Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 25

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на хаджи Станя [извършен] по следния начин:

13 декември 1872

– От къде си родом?

– Роден съм в Тетевен [и там] отраснах. Казват ни хаджи Станчовите синове. Учих се в Тетевен.

– Ходил ли си в чужбина, ако си ходил – по кои места и по каква работа ходи?

– Ходих по търговия във Влашко и в Немско. Търгувам с аби и мешини. От десет години насам не ходя никъде.

– С каква работа се занимаваш в Тетевен от десет години насам?

– Върша търговия и се занимавам със земеделие.

– Занимавал ли си се с някоя друга работа в Тетевен?

– Гледам си земеделието и скотовъдството.

– Кога постъпи в бунтовния комитет и кога си бил председател?

– Постъпих миналата година по това време. От Плевен и от Ловеч дойде един човек на име Дякон [Левски], той ме покани в комитета. Аз [му] казах: „Не искам,“ [а] той каза: „Ще те убия. Не виждаш ли, че след тебе обикалят тайни хора, ще те убият, ти ще постъпиш в тоя комитет!“ И аз, за да не ме убият, му дадох пет лири и рекох: „Ще върша каквото искате, и ще мълча.“ Приех и постъпих в комитета.

– Сетне, след като постъпи в комитета, какво прави? Колко пъти се събрахте в училището и в хаджи Ивановия хан?

– В училището направихме заседание, в хаджи Ивановия хан не отидох.

– Кои бяха на събранието и как мина то?

– Бяха Марко Йончев, Лальо, другият Лальо, Марин Братанов, Денчо и даскал Иван. Четяха книжа и писма. В тия писма и книжа пишеше, че Сърбия и Влашко ще се дигнат, и ние да купим оръжие и барут, защото ще има война.

– С кого ще има война?

– С държавата.

– Защо събрахте тия пари? – За покупка на оръжие, барут и за разходи и разноски.

– Колко пари сте събрали от една година насам?

– Даскалът знае, аз не зная.

– Когато давахте пари, вземахте ли разписки?

– Аз не съм вземал, не зная, даскалът знае.

– Дадоха ли ти оръжие и припаси срещу дадените от тебе пари?

– Срещу три лири и половина получих, от даскал Ивана, който е в комитета, един револвер със сто патрона. Шишането [пушката] взех от мой далечен роднина от Оряхово, на име Иван. Всичките му патрони са тук: патроните на шишането са двеста и четиридесет, патроните на револвера са шестстотин броя.

– Познаваш ли Димитра от Сърбия? Не си ли бил с него на събрание?

– Сега го познавам, по-рано не го познавах. Срещал съм се с Дякона, бил съм на събрание с него, но с Димитра не съм бил.

– Заедно с Димитра от Сърбия има един даскал Васил, и него ли не познаваш?

– Видях го в Орхание, видях го и в училището в Тетевен. Обаче с него не съм се срещал и не съм приказвал.

– Казваш: „Не познавам Димитра.“ Ако той дойде и ти докаже в лицето, ти какво ще кажеш?

– Нека доказва колкото си ще. Аз с него не съм се срещал и не съм приказвал.

– Твоите роднини: Станьо и Станчо, освен тях Петко Милев и Марко и още други знаят, че ти си бил на събрание с Димитра по комитетски работи. Те дори казват, че „ако хаджи Станьо не беше се намесил в тая работа, ние нямаше да влезем.“ На това какво ще кажеш?

– Ще кажа, че съм се срещал с Дякона, но с Димитра не съм се срещал и виждал.

– По въпроса за нападението на хазната за нуждите на комитета сте се събрали: Петко Милев, ти и Димитър. Димитър ти е казал: „Ако направим тая работа, ще бъде лошо.“ Ти си отговорил: „Докато съм аз тук, не бой се!“

– Не, аз не съм бивал на такова събрание, нека казват каквото щат.

– Ти си дал мнение и за убиването на дякона–владишки наместник.

– Не, такова нещо не зная.

– Комитетът знае за всички тия работи, как ти да ги не знаеш?

– Те криеха от мене.

