснималочная" – за фалшиви новини и дезинформации (изключително интересен блог, ако има човек време да го чете - бел. П. Н.)

Популярен (но не всеобхватен и не безупречен) списък на уебсайтове от Мелиса Зимдърс, професор по комуникации (на английски език)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.