Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 23

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Димитра, главатар на бунта [1]

9 декември 1872

– Отде си, где си роден, какъв ти беше занаятът?

– От Дяково съм, Македония, там съм роден. Излязох оттам дванадесет-тринадесет годишен; нямах никакъв занаят.

– Когато за първи път излезе от родното си място, къде и по каква работа замина?

– Заминах първоначално за Сръбско, за да работя.

– Колко години стоя в Сръбско?

– От [18]48 до [18]56 година – престоях в Сръбско осем години.

– Какво работи в Сръбско през тия осем години?

– Слугувах при големи хора и прекарвах, както можех.

– Оттам къде отиде?

– Оттам заминах за Влашко.

– Пак да слугуваш ли отиде там и колко години престоя?

– Отидох през [18]56 година пак да слугувам и останах до [18]62 година.

– Може би знаете при кого сте слугували във Влашко?

– Да, зная. Живях в Букурещ и в Гюргево, на други места не съм живял. В Букурещ слугувах в гостилницата на Ганескувите синове, а в Гюргево се занимавах с гостилничарство.

- Къде отидохте след [18]62 година?

– Отидох пак в Сърбия и там стоях една година – до [18]63 год.

– Там какво прави?

– Бях в сръбския башибозук по време на белградските събития.

– А оттам?

– От [18]63 до [18]65 година бях пак гостилничар в Гюргево – Влашко.

– Къде отидохте в [18]65 година?

– Заминах за Италия, за да се запиша пак доброволец във войската на Гарибалди [2].

– Колко време останахте във войската на Гарибалди?

– Останах до [18]66 година.

– Къде отидохте в [18]66 година?

– През [18]66 година дойдохме заедно с осемдесет и двама души от Италия в Атина. Записах се доброволец. Отидохме в Крит, където заминахме с един параход на име „Панелини“ [3] с триста и шестдесет души другари [и] слязохме на едно място близо до Кастел [4] .

– В чия войска се причислихте там? – Причислихме се към войската на Фронисос [5].

– Участвахте ли в сражения?

– В сраженията участвах три години и два месеца, до свършването на войната. След като свърши, предадох се на Сава паша [6] в Свакия.

– Къде ви изпрати Сава паша?

– Изпратиха ни с френски параход в Шира [7] , там останах около един месец. Платиха ни месечно по петстотин драхми, заплатиха и пътните ми по парахода, и през Цариград отидох в Браила.

– Колко време престоя там?

– Обикалях около три месеца в Браила и оттам се завърнах пак в Белград.

– Колко стоя в Белград?

– В Белград останах четири месеца, обикалях без работа и не се залових за никаква работа.

– По коя година беше това?

– Беше към [18]70 година.

– Къде отиде пак от Сръбско?

– Отидох пак във Влашко – в Браила.

– Какво правихте в Браила, с кого се срещахте и каква работа заловихте?

– От Белградския български комитет ми бяха дали писмо до българския комитет в Браила. Занесох го в Браила и го предадох на председателя на Браилския български комитет, Войников [8]. В занесеното от мене писмо беше писано: „Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен.“ Попитаха ме: „От отсрещния комитет искат хора, би ли отишъл там?“ И аз приех. Не минах веднага. Отидох първо в Турну Магурели, срещу Никопол. Имаше писмо за тамошния комитет, предадох го и поговорихме.

– Кой е председател на тамошния комитет?

– Данаил от Плевен [9] , брат му Анастас е затворен тук.

– Колко се бавихте там?

– Бавих се два-три месеца; и те ме питаха същото, аз приех. Дадоха ми едно писмо, отправено до Ловчанския комитет. Аз взех писмото. Минах в Никопол. Там оставих паспорта си, връчиха ми едно пътно тескере. Документ за носене на оръжие взех от Никопол. Тръгнах оттам, дойдох в Плевен в комитетския хан на Дочо Мръвков. Там показах писмото на Дочовия брат [10] . Оттам двамата братя взеха една пътнишка кола. Дойдох в Ловеч. В Ловеч отседнах в хана на Меджидика [11], където не знаеха що за човек съм. Там останах дванадесет дни. На третия ден отидох в комитетското кафене на Марин, поповия син [12], и му предадох писмо. Аз обаче исках да се срещна с Дякон Левски. Казаха ми: „Той сега не е тук, в Пловдивско е, ще дойде по-късно, дотогава, за да не разбере някой, намери си работа.“ И аз закупих постепенно около три оки пашкули. Когато бях зает с купуването на пашкули, дойде мюфетишът и ми каза: „Търсят те от конака.“ И ме заведе при каймакама. Отидох и се явих при каймакама. Той ме запита: „Защо си дошъл?“ След като му казах, че съм дошъл да събирам пашкули, и че след няколко дни ще си вървя, заверих пътното си тескере. На втория или третия ден минах за Турну Магурели. Там, отсреща, се бавих две седмици; дадоха ми едно писмо и един пиринчен печат с издълбан върху него образ на лъв. Минах пак в Нико- пол и оттам в Плевен, а после дойдох в Ловеч. Отседнах пак в същия хан и пак предадох писмото и печата, предназначени за Ловчанския комитет. Там [в Турну Магурели] Данаил ми беше поръчал: „Докато не намериш Дякона, да не се връщаш! Ловчанският комитет ще ти го посочи“, ми каза той. В Ловеч останах още три дни. От Ловчанския комитет ми дадоха писмо, дадоха ми и печата, който бях донесъл, и ми казаха: „Ще намериш Дякон Левски или в Карлово, или в Сопот.“ Наеха ми едно добиче, заверих наново тескерето си, качих се на добичето и отидох в Сопот. Отседнах в един хан. От Ловчанския комитет ми бяха поръчали: „В Сопот има един Иван шекерджията, намери го, но печата не давай, дай му само писмото. Той ще ти посочи Дякона. Във всяко село, във все- ки град, понеже комитетът е таен, и Дяконът се намира в тайни къщи. Затова именно не ще можеш да го намериш; Иван шекерджията ще ви срещне.“ Аз съобщих на шекерджията. Той дойде, намери ме в хана, аз му предадох писмото. Той ми рече: „Сега денем не може, ще дойда да те взема половин час след като се мръкне и ще те заведа при него.“ Половин час след като се мръкна, той дойде. Срещнахме се с Дякона на едно място близо до лозята, на четвърт час извън града. Дадох му печата и си поговорихме. Дяконът ми каза: „Утре сутринта ти ще се дигнеш оттука и ще отидеш в Карлово.“ Каза ми един хан, не си спомням името му. „Там ще дойда и аз, ще доведа един друг човек, и ще се срещнем с тебе.“ Станах сутринта, отидох в Карлово и отседнах в хана. В хана престоях три дена пак в качеството на търговец. На третия ден дойде пак човек на Дякона и ме заведе на едно място близо до лозята извън града. Там намерих Дякона заедно с пет души от Карловския комитет и се разговорихме.

– Знаеш ли имената на тия пет души?

– Понеже тогава бях още нов, не ми казваха, не ми съобщаваха имената, обаче, ако ги видя, ще ги позная.

22 шеввал 1289 [10 декември 187 2] година.

– Какво разговаряхте там, за какво приказвахте?