– Хаджи Станьо, ти всичко отричаш, но ето, че Димитър и синовете на брата ти хаджи Иван, Станьо и Станчо, даскал Иван, Петко Милев, Марко Йончев, Стоян пандурът и Лечо ковачът казват: „Ние знаем, че той нагласи нападението на хазната, той даде в събранието мнение за това и каза: От нас винаги искате пари, когато, грабнем оръжието в ръце, тогава ще ви дадем повече, отколкото искате. Сега хазната заминава, ако си юнак, върви, нападни я!“ Така си заповядал. Какво ще кажеш на това? Ние чухме също и поръката, отправена към тях, да си кажат правото. Те тъй са се заклели и така казват.

– Те всички лъжат.

– За всичко, което казахте, хаджи Станьо казва, че е лъжа. Какво ще отговорите вие?

– Не е лъжа, всичко е вярно. Ние подписваме, че не клеветим и не лъжем. Ако не беше тоя хаджи Станьо, ние нямаше да се намесим в тая работа.

– Кой беше председател на Тетевенския комитет?

– Хаджи Станьо. Ако не беше хаджи Станьо, [Димитър] не можеше да влезе в нашето село и не можеше да свика събрание. Хаджи Станьо е изгорил дори комитетския тефтер.

– Подписвате ли, че това, което казвате е вярно?

– Да, подписваме.

Димитър отпечатал пръста си, даскал Иван подписал, Петко Ми- лев, също, Станчо, също, Стоян пандурът подписал, Лальо Пеев също, хаджи Станьо също.

[Нови въпроси към хаджи Станя]

– При разпитите си в по-раншните заседания, състояли се в окръжния център, ти си казал, че си свикал с Дякона бунтовническо събрание, че си говорил за набавянето на оръжие и пр., и че ще работиш съгласно нарежданията на централния комитет, и на три пъти си под- писал тия показания. Повтори пак: щеше ли да действаш по тоя начин?

– Да, и аз щях да действам заедно с всички, според както нареждаше уставът.

– Колко лири даде за доставка на оръжие срещу Османската държава?

– Лично на Дякона дадох пет лири.

Подписал: хаджи Станьо

Показанията по зададените въпроси и отговори, дадени в наше присъствие, при. очна ставка с Димитра и споменатите [лица], са според както са изложени по-горе.

25 шеввал [1]289 или 13 декември [12]88 [1872] Година.

[Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присъствал, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Анастас от Плевен

– Ти ли си Анастас от Плевен, чието име се споменава в извършеното по-рано следствие [1]?

– Да, аз съм.

– Откъде си родом?

– От Плевен.

– Знаеш ли да четеш и пишеш и къде си се учил? Ходил ли си в чужбина, ако си ходил – как си отишъл и защо си ходил [2]? С какво се занимаваш и на колко си години?

– Зная да пиша и чета, учил съм се в Плевен. Във Влашко, в Турну Ма- гурели, имам брат, Данаил [3], търговец. Ходя там. Бях съдружник с брат ми. От една година се отделих. На четиридесет-четиридесет и пет годишна възраст съм, бях бакалин, сега търгувам на дребно.

– Ти си влязъл в комитета за бунтуване на българския народ. Каква служба изпълняваше и какви бяха целите на тоя комитет? Кажи си пра- вото!

