От Мандук до Нахтгигер (Част 2)

ДО ТУК: Част 1

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Педагогика на злото

Новото време създало възпитателната практика да се затварят децата в тъмни помещения, което породило нова „корпорация от чудовища“. Повечето страшилища водели нощен живот и се занимавали с кражби на деца, които след това изяждали или превръщали в подобни на себе си.

За велики майстори да плашат децата се смятали англичаните. Във Викторианска Англия това станало почти традиция. Децата треперели пред разни бъгове (бъгбери, бъгабу, богл-бу) – митически космати чудовища, подобни на мечка, които прониквали в къщите през комина и плашели до ужас с разрошените си косми и страшни гримаси.

Не по-малко кръвожадно било демоничното същество от английския фолклор Кървави кости (Bloody Bones), от чието име само замръзвала кръвта в жилите на малчуганите от графствата Йоркшир и Ланкашир. Това същество се криело под в тъмнината под стълбите, седнало върху постелка от оглозгани до бяло кости на малки лъжци и сквернословци.

Плашещите духове буги (bougi) – големооки дребни същества с тънки крачка и заострени дълги уши – нямали нищо против да дадат добър урок на малките лъжци. Скача бугито на гърба на детето, затваря очите му със студените си мокри лапички и го изплашва до полусмърт. Далечният роднина на бугито - зъбатият и ноктест Баргест (Barghest) – се явявал във вид на черно космато куче с горящи големи очи. С този адски пес плашели капризните деца.

Известни са също така плашила-похитители, които отвличат всякакви деца без подбор – и непослушни, и послушни. За най-безпощадни се смятали уродливите людоеди хобии: те карали децата да копаят под земята злато, а след това изяждали своите изнемощели малки роби. Коварните духове спригани подменяли откраднатите малки деца със свои двойници, след което се разпадали на прах.

Сприган. Скулптура на Мерилин Колинс, Лондон

Във вътрешността на хълмовете живеели трау (trow) – безобразни сиви и много ниски на ръст старици, които крадели непослушните деца готвели от тях вещерски ястия.

Плашели малките англичани и със страшната водна старица Пег Паулър (Peg Powler), която отнасяла в тъмните води на река Тиса децата, избягали от неделно училище, както и с нейните другарки Гриндилоу (Grindylow) и Джени Зелените зъби (Jenny Greenteeth). Тези мили лелки давели децата в езерата по цялото Кралство Британия.

В келтската митология страшилище за малките били огрите (оgre) – великани-канибали с тояги. Мускулестите свирепи обитатели на горските блата и непристъпни гъсталаци били много сантиментални: след като се нахранели с печено детско месо, правели малки изделия и талисмани от детските кости. Огър можем да срещнем и в оригиналната версия на „Котаракът в чизми“.

Гюстав Доре. „Котаракът в чизми“, илюстрация към приказката на Шарл Перо, 1867 г. (вижте какво има в чинията на масата - бел. П. Н.)

На испанските и португалските деца разказвали истории за Човека с чувала (исп. El hombre del saco), който взема със себе си палавниците, мързеливците и грубияните. У англичаните този персонаж носи същото име – Сакмен (Sack Man), у поляците – Бобок, у българите – Торбалан, а у украинците и беларусите – Хапун.

Абрахам Бос. „Човекът с чувала“, гравюра

СЛЕДВА: Антиподи на Дядо Коледа и Нощни кошмари.