– Изпратиха ме на Карловските бани, отстоящи на час и половина разстояние от Карлово и ми казаха: „Ние пак ще те повикаме.“ Дигнах се оттам и отидох на баните. Пари за разноски ми дадоха. В баните стоях самичък дванадесет дни. После дойде един човек и ме извика в Карлово. Отидох в Карлово и отседнах пак в същия хан. Там дойдоха двама души, намериха ме и ми казаха: „Иди на Хисарските бани, защото ако стоиш тук много, ще се разбере. Остани около един месец и в Хисарските бани, ние пак ще ти пратим известие“. Дигнах се и заминах. Там престоях че- тиридесет и четири дни [13]. Разноските ми дадоха пак те. На четиридесет и петия ден там дойде Дяконът и ми каза: „Оттук ще отидем в Пловдив.“ Понеже Дяконът дойде пеша, наехме от ханджията добичета, защото аз се бях представил като търговец на масло. Оттам отидохме в Пловдив; мене ме изпрати в хана, а той отиде в тайната къща. Там стоях дванадесет дни, обаче никак не видях Дякона. На дванадесетия ден дойде един човек и ми каза, че ще заминем за Карлово. Аз отидох в консулството и заверих паспорта си. Консулът не знаеше какъв човек съм. Заверих в конака и пътното си тескере.

– Консулът на коя държава е консул?

– Той е консулът на гръцката държава.

– После заминахте ли?

– Тръгнах от Пловдив; на края на града намерих Дякона. Отидохме в село Царацово, на два часа от Пловдив. Там отседнахме в една къща. Стояхме два дни. Направиха едно събрание от дванадесет души, но мене още не ме допущаха на събрание.

– Ще познаеш ли селяните, ако ги видиш?

– Зная имената на един-двама души, на другите не зная, обаче, ако ги видя, ще ги позная.

– Кои са имената на лицата-селяни, които знаеш?

– Единият селянин е Иван арабаджията, а другият е Божил [14], стопанин на тайната къща.

– На къде заминахте оттам?

– На третия ден в зори се дигнахме оттам и отидохме в село Черноземен. И там отседнахме също в една тайна къща.

– Правихте ли там събрание?

– Да, правиха, но го устроиха в една друга къща и мене не ме заведоха. Сутринта станахме оттам и отидохме в Карлово. Аз пак отидох в същия хан, Дяконът отиде в тайната къща. В Карлово престоях осем-десет дни. После той ми изпрати пак известие. Станахме оттам с човека, който ме повика, и отидохме в едно село, на половин час разстояние. Дяконът беше отишъл там преди нас със шест души. Там също отидохме в една къща. Те пак направиха събрание. Там не пренощувахме. До Карлово вървяхме заедно, другите се отделиха и заминаха по друг път, а ние с човека, който ме заведе в селото, отидохме в хана. В хана престоях два дни. После дойде един човек, донесе ми пари за разноски и ми каза: „Иди в Хисаря, после ще те повикат и ще тръгнете на дълъг път.“ Сетне ми дадоха пари за разноски и отидох в Хисаря. В Хисаря останах около четири-пет дни. После ме повикаха и аз отидох в Карлово. От Ловеч дойде писмо; „Тебе и Дякона ви търсят от Ловеч. Ангел Кънчев дошъл от Букурещ.“ След това ние заминахме, аз по един път, а Дяконът по друг. В Ловеч отидох в хана. След четири дни дошъл Дяконът. Повикаха ме. Отидохме в лозята. В лозята дойдоха Дяконът, ловчанският поп и осем души от Ловчанския комитет [15]. Заедно с тях беше Ангел Кънчев.

– Знаеш ли името на попа?

– Не зная, обаче той е нисък на ръст и с черна брада, а другите ни другари: Марин [16], поповият син и Димитър Пъшков са затворени тук; Ваньо терзията е избягал, също и Христо бояджията [17]. Имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная.

– В лозята стана ли дума по каква работа беше дошъл Ангел Кънчев, и какво направихте после?

– Ангел Кънчев ме дръпна настрана към края на лозето и ме попита: „Как са работите на Дякона, добре ли вървят?“ Аз му съобщих местата, които обиколихме, и че той не иска да ми казва нищо. Ангел Кънчев ми рече: „Сега тук ще направим едно събрание и ще узнаем как ще работим.“

– Направихте ли събранието?

– Направихме. Извадиха едно ръкописно упътване [18] и го прочетоха.

– От какво се състоеше упътването и какво постановява?

– Сега, понеже това упътване беше ръкописно, не мога да зная, дали беше изпратено от отсреща, или беше написано тук. Дяконът и другите ме попитаха: „Ние те разведохме досега, доверихме ти се, приемаш ли да бъдеш пълномощник на тоя комитет?“ Отговорих: „Приемам.“ Тогава те ми рекоха: „Назначаваме те за пълномощник от Ловеч и Тетевен до София. Ще ти дадем препоръчителни писма до тамошните комитети, за да ти се доверяват. Заповедите, които ще получиш от нас, разясни ги на тях; и отсега нататък тук ще обикалят още четиридесет-петдесет дейци като тебе, някои от които ще дойдат от Истанбул [19], други през Сърбия и трети през Влашко.“ Попитаха ме: „Разбра ли упътването, което се прочете?“ Понеже беше много дълго, не можах да го запомня цялото, та ми обясниха повторно. Така че всички ние ще работим две-три години, да се съберат пари, да се купи оръжие, да се приготви барут и куршуми и тогава, след като всичко това бъде готово, ще се свика общо голямо събрание и в Букурещ, и тук. В тия събрания ще се тегли жребие – кой да занесе в Истанбул мазбатата, която ще се изготви. В тая мазбата ще изложим: да се изпълни постановлението на Парижкия договор, сключен през 1856 год., ако не се приеме [това], тогава ще се запалят всичките села, та всички да се принудят с челядта си да избягат по планините. Ония, които могат да носят оръжие, да грабнат оръжието. Или всички да измрат, или да спечелят с оръжие. Това са постановленията на упътва- нето и аз ги приех напълно.

– Каква беше вашата цел във връзка с тоя [Парижки] договор, какво искахте?

– Аз попитах, а те ми отговориха: „Това не е работа, която ти следва да знаеш, има големи хора, те знаят.“ И не ми казаха.

– Какво направихте после?

– После Ангел Кънчев каза на комитета: „Ние искаме от вас дрехи и три добичета, заедно с принадлежностите им. Идва Димитровден, искаме дрехи.“ Марин, поповият син, който е затворен тук, стана и рече: „Ето, аз давам моето добиче, заедно с принадлежностите“ – и го предаде заедно с принадлежностите му. После събранието се разпусна и всеки отиде у дома си. След това, на другия ден, Ангел Кънчев, Дякон Левски и Марин, поповият син, се дигнаха заедно и отидоха в Плевен. Аз останах на хана в Ловеч. В Плевен им дали един жребец и един кон, после се върнаха обратно в Ловеч. В Ловеч останаха два дни. На третия ден аз, Дяконът и Ангел Кънчев се дигнахме от Ловеч и отидохме в Троян, като взехме със себе си и книжата. В Троян и тримата бяхме в един хан. Вечерта, след като се навечеряхме, Ангел и Дяконът взеха от брошурите, които бяха нужни да се оставят в Троян, и отидоха в тамошната тайна къща. Мене ме оставиха в хана, а те устроиха събрание в къщата, в която отидоха.

– Не те ли осведомиха за събранието?