– Преди три години, сиреч през [18]69 година, ходих отсреща по някои вземания и давания. В дюкяна на брат ми Данаила и на Ангела, в Турну Магурели срещу Никопол, видях Васил Дякон Левски [3]. Той разговаряше с брат ми в присъствието на няколко души. Той излезе оттам. Аз запитах брат си: „Откъде е тоя човек и какво приказвахте?“ Той ми каза: „Тоя човек е от Карлово, бил е знаменосец на Панайота [5], който сега се намира в Бялград, сега го изпращат от Букурещкия комитет, за да организува комитети, и той ще замине.“ На другия ден Дяконът дойде в къщата на брат ми, предаде му два пакета с около две хиляди броя брошури, написани на турски и му каза: „Аз ще замина за Цариград и оттам през Одрин ще отида в Плевен. Вие изпратете там тия книжа, [но] не ги давайте на друг човек, докато аз не дойда, защото навсякъде има мюсюлмански комитети, ще ги пръсна между тях. [6]“ После той се качи на парахода и замина. С него имаше и един човек от Плевенско, на име Сава Младенов [7], той замина заедно [с него]. И аз заминах също за Плевен. След две седмици чичовият ми син Ангел [8] взел тия брошури и ги донесе в моята къща в Плевен, предаде ми ги и си замина. След три месеца Дяконът и Савата дойдоха, поискаха ми книжата [и] аз им ги дадох. Попитах: „Какви са тия книжа,“ [а] той ми отговори: „Има ислямски комитети, ще ги раздам на тях.“ Той взема книжата и ми каза: „Аз няма да остана тук, ще спя една нощ в хана; Марин Станчев от Лясковец, Търновско, ми е приятел, ще отида там.“ [И] замина. При срещата ни с брат ми, той ми беше казал: „Не са само тия книжа, ще дойдат и български книжа; за доброто на всички ни, ти ще постъпиш в това дело. Книжата, които ще се изпращат от тука, ти ще изпращаш на надлежните места, [а] оттам ще ни изпращаш книжата, които са предназначени за тука.“ Аз го запитах в какво се състои доброто на тия книжа. Той ми каза: „Когато падишахът ни даде това нещо, което ни обеща през [18]56 година [9], тогава и комитетът ще се разтури.“ След като минаха един-два месеца, дойде един фотографчия [на име] Никола Цеков, заедно с Марин Попов. Те наеха къщата на Велко бояджията от Плевен и отседнаха [там]. След това аз отидох при тях да се видим. Марин Попов попита за Дякона. Ако и да му отговорих, [че] той сега е отсреща, той ми каза: „Аз искам да го видя, искам да се срещна с него, ако е възможно.“ Казах му: „Ще пиша на брат си, той ще му каже, та като дойде в Ловеч – да се видите.“ После писах на брат си и той му казал. Не се минаха две седмици, той дошъл в Ловеч през Свищов. От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията [10] ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията [11].“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко [12]. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите.

– Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия?

– Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него.

– Какво направихте после?

– От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите].

– Къде беше централата на комитета в Ловеч [13]?

– Едната беше [в] къщата на Марин Попов, [а] другата в къщата на Ваньо терзията. Досега никога не съм бил на събрание.

– Какво направи, след като предадохте оръжията?

– Върнах се обратно в Плевен, в къщи. След това изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около една година и половина писма- та се предаваха за двете страни чрез мен. След година и половина, когато един ден бях при брат си, видях там Димитра от Дяково и няколко души с него, които разговаряха. После, когато Димитър излезе оттам, попитах брат си: кой е този човек? Брат ми каза: „Тоя човек изпращат от Браила, той ще мине отсреща и ще отиде при Дякон Левски, за да работи в комитета.“ На другия ден Димитър мина отсреща самичък и след десет деня се завърна пак. Брат ми го запитал и [и той му] разправил, че отишъл в Пловдив, че е сменил паспорта си в гръцкото консулство и че се видял с Дякона в Карлово. Това ми съобщи брат ми. След едноседмичен престой Димитър се завърна пак отсам и в Ловеч се срещнал повторно с Дякона. След две седмици аз се върнах в Плевен. По това време Ангел Кънчев, който после се уби в Русе, беше отишъл от Русе в Ловеч и се срещал с Дякона. Те и тримата излезли от Ловеч, обикаляли около три месеца и пак се завърнали там. После получих от Ангела писмо, [с което] ме викаше да отида в Ловеч, и аз отидох. Понеже Ангел беше заминал за Русе, не можах да го намеря. Намерих Дякона и Димитра. Аз бях отседнал в хана, а те се бяха събрали на заседание в дома на Ваньо. Ваньо дойде, повика ме и аз станах и отидох. Димитър се обърна към събранието и каза: „Сума време вече обикаляме с Дякона. Ние не сме негови слуги. Нас са ни изпратили за работа. Ако се обикаля така заедно, и за петдесет години не ще можем да свършим работата. Всеки трябва да обикаля и да работи поотделно. Ако Дяконът е видял от нас някакво зло или предателство към комитета, нека каже – ние ще си подадем оставките и ще отидем при ония, които са ни изпратили.“ После и ние попитахме Дякона: „Видял ли си от него нещо лошо?“, той отговори: „Наистина, лошо не съм видял, но няма разрешение да обикаляме поотделно. Те ще обикалят заедно с мене.“ Ние [тогава му казахме]: „Понеже от тоя човек не сте видели лошо, ако ония не разрешават, ние – събранието – ще разрешим. Нека да обикалят по- отделно Димитър, Ангел и Дяконът, а Сава Младенов, който беше дошъл с Левски, и Васил гложенецът да обикалят заедно.“

– За къде ги определихте [да обикалят]?

