СЛУЖБОМЕР

сряда, януари 30, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 24

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на даскал Васил, комитетски секретар на Димитра [1]

12 декември 1872 (24 шеввал [1]289) година

– Откъде си и къде си учил?

– Аз съм от Голям Извор, орханийско, учил съм се в Тетевенското училище.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не съм ходил.

– Кога влезе в комитета и от кого получи заповед да станеш комитетски секретар на Димитра? По кои места обикаляхте с Димитра и какво правихте в местата, където обикаляхте?

– Миналата година, по това време, аз бях ханджия на комитета в Орхание [2]. [Един ден] отидох по моя частна работа в Тетевен. Имаше един човек на име Васил гложенецът [3]. Той ме повика. На пазара в Тетевен освен него бяха дошли и няколко души от Голям Извор. От нашите селяни бяха: Герго Стойков, даскал Илия [4], Марин Попов и още един човек, не помня кой. Бяхме отишли с тях в едно кафене. Около дванадесет и половина часа дойде Васил гложенецът. Той ни извика и каза: „Ще ви кажа нещо, [но нека] отидем в друго кафене.“ Ние отидохме. Той вървеше пред нас. Заведе ни в една къща. Тая, къща беше на Семко Гелев. Там имаше около четиридесет-петдесет души тетевенци и един човек, когото не познавахме. Тоя човек ни попита, откъде сме и защо сме дошли. Ние му казахме селището и работата си. Тоя човек отвори дума за комитета и прочете упътванията, които държеше в ръцете си. Той ни предложи: „Постъпете и вие в комитета!“ Ние му казахме, [че] се боим. Той ни посочи някакви писма и ни рече: „Вие защо се боите? Има по-големи хора от вас.“ Ние тогава склонихме и влязохме в комитета. На следния ден всеки си замина на мястото, а аз си отидох в Орхание. След две седмици, в нашия хан в Орхание дойде Дякон Левски, Васил гложенецът и Димитър и останаха там една нощ. Димитър и Дяконът отидоха в София, а Васил си отиде в Гложене. След два-три дни, тия двамата дойдоха пак в нашия хан и тогава ми предложиха да обикалям заедно с Димитра, сиреч, казаха ми да изпълнявам секретарската длъжност. Аз макар и да им казах повторно, че се страхувам, те ме заплашиха, казвайки: „Ти не [искаш да] ходиш с Димитра, [може би] имаш друго намерение, [но] ние ще те убием.“ И аз от страх приех. Те се качиха на конете си и заминаха за Ловеч. След две-три седмици аз получих едно писмо от Димитра; той пишеше: „Бъди готов, извади си тескере, аз ще дойда и ще заминем заедно.“ Аз извадих тескерето и се приготвих. На следния ден Димитър дойде в Орхание от Етрополе и докара едно до- биче и за мене. Нея нощ спахме в нашия хан. На следния ден ние се качихме на добичетата и отидохме в Саранци. Там отседнахме в дядо Стаменовата къща. Те се познавали още от по-рано. Разговаряха с Димитра.

– Какво приказваха те?

– Димитър му говореше: „Целият български народ е готов, ще трябва да се приготвите и вие; съберете пари и отворете оттук път за другите села.“

– Останахте ли дълго време в Саранци?

– Там останахме два дни, защото когато водех коня да го напоя, аз изгубих тескерето си и изпратих зетя на дяда Стамена, името му не зная, в Орхание при Гавриила, за да ми извади ново тескере.

– Заминахте ли от Саранци, щом получи тескерето?

– Заминахме веднага и дойдохме във Враждебна и в София. Първом слязохме в Ламбовия хан на Сър пазар. Привечер, към дванадесет часа Димитър излезе и отиде да обиколи комитетските хора в София, като ми поръча да гледам добичето и да приготвя вечеря. Към един и половина часа той се завърна. Той криеше от мене комитетските хора. На следния ден ние се дигнахме от София и отидохме в село Столник. Там преспахме една нощ в една къща, не помня чия, и нея нощ устроихме събрание от няколко души. Димитър им каза да съберат пари, [като им] каза: „Когато дойда, ще ги прибера.“ От тая къща ние взехме един водач, отидохме в Желява и слязохме в Тоневата къща [5]. Димитър започна да ги убеждава, но те се уплашиха и не взеха книжата. После те говорили със софийския даскал [6] и постъпиха [в комитета]. Там останахме една нощ. На следния ден отидохме в Негушево и отседнахме в дядо Гешовата къща. Димитър каза и на него: „Подбуждай [хората] в съседните села и събирай пари!“ Оттам ние отидохме в Чеканчево и отседнахме в къщата на попа, името му не зная. Там останахме една нощ. И него убедихме. Отначало той не искаше да се съгласи, [но] ние го убедихме.