– Тогава още нищо не ми казаха. На следния ден се дигнахме оттам и отидохме в Карлово. В Карлово аз останах в един хан, Ангел в друг, а Дяконът отиде в тамошната тайна къща. И в Карлово останахме два дни. Там Дяконът свика самостоятелно събрание, а на мене и на Ангела не съобщи. Оттам се дигнахме и отидохме в село Клисура и Ангел не се стърпя и рече на Дякона: „Ние не можахме да разберем нищо от тукашното събрание.“ Дяконът каза: „Тук комитетските хора ги няма, всеки отишъл някъде.“ И в Клисура слязохме в комитетския хан. Ханът е на двама братя. Вечерта Дяконът пак взема книжата и отиде в една тайна къща и устрои събрание, а аз и Ангел пак не отидохме на събранието. Оттам отидохме в село Копривщица и там отседнахме в комитетския хан, името му не мога да зная. И там също Дяконът ни остави и отиде в тайната къща. На следния ден останахме пак там. Ангел и Дяконът отидоха по обиколка. На третия ден сутринта се дигнахме и отидохме в Панагюрище. Там и тримата слязохме в един хан. През деня и през нощта дойдоха няколко души. Там приказвахме за празни работи. Сетне аз останах в хана, а те отидоха в училището. Там те направили събрание. На третия ден станахме оттам и отидохме в Пазарджик. В Пазарджик слязохме в хана на Гюмюшгердан [20]. През нощта Дяконът пак взема сам книжата и излезе. Свикаха събрание. На третия ден се вдигнахме оттам и отидохме в село Царацово. Там слязохме в Божиловата къща [21]. На следния ден Дяконът и Ангел отидоха в Пловдив. Аз останах там. Привечер те се завърнаха. Оттам станахме, отидохме в Чирпан и отседнахме в един хан. Аз и Ангел останахме в хана, а Дяконът излезе самичък. На следния ден отидохме оттам в Стара Загора. Те и двамата слязоха на един хан, а аз отседнах сам в друг. Там престояхме четири дни. Там Дяконът направи пак сам събрание. Оттам станахме и отидохме в Нова Загора. Те, без да влязат в Нова Загора, отидоха и двамата в едно село. В Нова Загора аз отидох на хана. На следния ден привечер те дойдоха и ме намериха. На другия ден се дигнахме и тримата оттам, отидохме в Сливен и слязохме в един хан. Там престояхме четири дни. Дяконът излезе сам и направи събрание. Оттам станахме и отидохме в Котел. На следния ден станахме оттам, отидохме в Беброво. Там дяконът пак направи сам събрание. Станахме оттам, отидохме в Елена и слязохме на един хан. По навик Дяконът пак излезе сам. На втория ден се дигнахме оттам, отидохме в Трявна. Аз слязох на един хан, Ангел отиде в къщата на роднината си, а Дяконът отиде в тайната къща и пак устрои сам събрание. В Трявна стояхме два дни, а на третия излязохме оттам и отидохме в Габрово. В Габрово не стояхме никак, а минахме, защото там имало човек, който познавал Дякона. Оттам отидохме в Севлиево. Там Дяконът направи пак сам събрание. С нарочна поща те изпратиха писмо за Габровския комитет. На третия ден станахме оттам и отидохме в Ловеч. Когато вървяхме по пътя, Ангел се препираше с Дякона: „Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо; ние с Димитра или ще си отидем отсреща, или ще обикаляме и тримата поотделно.“ После пристигнахме в Ловеч. Ангел и аз слязохме в един хан, Дяконът отиде пак в тайната къща. Сетне Ангел писа в Плевен на Анастас [22], че тук ще се състои голямо събрание: „Да дойдеш“. Анастас дойде. Състоя се събрание от седемнадесет-осемнадесет души, заедно с попа, когото споменах, на което присъствахме и ние. Събрахме се в къщата на Марин, поповия син. Извадиха книжата. Събранието ни попита: „Какво направихте из местата, които обикаляхте, как вървят работите?“ Ангел отговори: „Досега аз не разбрах нищо, Дяконът ни води като слуги; или да обикаляме поотделно, или ние с Димитра да си заминем отсреща.“ Събранието каза: „Ние ще ви изпратим поотделно.“ И решиха за мене да обикалям от Ловеч до София, Ангел до Дунавското крайбрежие и Дяконът да остане в Ловеч. Понеже отсреща поискали Ангела, изпратиха го там. Аз и Дяконът станахме и отидохме в Сопот [23]. Направихме събрание заедно. В Сопот се настанихме в бащината къща на Димитър Пъшков, там стана и събранието. Оттам отидохме в село Лесура [24] и отседнахме в къщата на попа. Там е станало събрание, обаче аз не присъствах. Станахме оттам, отидохме в Тетевен и слязохме в хана на хаджи Кънчо [25]. Оттам Дяконът отиде в училището и направи събрание, в което участвали хаджи Станьо и затворените тук. Събрани били около 22–24 лири, които дали на Дякона. Дяконът дойде оттам в хана и ми рече: „Събрах около 20 лири.“ После дойде Васил гложенецът [26] и ни заведе в Гложене, а аз, два часа преди, бях отишъл [там] в хана на Иван бояджията. Дяконът и Васил дойдоха заедно и отседнаха във Василовата къща. Там те правили два дни събрание. Аз седях в хана. Дигнахме се оттам тримата, отидохме в Извор и слязохме в Герговия хан [27]. Тоя ден Дяконът отиде в училището и направи събрание. На следния ден направихме заедно събрание в хана. Станахме оттам, пак тримата, отидохме във Видраре, слязохме в Патьовия хан. Там направиха събрание. И там също взехме от Патьо десет лири и две–три лири от братята му [28]. Събрахме двадесет лири. От десеттях лири, които ни даде Патьо, пет бяха за касата, а другите пет бяха за Васил гложенеца, за да купи добиче. Парите ги дадоха на Дякона. Оттам станахме и отидохме в Джурова махала и слязохме в къщата на поп Георги [29]. Във Видраре с нас беше попът, в къщата отидохме заедно. И там направихме събрание. На следния ден отидохме в Етрополе, заедно [с нас] беше и попът, слязохме в Митовия хан. Попът отиде, намери даскала Тодор Пеев и го доведе. Стояхме до вечерта. През нощта Дяконът и даскалът излезли заедно и направили събрание в една тайна къща. Те се върнаха в зори. Събрали бяха и шестстотин гроша. Оттам попът си отиде в къщи. Ние тримата отидохме в Правец и слязохме в Цветковия хан. Там останахме една нощ, направихме събрание и комитетът даде седемстотин гроша. Оттам се дигнахме, отидохме в Орхание. Слязохме в хана на Васил бояджията, даден му от Гавриила. Нея вечер направихме там събрание; и там също взехме пари, обаче не помня колко бяха. Оттам Васил Йонков се върна обратно. Ние с Дякона [отидохме] в София, слязохме в хаджи Маковия хан. Дяконът взе книжата и излезе. Аз останах в хана. След това, привечер, той дойде и ми рече: „Ти остани тук, аз ще отида в хана на Трайковича“ [30], и отиде. Като тръгваше, каза: „Утре вечер ще ти изпратя известие и ще те повикам на събрание.“ На следния ден привечер той изпратил Димитър ножара [241]. „Дяконът щеше да те повика на събранието, обаче тукашният комитет няма вяра в тебе, затова не те повикаха, ти стой тук!“ – ми каза той. На другия ден привечер дойде драгалевският поп Генадий [32], комитетското му име е Риза ефенди, и ми каза: „Ти не се безпокой, утре ще излезете от тука, не се съмнявай!“ На четвъртия ден поп Генадий пак дойде и ми каза: „Иди на Лучовия хан в село Враждебна, Дяконът ще дойде с мене в манастира, чакай го там, докато дойде.“ Аз отидох и чаках там. На втория ден Дяконът дойде, дигнахме се заедно и отидохме в Орхание. Оттам станахме и отидохме пак по ред в Ловеч. Като вървяхме по пътя, Дяконът ми каза: „Когато изпратим по тебе книжа, носи ги на попа на Драгалевския манастир и оттам иди в София, срещни се с даскал Христо [33], той ще ти обясни.“ Когато влязохме в Тетевен, за Дякона беше дошло едно писмо: „Дорестият жребец с бяло на задните крака се търси от властта, да го смени, с него да не влиза в Ловеч и Плевен.“ Тръгнахме от Тетевен и до село Гложене отидохме пак с тоя жребец. От тамошния комитет му казаха: „Смени жребеца!“ Той не повярва. Тръгнахме оттам и по пътя той се качи на моя кон и замина, като ми каза: „Заведи коня в Драгалевския манастир и го предай на попа, той ще ти даде оттам друго добиче.“ Аз го закарах в манастира и го предадох на попа. Попът ми каза: „Аз не мога да се кача на тоя кон и не мога да вляза в София, властта ще ме изпрати на заточение.“ Аз взех коня обратно, отидох в Тетевен и го оставих там. В Тетевен купиха друго добиче. Оттам отидох в Ловеч; там вече ми дадоха разрешение да обикалям сам. Оттам отидох сам в Тетевен и слязох в хана на хаджи Ивановите синове [34]. Там ми дадоха толкова писма, колкото комитети има от Тетевен до София, а на мене дадоха свидетелство, че съм доверено лице. В Тетевен аз свиках комитета на събрание в хаджи Ивановия хан. Предадох писмото. Съгласно правилата, отвориха го пред събранието. Попитаха ме: „Имаш ли пълномощно?“ Аз извадих пълномощното и го показах. От него те разбраха, че съм деец от Тетевен до София. Понеже на пет-десет места в писмото, което им занесох, се говореше все за пари, и аз им поисках пари. Те ми казаха: „Ще ти дадем на връщане.“ В края на писмото беше написано: „Внимавайте за действията на Димитра!“ Оттам те ми дадоха писма. Отидох в Извор и оттам обиколих пак за пари селата, които ми бяха определени. После отидох в София. Отидох в училището и намерих даскал Христо [35], заедно с него отидохме в къщата му. Предадох му писмото, той прочете и свидетелството ми. Поисках му пари, той ми даде пет меджидиета за разноски и ми каза: „Още не съм събрал пари, когато събера, ще ти изпратя.“ Оттам отидох при попа в Драгалевския манастир; престоях два дни. Попът [36] ми даде два наполеона за разноски. Върнах се оттам. Като обикалях комитетите, събрах, откъде триста, откъде петстотин, хиляда, събрах общо около пет хиляди гроша. Отидох в Ловеч и ги предадох в касата на комитета. Там престоях три дни. Дадоха ми писмо и дванадесет револвера: шестте оставих във Видраре, двата в Тетевен, а четирите оставих в Извор с по сто патрона.