– Димитър от Тетевен до София, Васил гложенецът и Сава Младенов в Пазарджишко и Пловдивско, Ангел Кънчев – по Дунавското крайбрежие, а пък Дякон Левски да остане в Ловеч. След това всеки си отиде вкъщи.

– От колко души се състоеше това събрание и кои са имената им?

– Имаше около двадесет души: Димитър Пъшков, Марин Попов, още Ваньо терзията и още един свещеник с нисък ръст – поп Кръстьо, тия четиримата познавам, имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная.

– Всички тия от Ловеч ли са?

– Да, всички са от Ловеч. След като се свърши събранието, всички се разотидоха, а аз и Левски останахме у Ваньови. На сутринта аз си отидох в Плевен. Понеже писмата и за двете страни вървяха чрез мене, след около два месеца се получи пак едно писмо, и тъй като печатът малко беше счупен, аз го отворих. Прочетох го, но не можах да го разбера, тъй като това писмо беше с техен специален шифър. В началото на споменатото писмо беше означено, че е от Одеса, а подписът беше от Кишелски [14]. На една малка книжка в това писмо бяха написани две точки. Писмото изпратих на Дякон Левски в Ловеч. Той се разсърдил много, задето пис- мото беше отворено, и ми писа писмо [в което се казваше]: „Понеже си отворил писмото, ясно е, че си много лош човек. Ще дойде ден, когато ще отговаряш за отварянето му.“ След това не изпратиха вече писма чрез мене, пък и аз писах на брат си да не ми праща вече писма.

– У тебе ли е писмото, което ти изпрати Дяконът?

– Изпратих го тогава на брат ми да го види. Около десет месеца оттогава, нито съм получавал, нито съм изпращал писма и на двете страни. Обаче това лято, преди пет месеца, бях отишъл при зетя си даскал Пано [15], който учителстваше в Тетевен, за да видя сестра си. Преди още да отида в Тетевен, бях научил, че Димитър бил там в къщата на Доча Мръвков. На другия ден след моето пристигане отидох в Дочовата къща, за да се видя с Димитра. Намерих Димитра и го попитах как вървят работите и какво правят. В отговор той ми каза: „Аз ходя и обикалям предано селата, работя донякъде и свърших добра работа. Работил съм дотука. Даскал Тодор [16] замина за Охрид, за да отвори канал. След като той се върне и пътят бъде отворен, аз ще работя по ония места.“ Аз останах [там] една седмица и всеки ден ходех при него на разговор.

– В Плевен ти от кого научи, че Димитър е в Тетевен?

– Дочо е ханджия в Плевен, научих от самия него.

– Какво прави после?

