СЛУЖБОМЕР

неделя, февруари 24, 2019

Нобелови лауреати – 1956 година

Вернер Форсман (Werner Forssmann)

29 август 1904 г. – 1 юни 1979 г.

Нобелова награда за физиология или медицина, 1956 г. (заедно с Андре Ф. Курнан и Дикинсън Ричардс)

(За откритията, свързани с катетеризацията на сърцето и патологичните промени в кръвоносната система.)

Немският лекар Вернер Теодор Ото Форсман е роден в Берлин в семейството на адвоката Юлиус Форсман и Еми (Хинденберг) Форсман. Начално образование получава в берлинската Асканийска гимназия. През 1916 г., когато е на дванадесет години, баща му – капитан от германската армия – загива по време на Галицийското сражение. През 1922 г. Форсман става студент в медицинския факултет на Берлинския университет. Икономическата ситуация в страната след войната е такава, че той е принуден да търси средства и става временно банков служител. Въпреки това взема предварителните медицински изпити, а след две години следдипломен стаж, през 1928 г., и държавните изпити. Една година по-късно, когато защитава дисертация за влиянието на лечебното хранене върху съдържанието на серумния холестерин и върху количеството на еритроцитите в кръвта, му е присъдена медицинска степен от Берлинския университет.

През 1929 г. Форсман постъпва в Еберсвалдската хирургическа клиника, където започва серия от експерименти, насочени към демонстриране на анатомичните и функционалните особености на болното човешко сърце с помощта на катетеризация. Методът се състои в това, че в сърцето се въвежда през вената катетър. До опитите на Форсман в тази област е направено много малко. През 1861 г. двама френски физиолози катетеризират сърцата на експериментални животни. По-късно, през 1912 г., немски лекари се опитват да въвеждат катетри в коремната аорта на жени, страдаща от послеродов сепсис, за да осъществят по-ефективна лекарствена терапия. Жените не изпитват някакви вредни последици от тази процедура. През 1928 г. италиански изследовател въвежда катетри в сърцето на експериментални животни и на човешки трупове. През 1929 г., като прави върху трупове подобни опити за въвеждане на катетър в десните дялове на сърцето, Форсман си поставя за цел да докаже безопасността на метода в клиничната практика. Той уговаря един от сътрудниците на Еберсвалдската хирургична клиника да му помогне да осъществи експериментално процедурата върху себе си. Колегата на Форсман успява да въведе катетър (тръбичка с дължина около 65 сантиметра и диаметър 1 милиметър) в лакътната му вена. Но когато започва да придвижва катетъра по посока на сърцето, той се побоява, че това може да бъде прекалено опасно, и спира опита.

След една седмица, като не получава разрешение и даже не информира за това своя ръководител, Форсман катретеризира сам сърцето си. В присъствието само на една медицинска сестра той си прави местна упойка, отваря с разрез вената си, въвежда в нея катетър и го придвижва на около 60 сантиметра, докато той не влиза в дясното му предсърдие. В рентгеновото отделение с помощта на медицинската сестра, която държи огледало, Форсман, гледайки екрана на рентгеновия апарат, се убеждава, че краят на катетъра е достигнал сърцето му. По-нататък той провежда още няколко аналогични експеримента, като броят им достига девет. В два от случаите ученият въвежда в кръвта си контрастно вещество, което му позволява да направи по-детайлни рентгенови снимки на сърцето си. След завършването на тази серия от експерименти Форсман публикува статията „Сондиране на десните сърдечни дялове“, в която описва методиката на катетеризацията и разглежда нейните потенциални възможности за проучване на анатомичните и функционалните особености на сърдечно-съдовата система при нормални условия и когато има някакво заболяване. Опитвайки се да усъвършенства своя метод, Форсман пристъпва към серия от опити с използване на лабораторни животни, но недостигът на средства в клиниката го принуждава да ги прекрати.

Форсман съобщава за резултатите от своите изследвания на XXV конференция на Германското хирургическо дружество през април 1931 г. Но авторитетите в германската медицина не обръщат внимание на цялата важност на неговите експерименти. След една година той е приет на работа при Фердинанд Зауербух в берлинската болница за бедни. Но скоро, когато един от берлинските вестници публикува сензационно съобщение за неговите изследвания в Еберсвалдската клиника, колегите на Форсман стоварват върху него лавина от критики. Зауербух стига до това, че го нарича шарлатанин и го уволнява. Форсман е толкова оскърбен от случилото се, че решава да прекрати своите изследвания.

Същевременно в Съединените щати Андре Курнан и Дикинсън Ричардс от колежа на лекарите и хирурзите към Колумбийския университет научават за експериментите на Форсман в Еберсвалдската клиника. При това тяхната позицията се оказва съвсем противоположна на тази, която заемат германските медици. Като разгръщат през 30-те години широка изследователска програма, те постигат като резултат тези цели, които си поставя първоначално Форсман. През 1941 г. Курнан осъществява първата катетеризация на сърце в САЩ. В края на 40-те и началото на 50-те години разработената от Форсман сърдечна катетеризация, следвана от рентгеново изследване, се превръща в обичаен диагностичен и изследователски метод.

Като прекъсва изследванията на сърдечно-съдовата система, Форсман започва да се специализира през 1932 г. в областта на оперативната урология под ръководството на Карл Хойш в болницата „Рудолф Вирхов“. Една година по-късно се жени за уроложката Елсбет Енгел (семейството има шест деца). По-късно става ръководител на хирургическата клиника към градската болница в Дрезден (район Фридрихщад), и в берлинската болница „Роберт Кох“, където се занимава с хирургия и урология до началото на Втората световна война. По време на войната Форсман служи като лекар във вермахта, оперирайки ранените; получава званието майор. В началото на 1945 г., когато става очевидно скорошното поражение на Германия, той се предава на американците. Освободен в края на войната, Форсман работи известно време като дървосекач в Шварцвалд, а след това той и съпругата му започват отново хирургическа практика.

През 1950 г. семейство Форсман се мести в Бад Кройцнах, малко градче на брега на Рейн; по-късно Форсман нарича своята работа там „робски труд на застрахователен лекар“. През 1954 г. той публикува статия за развитието на метода за катетеризиране на сърцето, като се спира специално върху белодробните заболявания.

Две години след получаването на Нобеловата награда Форсман е назначен за ръководител на хирургическото отделение към Евангелистката болница в Дюселдорф. От 1962 г. до смъртта си той е член на изпълнителния комитет на Германското хирургическо дружество. Напуска хирургическата практика след пенсионирането си през 1972 г. Умира по време на почивка в Шварцвалд от сърдечен удар.

Награден е с медала Лайбниц на Германската академия на науките (1954 г.) и със златния медал на Дружеството за хирургическа медицина във Ферара, Италия (1968 г.). Член е на Американския колеж за гръдна медицина, на Германското дружество на уролозите и на Германската асоциация за детско здравеопазване; избран е за почетен член на Шведското дружество на кардиолозите.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/forssmann.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.