– На кои лица се дадоха тия оръжия?

– Във Видраре един взе Патьо, двата – братята му Фильо и Йосиф, третия – зет му [37] . „Ние ще раздадем останалите“ – казаха ми те. В Извор ги предадох на Герго, в Тетевен ги оставих на даскал Иван [38]. За всеки револвер ми платиха по три и половина лири. Оттам отидох в Осиковица, откъдето, след като обиколих останалите определени за мен села, пристигнах в Орхание. Ловчанският комитет ми беше поръчал да взема за секретар даскал Васил [39]. Намерих даскал Васил, за него имаше писмо да ми стане секретар. Оттам, заедно с Васила, дойдохме за трети път в София. Не отидох в хана, дето бях спрял по-рано, а слязох в Ламбовия хан на Сър пазар. Там оставих секретаря Васил. Аз отидох при даскал Христо, предадох му писмото. След това дойде и Димитър ножарят [40]. Там ние тримата направихме съвещание за пари. Даскалът ми каза: „Не ходи в Трайковата къща, може да обади на властта, иди при попа [41], той говори по-откровено.“ После заедно със секретаря отидохме при попа. Там престояхме един ден. Даскалът [42] ми беше заръчал да обходя софийските села. Дигнахме се оттам, отидохме в Желява, защото даскалът ми беше казал: „В Желява ще намериш Тоне [43] и оттам ще пробиеш път. Шопите от Софийска околия са малко глупави.“ Попът на манастира потвърди това и каза: „Аз работих в отсамните села, ти обиколи Буджак колу.“ И аз слязох най-напред в Тоневата къща в Желява. Предадох писмото от комитета. Стана събрание. Те се уплашиха и не приеха писмата. Попитаха ме: „Познаваш ли някого от София?“ Аз не исках да отговоря изведнъж и попитах: „Вие кого познавате?“ Те пак ме попитаха: „Позна- ваш ли поне даскала и попа?“ Аз им отговорих, че ги познавам. Те ми описаха единия и аз им казах: „Да, той е.“ Тогава те ми казаха: „Нека да отидем по-напред да го попитаме, и ако той те познава, когато дойдеш втори път, тогава ще приемем книжата.“ Оттам аз се отбих в някои софийски села, отидох в Орхание и, като събрах, както по-рано, пари от Орхание, завърнах се в Ловеч и предадох на комитетската каса събраните от Орхание около три хиляди гроша. Там престоях пет-шест дни. След това ми дадоха писмо и ми заповядаха устно да убия дякона-наместник на владиката в Орхание [44]. И в писмата, които носех за комитетите, се казваше да бъде убит дяконът, дето и да се намира.

– Защо щеше да бъде убит дяконът?

– Дяконът-наместник на владиката се усъмнил, че в Ловеч имало комитет, обаче не беше разбрал добре. После отишъл в Извор. В Извор той попитал Марин Попов: „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша.“ Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил. След това дяконът без да получи разписка оттам, обиколил други села, за да събира владищина. Когато той искал владищината от поповете и от кметовете, а те му отговаряли, [че нямат пари], дяконът им казвал: „За комитета намирате пари, а за владиката, няма ли, казвате, ще ви науча аз вас!“ Понеже тия казани от него думи достигнаха до комитета, сякаш предадени по телеграфа, издаде се заповед за убиване на тоя дякон.

– Много добре, с тия писма и с тая заповед ти тръгна от Ловеч, къде отиде?