– След една седмица се завърнах в Плевен. Обрах си лозята. След това, [понеже] баба ми беше отсреща при брат ми, отидох да я доведа. Взех баба си оттам и се върнах в Плевен. След като стоях една седмица в Плевен, през това време дошъл Георги – Фердинанд с едно писмо и слязъл в Дочовия хан. На сутринта той ми изпрати писмото по Дочовия слуга. Това писмо беше от брат ми и в него той пишеше: „Тоя човек изпращат отсреща, ще отиде при Димитра и при Левски, понеже ти ще отидеш тия дни в Тетевен, заведи го при Димитра.“ На следния ден ние наехме коли, взех баба си, взех и оня човек и отидох в Тетевен. Ние слязохме в къщи, а оня човек отиде в хаджи Ивановия хан. Сутринта станах, отидох в къщата на Дочо Мръвков, намерих Димитра и му казах: „Отсреща е дошъл човек, за да се види с тебе, дойдохме заедно.“ Той ми каза: „Иди го доведи!“ Аз отидох, взех от хана Георги – Фердинанд и отидохме в Дочовата къща. Щом Димитър го видя, позна го. Донесоха софрата и се нахранихме. Аз ги оставих там и отидох в къщата на зетя си. Привечер, или след дванадесет часа [17], те отишли в хаджи Ивановия хан. При мене дойде малкият син на хаджи Ивана – Станьо – и ми каза: „Димитър и Георги те викат, ела в нашия хан!“ Аз отидох и ги намерих там. Георги попита Димитра какво работи и той му разправи какво е свършил. После Георги каза: „Искам да го видя [Левски], къде ще мога да го намеря, за да го видя?“ В отговор на това Димитър каза: „В Извор има един негов човек, ще пратим да го повикат, ще го попитаме, где се намира и ще разберем.“ Те изпратиха едно лице да вика оня човек и Димитър каза: „Сега център на комитета е Извор, там има едно лице на име Димитър Стамболията. Ето, тоя Димитър Стамболията е именно неговият човек, за когото говорят. Той е председател на централния комитет [18]. Както ти обясних по-преди, той знае [где се намира Левски].“ И той изпрати човек. Нея нощ ние останахме там и тримата и разговаряхме по комитетските работи. Сутринта те останаха там, а аз си отидох вкъщи. След два дни дойдоха от Извор в Тетевен и тримата: Димитър Стамболията, даскал Тодор и брат му Хаджията и се срещнали с Димитра. Нея вечер Станьо прати да ме викат и аз отидох. В хана седнахме шестимата души: хората, които дойдоха от Извор, Димитър и аз, заедно с дошлия отсреща човек [19]. Дошлият отсреща човек попита Димитра [Стамболията]: „Къде е Левски?“ А той му каза: „Не ми съобщи, къде отиде, каза ми: „Където ще отида, ще ти пиша оттам, и когато ти пиша, ще знаеш къде съм.“ До сега не ми е писал и аз не зная, къде се намира той.“ След това той се обърна към Димитра [Общи] и го посъветва: „Вие сте се карали с Левски, Левски е писал отсреща, че сте се скарали, аз дойдох нарочно за това. Докато вие сте така скарани, не можете да вършите работа; трябва да си живеете добре и да вършите добра работа.“ Той каза, че ще замине за Сливен, след това добави: „Имам едно писмо [дадено ми отсреща].“ Той обясни, че [то] трябва да се прочете пред събранието. „Свикай утре събрание!“ – поръча той на Димитра. Разговаряхме по комитетски [работи]. След това даскал Тодор каза: „Изпращат ме отсреща, за да търся ограбената хазна. Аз отивам отсреща, [но] дойдох да се видя с Димитра. Ще отида там, ще се въртя около един месец, ще се върна обратно и ще [ги] излъжа.“ Нея нощ ние останахме там. На сутринта Димитър каза: „Хаджи Станьо е на полето, Петко Милев е касиер на комитета, повикай- те Петко Милев, Марко Йончев и даскал Иван. [20]“ Пратих човек и ги изви- каха. После се събрахме и устроихме събрание. Човекът, който беше дошъл отсреща, даде писмото на даскал Тодора, [той] го отвори и го прочете. В него се казваше: „Повикайте Димитра и му напомнете от наша страна с добро, и ако не си гледат работата добре, употребете друго средство.“ Това писмо предадоха на Димитър Стамболиев. Човекът, който дойде отсреща, поиска да се изпрати едно писмо насреща [в смисъл], че Левски не е бил там, че писмото било отворено и прочетено пред събранието, и че се е съобщило съдържанието му. Даскал Тодор написа писмото и ние всички го подписахме и го дадохме на човека. После всеки си отиде вкъщи. И аз си отидох в къщи. Подписът в онова писмо беше на Цанков [21]. След два три дни, когато седях пред вратата, мина Дочовата жена и ми каза „Вика те Димитър, иди в хана!“ Аз отидох в хана, намерих Станя и го попитах: „Къде е Димитър?“ Той ми каза: „Ти остани тук, сега ще дойде едно момче и ще те заведе при Димитра.“ После дойде Иван [22], син на свещеника – учител и ме заведе в тяхната къща. Там аз намерих Димитра самичък. Там [той] ми даде четири хиляди гроша и ми каза: „Купи с тия пари коне!“ Аз взех парите и ги занесох в къщата на зет си. После дойде пашата, намери парите и аз бях задържан.

– [Когато] пашата дойде, къде намери парите?

– Двете хиляди гроша – в градината под камъка, двете хиляди гроша в мазето, в зида. Причината, за да скрия тия пари тук, беше да не разбере зет ми.

