От Мандук до Нахтгигер (Част 3)

ДО ТУК: Част 1; Част 2

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Антиподи на Дядо Коледа

Цяла група персонажи за плашене на децата напомняла за себе си в навечерието на Рождество и се включвала в свитата на Дядо Коледа (Санта Клаус, Синтерклаас). В Германия, Австрия, Румъния, Унгария, Чехия и Словения това е Кампус - рогато демонично същество, наподобяващо древногръцки сатир и известно също така под името Рогатия Николай и Дивия Клаус.

Коварният спътник-антипод на Дядо Коледа - дух на зимата и въплъщение на нечистата сила - изпълнявал ролята на екзекутор, който шибал с пръчка немарливците. Понякога ги вземал със себе си, за да ги отправи в преизподнята, да ги изяде или (в ранните легенди) да ги хвърли в реката. Приближаването на Крампус - обрасъл с кафявочерна козина, със свирепи големи очи и дълъг ален език - се предхождало със страшно дрънкане на вериги и тревожен звън на звънчета.

Крампус е популярен персонаж от коледните пощенски картички. Много пощенски картички от XIX век и началото на XX век са комично назидателни: изобразените на тях същества, подобни на козли, терзаят всячески ридаещи и молещи за пощада деца.

Свети Николай и Крампус идват в австрийско семейство.

Крампус. Коледна картичка.

Аналогичен коледен персонаж в Холандия е Черният Пит, който помага на Синтерклаас да разнася подаръци, а едновременно с това наказва малките негодници. Първото му споменаване е фиксирано в книгата на холандския автор Ян Шенкман "Свети Николай и неговият слуга" (1850 г.), където Черният Пит е изобразен като мавър, който раздава щедро подаръци на добрите деца и наказва строго лошите.

Обложка на книгата на Ян Шенкман "Свети Николай и неговият слуга".

В Германия предновогодишното наказание на малките негодници се възлагало на рицаря Рупрехт (кнехт Рупрехт) - дългобрад старец, облечен с кожи и покрит със слама. Той давал на прилежните деца пасти и ябълки, а безделниците налагал с торба пепел и вместо подаръци им връчвал камъни и въглени. Друг коледен персонаж от немските предания е Белсникел (Belsnickel). Този бродяга с облекло от кожи, или целият обрасъл с козина, награждавал послушните деца със сладки неща, а непослушните шибал с камшик.

В Елзас и Лотарингия антипод на Свети Николай бил Ханс Трап (Hans Trapp) - страшно ревящ див здравеняк с черни дрипи. Алчен и стиснат богаташ, той продал душата си на дявола, бил отлъчен от църквата и отпратен в гората - по-далече от достойните си съграждани. Ханс се озлобил и започнал да напада местните деца, преоблечен като сламено плашило.

Пер Ноел, френският Дядо Коледа, също има антиобраз - Пер Фуетар (Чичо Камшик), ревностен доносник, който докладна на своя господар за всичките лудории на непослушните деца.

Исландците плашели децата си с жестоките и коварни Йоласвейнери (Йолски момчета), които вършат всякакви пакости и се развличат с лоши шеги в навечерието на Рождество. Според една легенда те са дузина нагли братя-крадци. Според друго поверие са злобни тролове, които ядат деца.

В австрийските, немските и чешките легенди за детско плашило се използвала Фрау Перхта. Ранните описания я представят като стара уродлива вещица с гъши или лебедов крак, деформиран от педала на чекръка. Перхта не се спирала и дванадесет дена дена след Коледа: промъквала се тайно в къщите и дарявал щедро благочестивите деца, а на лошите разпаряла коремите, вадела им органите и натъпквала телата им със слама и камъни.

В по-късните легенди Перхта е красива жена със светли одежди. За неин исторически прототип се смята Берта Швабска - кралицата-предачка, съвладетелка на Бургундия.

Албепт Анкер. "Кралица Берта и предачките", 1888 г.

Нощни кошмари

Особена компания от детски страшилища са съществата без определени свойства и функции, освен една - да плашат. Най-известното от тях е Бугимен (Bogeyman), безлико нощно чудовище, обобщено въплъщение на детските страхове. В латиноамериканските страни негов аналог е Коко (Coco) - демоничен призрак-сянка или безформена фигура. Коко седи на покрива или в шкафа и се оглежда за непослушни деца. Своето име е получил от кокосовите плодове, чиито три природни отверстия напомнят очи и уста.

Франсиско Гоя. "Идването на Коко", 1797 г.

В нощно време се подвизава и Пясъчният човек (англ. Sandman, нем. Sandmännchen): търси деца, които се заиграват до късно, и хвърля в очите им вълшебен пясък, за да заспят по-скоро. Австро-немският Нахткраб (Nachtkrabb) яде децата, които срещне нощем по улиците. И във Франция има страшилище за лошите деца, които не спазват дневния режим - в светлото време на денонощието то се таи в някой скрит ъгъл, а под покривалото на нощта търси да намери деца, които не спят.

Известни са фолклорни злодеи-ловци на спящи деца. В Судетенланд (граничен район на Чехия) това е Попелман (Popelmann) - човекоподобен демон с бял плащ, който чука тихо на вратата, а след това похищава заспалите деца. Нощният дух Нахтгигер във Франкония (област в Германия) яде заспали деца или напада закъснели самотни малчугани.

Да, децата трябва да треперят от страх! Тази идея се предавала от век на век и била отхвърлена от хуманистичната педагогика едва към края на XIX век.