– Тръгнах от Ловеч. Отидох в Тетевен, свиках събрание, предадох писмото. Те го прочетоха. В писмото беше писано и за убиването на дякона. Попитах къде ще намеря дякона, комитетските хора ми казаха: „Той идва тук и си замина, намира се или в Извор, или във Видраре.“ Дигнах се оттам, отидох в Извор, събрах комитетите [45] и попитах за дякона. Казаха ми: „Вчера замина за Видраре.“ Оттам отидох във Видраре. Свиках комитета и попитах. Казаха ми: „Отиде в Осиковица.“ След това отидох в Осиковица. Там също дадох писмото, казаха ми: „Замина за Орхание.“ Оттам отидох в Етрополе, свиках събрание и дадох писмото. Оттам отидох в Орхание. От Орхание дяконът отишъл в орханийските села. Аз отидох оттам в софийското село Желява. Дотогава не можах да го намеря и нищо не свърших. Макар и оттам да исках да дойда в София, обаче даскал Христо [46] беше пратил известие: „Димитър да не идва тука, властта го търси, нека остави книжата, вие ги пратете.“ И аз дадох на Тоне три броя червени книги [47]: едната за манастира, едната за даскал Христо и едната да остане у него. Върнах се оттам, отбих се в Орхание и по реда си отидох в Тетевен. Беше дошло писмо за мене и поп Георги [48], от видрарския комитет, за да отида във Видраре. Дигнахме се и отидохме във Видраре, Поп Георги беше обиколил няколко села, потърсили са ме от селата. След това се дигнах и обиколих тия села; във всичките села ми говориха пак да убия дякона – владишкия наместник. Най-после отидох в Лопен. Васил гложенецът ми беше донесъл писмо от Ловеч. В писмото беше писано, че Ангел Кънчев се убил в Русе [49], властта е усетила тая работа. „Пази се. Завери веднага тескерето си, замини за Пловдив и се побави там известно време“. И аз заверих тескерето си, изпратих секретаря [50] в Орхание и заминах за Пловдив. Там престоях двадесет и пет дни в хана на Гюмюшгердан. За другите комитети дошли писма, за мене нямаше. От всеки комитет бяха поискали по един пълномощник. Пълномощниците заминали за Букурещ. Там наново отпечатали едно упътване и им го раздали. След 25 дни отидох в София. От София отидох в Тетевен, там се получило писмо за мене. Накарах да прочетат писмото, в него пишеше: „Докато комитетските пълномощници отсреща не дойдат, да не се залавяш за никаква работа, да останеш в Тетевен.“ Аз останах в къщата на Дочо Мръвков два месеца. После те [пълномощниците] минаха отсам, дойде също и Васил гложенецът, който беше изпратен от Тетевен. Свикали събрание и той попитал за мене. Отговорили му: „И той е наблизо“. „Нека дойде и той и да свикаме друго събрание“, казал [Васил]. Изпратиха ми известие и аз отидох. Събранието беше свикано. Седнахме и аз попитах: какво ново има. Той каза: „Ще дойде Дякон Левски и тогава той ще ви осведоми.“ След петнадесет-двадесет дни в Ловеч пристигнал Дякон Левски, заедно с ловчанския пълномощник Марин [51]. Те напечатали ръкописните устави. Аз получих писмо да отида пак в Ловеч. Бях сърдит, че не ме взеха със себе си отсреща, та не отидох, а писах писмо. Изпратете ми, казвах, книжата, или пък сам ела [Левски]. След това те ми изпратиха напечатаните книжа по Димитър от Извор [52]. Димитър дойде, свика събрание, повикаха и мене. Той беше донесъл печатани книжа. Стана голямо събрание. Прочетоха се книжата. Имаше едно писмо и за мене, да отида непременно в Ловеч и да се срещна с Левски. Аз пак отговорих: ако е нужно, ела ти, аз още веднъж не стъпвам в Ловеч. Дойде ми отново писмо да убия час по-скоро владишкия наместник – дякона, и ако аз не приема да го убия, ще хвърлят жребие, на чието име се падне жребието, той ще убие първо мене, а после дякона. Непосредствено след това от Извор се получи едно писмо. В него се казваше: „Дяконът е във Видраре, събери хората си и ела бърже!“ Аз събрах хората си и в полунощ пристигнах в Извор.

– Колко души събра?

– Бяха шест души: единият Стоян, другият Лечо и Петър [53], имената на другите не помня; всичките са в затвора. Отидох в Извор. Останах заедно с хората си в една тайна къща. От Видраре постоянно идваше и си отиваше куриер, за да следи къде ще отиде дяконът. Призори дой- де един куриер и съобщи, че от Видраре дяконът ще отиде в Извор. От комитета ми дадоха за водач изворския куриер Димитър. Излязохме заедно и се вмъкнахме в една колиба в лозята. Водачът отиде в село да научи кога ще дойде дяконът и къде ще отиде, та да ми съобщи. Него ден дяконът отишъл в Извор. Попитали го: „Къде ще отидеш?“ Той казал, че ще замине или за Орхание, или за Осиковица. Тоя човек дойде пак при мене и ми каза: „Хайде, ставайте, сега ще мине: ще ви покажа място за засада, дето ще мине той.“ Станахме оттам и отидохме на посоченото за засада място, обаче един човек, който обикалял там, отърчал и обадил на дякона [54] за устроената от нас засада. Дяконът се върнал и влязъл в селото. Всички, като че не знаели нищо, го попитали: „Какво има?“ А той им казал, че била устроена засада. Селяните му отговорили: „Може ли такова нещо край село? Лъжа е!“ След това видяхме, че работата се развали, върнахме се назад и всеки отиде дома си. Аз пък отидох в Тетевен. Там престоях един-два месеца. Много пъти идваха писма за тая работа. Най-сетне получих от Орхание едно писмо: „Дяконът е тук, от няколко дни пребивава в Патьовата къща.“ Дигнах се оттам и заминах на бърже за Правец. Съобщих на Гавриил ханджията чрез слугата на Цветко ханджията, че съм дошъл в Правец, та да ми изпрати някого, за да нагласим. Привечер Цветковият слуга се завърна пак от Орхание, дето казал, че аз ще отида. После Цветко ми даде комитетския куриер [55], който е запрян тук. Качих се оттам на добичето и пристигнахме с куриера в един и половина часа през нощта близо до Орхание. Облякох старите си дрехи, качих човека на коня си, а аз влязох пеша в града. Нея нощ останах в Гаврииловия хан. На сутринта се поразходих нагоре-надолу, за да видя дякона – владишки наместник; не можах да го видя. Ако бях го видял през деня, щях да го убия посред чаршията. Върнах се в хана. Привечер в хана казах на Васил Наков, който [сега] е в бягство: „Намерете ми Велча!“ После Велчо дойде. Аз го попитах: „Ще ми държиш ли коня?“ „Ще го държа“, отвърна той. Докато дяконът ядеше и пиеше заедно с няколко души в хана на Стоян Брънчев, Велчо се завърна. Станахме заедно и той ме заведе на засадата до моста. Аз му казах: „Откарай добичето ми, остави го и чакай в градината.“ Докато Велчо отиде, Васил и Гавриил изпратили с Божил [56] добичето. Аз като чаках на засадата, Велчо пак дойде и ми каза: „Те още ядат и пият, но ще станат малко по-късничко и той непременно ще мине, чакай! Божил ще дойде с добичето.“ Той се върна и си отиде. След като часът удари два, към три часа отсреща, откъм хана, се зададоха слугата на ханджията с фенер в ръка, заедно с дякона. Аз имах една двуцевна пушка с два куршума, един револвер шестак и един ятаган, така го очаквах. Те идваха, разговаряйки с момчето. Той говореше на момчето: „Така ще служиш, инак ще служиш, ще палиш кандилата.“ Докато казваше това, аз вдигнах пушката, теглих спусъка, обаче огън не хвана. След като ме отминаха, докато тегля втория спусък, той мина от преде ми и аз го ударих откъм гърба. Той извика три пъти: „Вай, вай!“ [57] и падна. Аз се махнах от там, качих се на добичето си и казах на Божила: „Връщай се!“ Като бягах оттам с коня, аз паднах в калта и калпакът ми остана там. Качих се пак оттам, обиколих покрай града, за четвърт час стигнах в Правец, в хана на Цветко, и му разправих. Той се зарадва. Качих се оттам и отидох в Осиковица. Почистиха ме, дадоха ми храна, нахраних се и разправих и на тях. Легнах и спах малко, сетне отидох в Тетевен в къщата на Дочо.

23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година.

– Какво прави в Тетевен?

– Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четиринадесет дена. Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли работата, сиреч уби ли дякона?“ А аз им отговорих: „Убих го.“ И останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги [58]. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение [59].

– Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

– Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная.

– Какво друго още разисквахте на това събрание?

– Дякон Левски каза: „Да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Извор, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни.“ Аз казах, че е село, там не може, Етрополе е град, ако стане там, е по-добре. Ако и да се попрепирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Извор. И той отиде в Извор, обиколи околността му и нареди да признаем Извор за център. Оттам с изворския куриер той изпрати отсреща едно писмо и макар да е наредил да вземе отговор, какво е станало – не зная.

– Какво направи ти в Тетевен?