– Какво му казахте, за да го убедите?

– [Че] ще се съберат пари, ще се купи оръжие, българите ще се приготвят и ще подадат молба до държавата, ако [тя] не приеме, ще се бият. [Така] го убеждаваше.

– От Чеканчево къде отидохте?

– Отидохме в Орхание. Там престояхме два дни и свикахме събрание. От Орхание отидохме в Правец, оттам в Осиковица и оттам във Видраре, после в Извор и оттам в Тетевен. Събирахме комитетските пари и на път за Ловеч се отбихме в село Сопот, дето се свика събрание, и оттам отидохме в Ловеч. Аз отседнах в дядо Станчовия хан [7] , а Димитър в хана на Меджидика [8]. Дали той се е видял с тамошните комитетски хора и кому е дал пари, не зная, той криеше от мене. Там престоях три, четири дни. Когато ханджията ме питаше, аз му казах, [че] имам работа. Синът на тоя ханджия беше в комитета, но баща му не знаеше за тая работа. На четвъртия ден синът дойде и ми каза: „Хайде, приготви си добичето, излез на полето и чакай Димитра, той ще дойде.“ Аз приготвих доби- чето и излязох на полето. Там се намерихме с Димитра и отидохме заедно в Сопот. Нощта прекарахме в Сопот. На следния ден се дигнахме оттам и отидохме в Тетевен. Аз отседнах в хаджи Кънчовия хан, а Димитър отиде в къщата на хаджийката. В Тетевен председател на тамошния комитет беше даскал Иван [9]. Той плащаше нашите разноски за хана. Ди- митър свика събрание, аз не отидох, защото не ме повикаха. Там стояхме два дни. Оттам отидохме в Извор. От Извор – във Видраре, от Видраре – в Ябланица и Батулия [10] в Джурово, в Брусен, в Лопен, в Етрополе, в Осиковица и Правец, и оттам отидохме в Орхание. В тия села оставахме по една нощ и винаги ставаше събрание. Ние поръчвахме: „Събирай- те пари, на връщане ще искаме пари,“ казвахме ние. После от Орхание отидохме в Скравена, Новачене, Боженица, Литаково и пак се върнахме в Орхание. В тия села преспивахме само по една нощ и им поръчвахме [на хората] да събират пари. От Орхание ние се отбихме пак в някои села на Софийска околия, [а] после дойдохме в София. След като обиколихме пет-шест села, имената на които не помня, и за които от по-рано бяхме казали да се проагитират, ние отидохме отново в Орхание, обиколихме пак селата [му] и събирахме пари. В селата, в които получавахме тия пари, аз ги записвах и издавах разписки. После, от главния комитет се получаваха печатни разписки, [които им] се раздаваха.

– Къде беше тоя главен комитет?

– Аз мислех, че е в Ловеч, Димитър обаче казваше, че не е в Ловеч. Но въпреки това, събраните пари отиваха там. Обаче дали самият главен комитет е в Ловеч, или на друго някое място, аз не знаях.

– От Орхание къде отидохте?

– Като събрахме пари от някои села, чиито имена не помня, върнахме се в Орхание. Оттам отидохме в Правец, после в Осиковица, във Видраре, в Джурово, в Брусен и в Лопен. И от тия села събрахме пари. Тъкмо щяхме да отидем в Ловеч, в Лопен ни посрещна един куриер. Получихме от Дякон Левски едно писмо. [В него] беше писано: „В Русе се е убил Ангел Кънчев, властта подозира, Димитър да замине веднага за Пловдив.“ Тогава аз се върнах, отидох си в Орхание и си останах пак в хана. Димитра оставих с куриера Васил гложенеца в Лопен. Дали след това Димитър отиде в Ловеч или в Пловдив, не зная. В писмото беше писано: „Димитър да предаде парите и разписките на Васил гложенеца.“ Дали обаче ги е предал, или не, не зная. В Орхание аз останах около един месец, после отидох в Извор [и там] започнах да даскалувам.

– Не беше ли никак секретар на Изворския комитет?