– Каква вреда, ако разбере зет ти?

– За да не разбере, че и аз съм в комитетската работа, и че тия пари са от ограбените.

– Кога чу ти за ограбването на хазната?

– Когато дойдох с Георги-Фердинанд, Димитър каза, че той е ограбил хазната, за да се купи оръжие и друго за комитета.

– Какво щяхте да правите с тия оръжия?

– Щяхме да купим оръжие, за да бъдем готови да действаме според устава – щяхме да се бием.

– Какво знаеш по убийството на дякона?

– Нищо не зная по това. Не зная нищо друго. Каквото знаях, казах го.

– Подписваш ли, че това са твоите показания?

– Да, подписвам.

Подписал: Анастас от Плевен

Показанията на споменатия Анастас, според зададените му в наше при- съствие въпроси и отговори, са [тъй] както са изложени по-горе: 25 шеввал

[1]289 или 13 декември ]12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присътствуват Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Под „извършеното по-рано следствие“ на Анастас поп Хинов трябва да се разбира или първото му следствие в Тетевен, или пък следствието, проведено в София от комисията на Мазхар паша, чиито протоколи ние не притежаваме.

2 Въпроса „ходил ли си в чужбина“ председателят на съда задава почти на всички подсъдими с цел да установи връзките им със задграничната революционна организация.

3 В турския текст за „Турно Магурели“ стои старото име „Могилица“; Данаил е Данаил Хр. Попов.

4 Левски пристигнал в Турно Магурели на 6 декември 1868 година и се свързал с Данаил Хр. Попов, търсейки съдействие за преминаване в България (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 239); Ангел е Ангел Бръшлянов, братовчед на Данаил Хр. Попов, който представлявал комитета в Турно Магурели на събранието в Букурещ 1872 год. (Юрдан Трифонов, История на града Плевен до освободителката война, стр. 311).

5 Става дума за участието на Левски в четата на Панайот Хитов през 1867 година.

6 На турски изречението гласи: „Хер тарафта ислям комитеси дахи вардър, онлара цаъдаджаъм.“ „Тия мюсюлмански комитети“, за които Левски носел печатани на турски език брошури, представляват истинска загадка. Значи ли това, че той е развивал, или по-право възнамерявал да развие пропагандна революционна дейност и сред простия, потиснат икономически и експлоатиран от аги и бейове турски народ? Ние нямаме никакви данни от тригодишната апостолска дейност на Левски в България за образуване на „мюсюлмански комитети“. Но въпросната среща с Анастас поп Хинов в Турно Магурели е станала в самото начало па тая му дейност и може би Дяконът е възнамерявал да работи и сред турската селска маса, за да я вдигне срещу султанската феодална държавна система. В такъв случай изглежда, че с глагола „вардър“ = има, неправилно е предадена мисълта на Левски – ще има.

7 Савата е Сава Младенов, родом от Тетевен.

8 Ангел е Ангел Бръшлянов.

9 На 18 февруари 1856 година излязъл Хати-хумаюнът (султански декрет), с който на християнските поданици на Османската империя се обещавали еднакви права, както и на мюсюлманите турци.

10 Марин поп Луканов и Иван Драсов.

11 Марин поп Луканов и Иван Драсов били изпратени от ловчанци във Влашко, за да се запознаят по-отблизо с организацията.

12 Тошко поп Луканов.

13 Считаме, че по-правилно е въпросът: „Лофчада комите меркези нереси иди“ да се преведе с – „къде заседаваше в Ловеч комитетът?“ А отговорът да гласи : „Веднъж в къщата на Марин Попов, друг път в къщата на Ваньо Терзията (Иван Драсов).“

14 Генерал Иван Кишелски, българин, офицер на руска служба.

15 Даскал Пано е Пано К. Рогозаров.

16 Даскал Тодор е Тодор Пеев от Етрополе.

17 „След 12 часа“ означава след 18 ч. вечерта.

18 По-правилно е да се преведе: „Той е председател на окръжния (т. е. Изворския) комитет.“

19 „Дошлият от отсреща човек“ е Георги Стефанов-Фердинанд, пратеникът на Букурещкия комитет.

20 Иван Лилов Фуриаджиев.

21 Киряк Цанков.

22 Иван е Иван Кефалов, син на поп даскал Лазар Кефалов.