– Когато бях в Тетевен, от Дякона се получи едно писмо: „Аз извърших тукашните приготовления, ела веднага тука, за да заминем за Пловдивско и да обикаляме заедно.“ Аз му отговорих, че няма да отида. След като се бавих малко време, на път за София, аз отидох до Желява и занесох малко от червените книжа. Получи се известие от даскал Христо в София: „Димитър да не идва тука, търсят го за убийството на дякона, че може да бъде заловен.“ Поради тая причина аз изпратих по Тоне от книжата, които имах у себе си: една [част] на даскала, една на Димитра ножара и третата на именуемия Риза ефенди – попът от Драгалевския манастир [60]. Отидох в Желява в къщата, дето гостуваше Тодораки, син на Пешо чорбаджията [61]. Нагостиха ме и се разговорихме. Той си беше купил един кон от Цариград, и аз имах един кон, та дори отидохме в обора да ги видим.

– Разговаряхте ли по комитетски работи?

– Да, разговаряхме.

– Като какво приказвахте?

– Той ми каза: „Чувам за някакъв комитет, вярно ли е? По-преди бях заръчал на чорбаджи Тоне: когато дойде нелегалният Димитър, съобщи ми, за да се видя с него.“ После той прочете книжата и ми каза: „В какво се състои тая работа, обясни ми, искам да зная!“ Аз му отговорих: „Не зная добре, полека-лека ще свикнеш.“ Той ми каза: „Пази се тия думи да не стигнат до ушите на баща ми, защото той ходи в съвета и току виж, че сме подушени от властта.“ Аз му рекох: „Недей се плаши, защото ние си имаме наши хора във всички правителствени съвети.“

– Къде отиде оттам?

– Оттам отидох в село Бухово [62]. Там устроихме събрание с братовия син на Стоянчо [63]. Той дори даде около сто и петдесет гроша пари. Синът на Стоянчо също даде две лири. Оттам взех парите и отидох в Буховския манастир, [дето] разговаряхме с попа. Оттам отидох в село Чурек. Там поприказвахме с Иванчо, Анастас [64] и други чорбаджии, чиито имена не зная. Те ми дадоха шест бели меджидиета и оттам заминах за Орхание. Пренощувах една нощ в Орхание и оттам заминах за Тетевен.

– Какво прави в Тетевен?

– Стоях известно време. Свика се събрание. Беше дошло писмо и от Дякона. В него се казваше: „Да не признавате Димитра със стария му печат! Когато видите у него новия печат, признавайте го. Аз заминавам отсреща, за да извърша приготовленията.“ Събраните се разотидоха един по един. Останахме трима: аз, хаджи Станьо и Петко Милев. Тоя Петко Милев е комитетски касиер. По онова време на властта беше дошла заповед: „Изпратете в тридневен срок петдесет хиляди гроша!“ Хаджи Станьо ми каза: „Комитетската каса не ще се напълни така, като събираме по две, по пет лири. Дойде заповед за тукашната вноска, и в Орхание ще отидат петдесет хиляди гроша. Оттам естествено ще се изпратят в София значително количество пари. Да нагласим и да нападнем тая хазна, та касата ни да се напълни.“ На това аз казах: „Много добре, да се нападне хазната е много лесна работа, ще я нападна, обаче след на- падението ѝ, разбира се, ще се вдигне голям шум и след три-пет месеца работата ще се открие и комитетските работи ще излязат наяве.“ Отговаряйки, той ми рече: „Аз ти казвам, че бягаш от работа, върви си, нищо няма да стане.“ После срещнах Стоян пандура, съобщих му положението около хазната и му казах: „Хайде, приготви хората си!“ Той каза „добре“ и приготви хората си. Аз му казах: „Ще отида на баира между Етрополе и Правец и там ще ви чакам, елате, там ще ме намериш!“ Нея нощ аз заминах от Цветковия хан за тоя баир, чаках до сутринта. Те сбъркали пътя и не могли да ме намерят. На сутринта отидох на Цветковия хан и си легнах. После ханджията ме събуди и ми каза: „Някой те търси!“ Аз попитах: „Кой?“ Той ми рече: „Стоян.“ Тогава аз му казах: „Той е наш, остави го да влезе“. Стоян дойде и ми каза: „Ние сбъркахме пътя, хората останаха на еди-кой си баир, те нямат хляб, да им изпратим!“ Цветко ханджията изпрати с Велко [65] хляб. Стъмни се. В един часа Цветко ми даде едно добиче и каза на слугата си Васил да ме придружи. Отидох при другарите си, [а] добичето върнах обратно със същия слуга. Дигнахме се оттам и се изкачихме върху камънаците на Каменна стръга. Там чакахме Велчо и Божил да ни донесат известие, освен това да ни донесат хляб и да ни съобщят кой ден ще потегли [хазната]. Него ден беше сряда. Велчо и Божил ни донесоха хляб, предадоха ни го, но те не знаеха още кога хазната ще тръгне. Тъй като Божил познаваше тия места, той ни посочи мястото на засадата, отгдето щеше да мине хазната, без да бъдем забелязани. Ние станахме и отидохме там. Те оставиха хляба и ракията и си отидоха. Обаче, за да не се опият [хората ми] и не свършат добра работа, аз не им дадох ракията, а я изсипах. На следния ден тия хора [Велчо и Божил] ни донесоха пак хляб, но не дойдоха близо до нас. Ние бяхме оставили Вълко [66] на пост на четвърт час разстояние от нас и те предали хляба нему. Казали му, че понеже не знаяли, кога ще потегли хазната, дали утре, или други ден, те пак щели да ни съобщят, и си отишли. На другия ден, петък, аз изпратих Вълко напред, като му каза- хме: „Ще донесеш хляб и известие.“ Почакахме известно време, Вълко не дойде. Ето защо аз казах на Тодора и Леча [67] да се покатерят на скалата, като им поръчах да ни съобщят, ако хазната идва. Към шест часа дойде от тях Тодор и ми каза: „Идва една биволска кола и двама конници, но не зная дали е хазната, или не.“ После аз му казах: „Да, тя е.“ Дигнахме се оттам и слязохме на пътя, нагласихме засадата и аз им заповядах: „Да не стреляте по стражарите, стреляйте само в случай на съпротива върху добичетата им.“ Хазната пристигна. Първи стреля Тодор. Заедно с изстрела един от стражарите слезе от коня и избяга в дъскорезницата. Добичето му избяга на друга страна. След това ние дадохме още няколко изстрела. Избягаха и другият конен стражар, пешият, както и коларят. Ние отидохме при колата, отрязахме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите. Аз бях взел двете държавни торби с металици. Изкачихме се нагоре. Кесиите, които носех в ръцете си, ми тежаха, не можех да ги нося и аз ги зарових в пясъка. После застигнах другарите си. Дигнахме се оттам, слязохме в дола и си поотпочинахме малко край водата. Изкачихме се на Равненския балкан. Там се бавихме малко на едно място близо до колибата на другаря ми Вълко, която е до Етрополе. Вълко отиде в колибата си и ни донесе храна. Нахранихме се и си отпочинахме малко. Аз останах там и казах на Вълко: „Кажи на баща си да доведе коня! Аз прибрах чантите на Стояна, Леча, Вълка и Коля [68]. С тия чанти и добичето ще отида в Цветковия хан, а ти вземи останалите девет души и им посочи пътя, докато минат Етрополското дере.“ Вълко ме заведе заедно с парите в колибата си, после той се върна и отиде да прекара останалите ни другари през дерето. Сетне той докара добичето на баща си. Натоварихме парите и отидохме в Правец на Цветковия хан. Нея нощ, както и следващата, спах в хана. На третия ден дадох на Цветко ханджията хиляда гроша с условие да ги върне след един месец пак в комитетската каса. Той ми каза: „Дължа на Цоло [69], стопанина на коня, двеста гроша, дай ми двеста гроша да му ги дам. След два-три месеца ще ги предам където кажеш.“ Дадох му. Дадох петстотин гроша на другаря ни Вълко и петстотин гроша на Кольо. И те щяха да ги върнат на комитетската каса след няколко месеца. След като дадох тия пари, ние натоварихме парите на моето и Цветковото добиче и заедно с него и Савата отидохме в Осиковица [70] и влязохме в къщата на Иван Ветьов, която беше комитетска къща. Там се събраха комитетските хора. Тия пари бяха все бели меджидиета и металици. Заменихме в злато около седемнадесет хиляди гроша, останалите пари натоварих на добичето, а златото взех със себе си. Другарите ми се завърнаха обратно, а аз отидох в Тетевен. Вървейки по пътя, срещнах Гавриил [71] и тръгнахме заедно. Когато се готвех да замина, дойде даскалът Васил от Осиковица [72] и се разговорихме [с него]. За да не познае някой парите върху добичето, аз ги завих с четири кожи. В Тетевен слязох право в хана на хаджи Ивановите синове. Там пренощувах една нощ. На другия ден Станчо ханджията нарами парите и отидохме заедно в къщата на Доча Мръвков. Там останахме два дена. На третия ден отидох в хана, повиках даскал Иван [73] и му казах: „Иди, повикай хаджи Станьо и Петко Милев!“ Иван ми каза: „Хаджията не е тук, отиде на балкана заедно с мюдюра, за да търсят обирачите.“ Ханджията Станьо и Станчо ми казаха: „Дай ни по хиляда гроша да си купим вино от Плевен, после ще ги върнем в комитетската каса.“ Аз им дадох. После отидох в къщата на Доча. От Плевен дойде и Дочо и стоя три-четири дни. Сетне дадох и на Доча в заем хиляда гроша. Той стана и отиде в Плевен, а аз останах. После дадох на Стояна и на Леча парите, които бяха задигнали, за да ги скрият. След няколко дни Петко Милев дойде. По това време и шумът беше утихнал. Аз казах: „Да съберем ли парите?“ Той отговори: „Сега още не е време, нека минат още няколко дена!“ След няколко дена повиках даскал Иван, той дойде. Съобщих на Петко дали е време, а той отговорил: „Време е, нека Димитър да дойде при мене и поприказваме.“ Аз отидох след това в Петковата къща. Там останах няколко дни. После повикахме и Леча. Той отиде в Черни Вит и съобщи [на хората да донесат парите]. Четирима души донесоха всичките пари и ги дадоха. Аз и Петко влязохме в мазето под Петковата [74] къща и там преброихме парите, които донесоха другарите. Бяха шестстотин бели меджидиета и седем кесии от по хиляда гроша. Предадоха ги на Петка. Аз останах там, а другите си отидоха по домовете. После съобщихме по Лечо да дойдат и другите. По това време юзбашията беше дошъл при мюдюра. Мене ми съобщиха: „Юзбашията е дошъл по тая работа, идвал [и] пашата [75]. Тетевен ще бъде претърсен, не стой тука, бягай!“ После и Петко ми каза: „Не стой тука, бягай!“ Аз взех парите, които бяха у мене, и им казах: „Да не харчите парите!“ Оттам отидох в хана [76]. Щом излязох, в къщата на Петко Милев дошъл хаджи Станьо и му рекъл: „Аман, работата е лоша, да изгорим комитетския тефтер!“ И го изгорили. Когато бях в хана, комитетските хора се събраха и ми казаха: „Аман, не стой [тук], иди в къщата на попадията [77] И аз отидох. Бях дал на хаджи Ивановата жена [78] четири кесии, за да ги скрие. От страх те бяха ги изпратили в къщата на попадията. После известих Анастас плевненеца, той дойде и аз му предадох четирите кесии. Тия четири кесии аз му дадох, за да купи от Плевен за комитета четири добичета с принадлежностите им. Той ги взе и си отиде. След това, привечер, ние излязохме от там. Госпожа Ненка ме предреши и, водейки ме през нощта, ме заведе в Гложене във Василовата къща. Сутринта жената се върна [в Тетевен]. Аз поръчах на Васила да ми намери кираджия и той ми намери. Предреших се, качих се на добичето върху два чувала с орехи и едно буре и заминах за Плевен. Близо до Плевен, в Садовец [289], стражарите ме застигнаха и ме заловиха; те взеха парите, които бяха у мене; и пищова, и ме закараха и предадоха на мютесариф-пашата. Хиляда гроша бях дал и на Васила в Гложене.