– Изворският комитет се събираше и устройваше заседания в училището, в което даскалувах. Там аз не бях официално секретар, но понякога пишех комитетските работи.

– През времето, когато обикаляше с Димитра, освен издаваните разписки, писал ли си отговор на писмата, които идваха за Димитра? С какво съдържание бяха писмата, които идваха, и какво пишехте вие в отговор?

– Аз издавах разписки на ония, от които вземахме пари. Веднъж писах отговор на писмо от Ловчанския комитет за заминаването [на] Димитра отсреща.

– Колко гроша ти беше заплатата?

– Казаха ми триста гроша, но не получих нито пара.

– Знаеш ли нещо друго по тоя въпрос, освен нещата, които каза?

– Не помня, ако ми се задават въпроси и има нещо, което да зная, ще го кажа.

– Не знаеше ли ти, че ще бъде убит дяконът-наместник на ловчан- ския владика?

– Знаех, че председателите на комитетите са казвали на Димитра, че не искат дякона да обикаля насам.

– В деня на убийството на дякона вижда ли се с Димитра и не беше ли и ти в Орхание?

– Бях в Орхание по един въпрос за поръчителство, обаче аз отидох в Гаврииловия хан в четири часа сутринта. Димитър беше дошъл в два часа, видях добичето му, сам той беше отишъл в къщата на Васил Наков. И аз отидох там и се видяхме с Димитра. Той ми каза: „Тая вечер ще убия дякона.“ Аз нищо не му отвърнах. Станах оттам и пак отидох в Гаврииловия хан.

– Щом като Димитър ти е казал, че ще убие дякона, защо ти не обади на властта?

– Понеже се числях в комитета, боях се и затова не обадих.

– Познаваш ли председателите на комитетите, кои са те, кажи имената им!

– Някои познавам, някои не познавам. От познатите ми [са]: в Орхание първо беше Марко Маринов, после той замина за Никопол, вместо него остана Гавриил. В Етрополе е даскал Тодор, в Извор – Димитър Караджов [11], в Тетевен първо беше даскал Иван, после кой стана – не зная. Във Видраре беше Патьовият брат – Йосиф, в Лопен – Станчо Попов, в Ябланица – Марко Минчев и Съйко [12], в Правец – Цветко ханджията, в Скравена – Георги и поп Васил [13]. Също и в някои други села.

Подписал: даскал Васил [14]

Показанията на споменатия Димитър [?], съгласно зададените в наше присъствие въпроси и отговори са, както са изложени по-горе. 24 шеввал [1]289 или 12 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Даскал Васил е Васил Братанов Бошаранов, учител в с. Голям Извор.

2 В превода на изречението има грешка. Бошаранов, отговаряйки на първия въпрос: „Кога влезе в комитета?“ („Комитейе не вакът дахил олдун?“), започва също с думата „комитейе“ = „в комитета“, но веднага прекъсва мисълта си и започва да описва как е стигнал до влизане в комитета, за да облекчи, чрез привеждане на редица обстоятелства, положението си. Така че думите „на комитета“ трябва да се изхвърлят и тогава изречението ще гласи: „Миналата година по това време аз бях ханджия в Орхание.“ И наистина, преди да стане учител в Голям Извор, Бошаранов е работил в бащиния си хан в Орхание.

3 Васил Гложенеца е Васил Йонков

4 Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов.

5 Касае се за къщата на Тоне Иванов Крайчев.

6 „Софийският даскал“ е Христо Ковачев.

7 Ханът на дядо Станчо срещу „Дюлюм джамия“.

8 Ханът на Моца Меджидийката.

9 Даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

10 Село Батулия има в Софийско, но тук се касае за с. Батулци, Ботевградско. Написани с арабско писмо, и двете имена си много приличат.

11 Председател на Изворския комитет е Димитър Крачунов (в тур. текст „Крачун“, а не „Караджов“).

12 Вместо Съйко в тур. текст стои „Съчко“. След името Съйко в превода е изпуснат текстът: „в Брусен – Кольо, в Батулци – Георги и дядо Кръстьо, в Осиковица – Стайко.“

13 Посочените от Д. Общи председатели на Скравенския комитет са чорбаджията Георги Стаменов и поп Васил Иванов.

14 Вместо подписал „Васил“ в турския текст преписвачът погрешно е написал „Димитър“. Изглежда, че той се е подвел от заверката на предшестващия разпит на Димитър Общи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.