От Мандук до Нахтгигер (Част 1)

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Трудно било възпитанието на децата още от древни времена и затова на помощ идвали всевъзможни страшилища, чудовища и ужасяващи измислени същества. Родителите и бавачките плашели малчуганите, делейки с тях собствените си суеверни страхове. Многообразието от европейски плашещи персонажи наистина впечатлява!

Антични страшилища

В Древна Гърция родителите на немирниците викали на помощ Ако, Алфито, Мормо, Гело и Емпуза – ужасяващи кръвожадни демони от свитата на богинята Хеката. Всички те имали слабост към децата, които отвличали с измама, а след това често ги изяждали.

Хеката била змиекоса покровителка на магьосничеството и повелителка на привиденията – понякога я изобразяват във вид на три свързани женски фигури, което символизира способността ѝ да приема различни облици. На Хеката се подчинявала Емпуса – нощен женски демон с магарешки крака, който пиел кръвта на спящите хора и най-много от всичко обожавал децата, които често отнасял със себе си. Детското страшилище Гело (също женско – бел. П. Н.) доживяло до Византийския период и попаднало в трактата „За драконите и привиденията“, където е описано в множествено число под името „гелуди“ – жени-привидения.

Уилям Блейк, „Хеката“, 1795 г.

Джон Уилям Уотърхаус, „Ламия“, 1909 г.

Децата си елините плашели и с ламиите – така обобщено наричали (по лично име – бел. П. Н.) вещиците, злите магьосници. Във вярванията на европейските народи се утвърдила здраво ролята на ламията като плашило за немирниците. В ателаната – древноримската народна комедия – играели персонажи-маски, най-колоритни от които били страшните чудовища Мандук, Мания, Горгония и все същата Ламия. Всички те служели „по съвместителство“ и за плашене на децата. Мандук (лат. mando – дъвча) бил голям лакомник и свирепо чудовище. Маниите били яростни брадати старици, способни да съживяват мъртъвци, и майките често ги призовавали да укротяват палавниците.

Антични театрални маски

В ателаните Ламия приемала облика на страховита старица, обичаща да си похапва деца. На някои древноримски сцени би могъл да завиди и Холивуд: пред погледа на изтръпналите зрители понякога се появявали живи деца, които измъквали от корема на Ламия.

Атракциони на порока

Средновековието предявило като страшилище самата църква. В мистериите – театрални постановки по сюжети от Свещеното писание – се изобразявали съвсем нагледно мирските съблазни и се разяснявали достъпно посмъртните мъчения. Децата заедно с възрастните се ужасявали от злините на демоните и от гърченето на грешниците в ада.

През 70-те години на ХХ век за този жанр си спомнили свещениците в южните краища на САЩ, които измислили назидателни атракциони под името „Адски къщи“ или „Наказателни къщи“ (Hell Houses, Judgement Houses) – натуралистично декорирани „стаи на страха“. Там в навечерието на Хелоуин демонстрирали на младите енориаши за запознаване и профилактика човешките пороци и ужасите на преизподнята под формата на приключенска игра.

В средновековна Испания и Франция плашели децата със страшното животно василиск (лат. basiliskus – царче) – хибрид между змия и петел, излюпен от яйце, снесено в тор и мътено от жаба. Василискът убивал с огнен дъх или смъртоносен поглед. Според легендата спасение от него открил Александър Македонски: поднесъл към муцуната на един василиск огледало и той се вкаменил. Оттам идва древният испански обичай да се подарява при навършване на пълнолетие огледало за талисман. Хората използвали пора и невестулката – естествените врагове на василиска – за противодействие на това злобно създание.

Вацлав Холар, „Единоборство на пор с василиск“

СЛЕДВА: Педагогика на злото, Антиподи на Дядо Коледа и Нощни кошмари.