– Освен тези, даде ли пари другиму?

– Властта беше изпратила във Влашко даскал Тодор Пеев, Христо тетевенеца и един помак [80], за да търсят разбойниците, както и да шпионират и разследват тая работа. Даскал Тодор дойде в Тетевен, намери ме в хана и си поприказвахме. Той ми каза, че го изпратила властта. „Отваряй си очите“, ми каза той, „търсят те, да не бъдеш заловен, аз отивам отсреща, като се върна, ще скроя някоя лъжа.“ Той ми поиска пари, за да ги даде на вестникаря [който издава вестника], и аз му дадох тридесет и пет лири. Освен изброените по-преди и тия пари, други никъде не съм давал.

– Нападнали сте къщата на Арнаудова в Етрополе, разкажи как стана това и коя беше причината?

– Тоя човек, беше комита; записал се по-рано и беше дал десет лири. Комитетът обаче искаше от него петдесет лири, а той каза: „Не мога да дам.“ Сетне от комитета ми заповядаха да нападна къщата му. Дадоха ми от всеки комитет по двама души. Когато станахме дванадесет души, отидохме [да го нападнем]. Бяха ни дали заповед само да го сплашим.

– Кой комитет даде пръв заповед?

– Заповядаха ми Етрополският и Правешкият комитет. И останалите комитети знаяха [това]. После, ние всички, десет души, отидохме там половин час след мръкване. Аз почуках на вратата, момчето отвори, влязохме в двора, видяха ни и започнаха да викат. След това се върнахме назад. На другия ден Николчо попитал даскал Тодора: „Вярно ли е, че тия хора бяха от комитета?“ Тодор му казал: „Да!“ [След това Николчо му] дал една златна монета от пет лири.

– Комитетът имаше ли сведения за обира на хазната или това беше скроено само от хаджи Станя?

– Когато хаджи Станьо ми заповяда, аз не зная дали той е говорил или не с другите комитети, обаче два дни след обира на хазната всеки комитет знаеше, че хазната е нападната.

– В предишния си разпит ти каза, че Ловчанският комитет бил доставил оръжие и че на тебе са дали дванадесет броя, които ти си разпределил в Извор и другаде. Как минаха те от отсреща, митницата не ги ли видя? Какво знаеш за това?

– [Оръжие] се прекарваше през всяко пристанище, но редовно не може да се прекара. Прекарват се [по] осем-десет [броя], обаче разправя- ха, че Анастас плевненецът докарал наведнъж четиридесет броя. Понеже прекарваме [оръжията] на части и у нас, от митницата не можаха да ги видят.

– Има ли много оръжие Ловчанският комитет и где го крие?

– Казваха ми, че имало около сто-двеста броя, раздадено всекиму. Така е пръснато [оръжието].

24 шеввал [1]289 [12 декември 1872] година.

Натиснал пръст: Димитър

Показанията, както и въпросите и отговорите на споменатия Димитър, произведени пред нас са според както са изложени по-горе 24 шеввал [1]289 или 12 декември [12] 88 [1872] година. [Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Саадуллах Сърръ, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Разпитът е на Димитър Общи.

2 Джузепе Гарибалди (1807–1832), италиански революционер-демократ (за него вж. Ал. Бурмов, Христо Ботев, съчинения, т. 1, стр. 471 –472). 195

3 Според показанията му, Димитър Общи е участвал в Критското въстание 1866–1867 г. „Панелинион“ е един от петте кораба („Аркади“, „Еносиос“, „Крити“ и „Идра“), които гръцкото правителство поставило на услугите на въстаниците „.Панелинион“ бил потопен в 1916 г. близо до о. Имброс от мина или германска подводница (вж. Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει, т.IV, стр. 184).

4 Кастели, крайморско селище на северозападния бряг на о. Крит.

5 Панос Коронеос (погрешно разчетено „Фронисос“), гръцки военачалник, взел участие в Критското въстание (Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει, т. IV, стр. 942).

6 За Сава паша вж. в придхждншти билижки.

7 Сира (на турски „Шира“), пристанище на о. Сирос.

8 Добри Войников през 1870 год. е бил учител в Браила.

9 Данаил Христов Попов, брат на Анастас поп Хинов.

10 „Дочовия брат“ е Ангел Маринов Мръвков от Тетевен, ханджия в Плевен.

11 Хана на Моца Меджидийката.

12 Марин, поповия син, е Марин поп Луканов.

13 При първия си разпит в Тетевен Общи казва, че престоял в Хисарските бани 45 дни

14 Иван Атанасов Арабаджията от с. Черноземен („Каратопрак“), но преселил се в Царацово, Пловдивско; Божил Георгиев, също от Царацово.

15 За „събранието в лозята“ вж. предишните бележки; „ловчанският поп“ е поп Кръстьо Недялков.

16 Марин е Марин поп Луканов.

17 Ваньо терзията е Иван Драсов, заминал за Чехия, за да учи; кой е Христо Бояджията, за сега не може да се установи.

18 „Ръкописното упътване“ е проектоуставът на Левски.

19 В превода вместо „от Истанбул“ по-правилно е да се каже „през Истанбул“

20 Михалаки Гюмюш-Гердан от Пловдив, гръкоманин и най-вярно турско оръдие. Той притежавал ханове в Пловдив и в Пазарджик и бил голям експлоататор на българското население в Пловдивско (Ал. Бурмов, Христо Ботев, съчинения, т. I, стр. 338).

21 Къщата на Божил Георгиев.

22 Анастас е Анастас поп Хинов.

23 Село Сопот, Ловчанско, родно място на Димитър Пъшков, син на поп Никола Дичов, свещеник в същото село („Ловеч и Ловчанско“,) кн. III, 1931, стр. 156).

24 Село „Лесура“ в Тетевенско няма, вероятно преписвачът е написал погрешно името на село Лесидрян. Ив. Унджиев счита въпросното село за Лешница (пос. съч., стр. 936).

25 Това е вероятно ханът на хаджи Кънчо Копчев (Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 61).

26 Васил Гложенецът е Васил Йонков.

27 Вероятно не в „хана“, а в къщата на Герго Стойков Симеонов.

28 Чорбаджията Патьо (Павел Попов Петров) от Видраре и неговите братя – Фильо и Йосиф.

29 Поп Георги Диков Тутмаников.

30 Димитър Трайкович – деен член на комитета в София и доверено лице на Левски. Ханът на Трайкович в София се е намирал близо до черквата „Св. Крал“ (Св. Неделя).

31 Димитър Петров Ножаров, родом от гр. Неврокоп, отначало станал учител в София и после търговец на тютюн. При образуването на революционния комитет бил избран за негов касиер (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 344).

32 „Драгалевският поп“ е йеромонах Генадий (с мирско име Иван Стоянов, наричан още „Риза ефенди“), родом от гр. Ихтиман, игумен на Драгалевския манастир („Токмаклъ манастир“).

33 Даскал Христо е Христо Петров Ковачев.

34 „Хаджи Ивановите синове“ са Станчо и Станьо.

35 Даскал Христо е Христо Ковачев.

36 „Попът“ е йеромонах Генадий.

37 Зет на чорбаджи Патьо е Васил, мъж на сестра му Вела.

38 Даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

39 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

40 Димитър Ножаров (а не „ножарят“).

41 „Попът“ е йеромонах Генадий.

42 Под „даскалът“, който заръчал на Общи да обходи софийските села, се разбира Христо Ковачев.

43 Тоне е Тоне Иванов Крайчев.

44 „Дяконът“ е Паисий, наместник на владиката в Ловеч (а не в Орхание!).

45 Вместо „събрах комитетите“ по-правилно е да се преведе със „събрах комитите“, т. е. членовете на комитета.

46 Даскал Христо е Христо Ковачев.

47 Тоне е Тоне Иванов Крайчев; „червените книжа“ са отпечатаният устав; „манастирът“ е Драгалевският манастир.

48 Поп Георги е поп Георги Тутмаников.

49 Ангел Кънчев се самоубил в Русе на 5 март 1872 година, за да не падне в ръцете на турците.

50 „Секретарят“ е Васил Бошаранов.

51 Марин е Марин поп Луканов.

52 Димитър от Извор е Дидьо Пеев, изворският куриер.

53 Касае се за Стоян Костов Пандура, Лечо Николов Ковача и Петър (вероятно Петър Вълев).

54 „Дяконът“ е Паисий.

55 Под „комитетския куриер“ тук се разбира Велчо Шунтов.

56 Касае се за Васил Петров, Гавриил Брънчев и Божил Генчев.

57 Вероятно Паисий е извикал „олеле“, което е преведено на турски с „вай, вай“!

58 „Червените книжа“ са отпечатаният през 1872 година в Букурещ в печатницата на Каравелов с червени корици „Устав на Българския Централен Революционен Комитет“.

59 „Ловчанското нападение“ е нападението в къщата на Денчо Халача.

60 „Попът“ е йеромонах Генадий.

61 Тодор Пешев, син на чорбаджията Пешо Тодоров Желявеца.

62 Село Бухово, сега Новоселска околия.

63 Стоянчо… (?) от с. Бухово.

64 Иванчо… (?) и Анастас… (?) от с. Чурек.

65 Велко е погрешно написано името на Велчо Шунтов.

66 Вълко е Вълко Цолов (вж. показанията му).

67 Тодор Кръстев и Лечо Николов.

68 Кольо е Никола Цвятков от Правец.

69 Цоло е бащата на Вълко Цолов.

70 Димитър Общи греши като казва, че със Сава Младенов били отишли в Осиковица. Щом като те са влезли в къщата на видрареца Иван Ветьов, били са значи във Видраре.

71 Гавриил е Гавриил Брънчев от Орхание.

72 Васил Цвятков Пупешков по него време учителствал във Видраре, а не в Осиковица.

73 Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

74 Петко е Петко Милев.

75 „Пашата“ е софийският мютесариф Мазхар.

76 Общи е отишъл в хаджи Ивановия хан, тъй като тъкмо Милка, хаджи Ивановата жена, повикала Ненка Павловица, за да го изведе от Тетевен.

77 „Попадията“ е жената на поп даскал Лазар Кефалов. Оттам Общи предрешен е бил заведен от Ненка Павловица в Гложене у Васил Йонков.

78 „Хаджи Ивановата жена“ е Милка.

79 Садовец е някогашното Чериково, както стои в турския текст.

80 „Христо Тетевенеца“ е Христо Пиронков, а „помакът“ – Хасо.