Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 22

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

63

Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление

593

София, 16 ноември 1872

119 думи,пощ.№ 2548,подадена в 6:10 часа.

От София за Русе

До Дунавското областно управление

Донасям следното:

При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал [1]. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен.Заповед! [2]

16 тешрин сани [12]88. Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар О.О., инв. 248/1951

64

Министерска телеграма до Абди паша и дунавското областно управление

[Цариград], 26 ноември 1872

От Високата порта за Русе. 75 думи, пощ. № 1759, под. 1.40 часа.

Комисията, назначена за разследване на задържаните в София бунтовници и техни съмишленици, съставена от дивизионния генерал Али Саиб паша, Иванчо ефенди и Шакир бей, след три дни от датата на телеграмата ще потегли оттук и ще замине направо за Русе. Желателно е да устроите и вие едно заседание, на което да разгледате дадените по въпроса инструкции. Като вземете още там необходимите решения и предварителни мерки, да изпратите комисията на нейното местоназначение.

26 тешрин сани [12]88 или 7 шеввал [12]89

О.О., инв. 249/1951

65

Доклад до негово величество

[Цариград], 27 ноември 1872

Съгласно със султанската заповед комисията, която е решено да се изпрати в София, ще тръгне след един-два дена. В нея влизат техни превъзходителства дивизионният генерал Али Саиб паша, членът на Висшия съвет на правосъдието Иванчо ефенди и бившият помощник на валията в Багдат Шакир бей.

Целта от една страна е да се покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекатели, и на подстрекаваните да се отворят очите, а от друга страна категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки, тъй като Софийското управление е едновременно и тъжител и съдия.

8 шеввал 1289

66

До дунавския вилает [3]

[Цариград], 1 декември 1872

Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет.

Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия.

Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен.

Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи.

12 шеввал 1282.

67

Препис от първите съдебно-следствени разпити на обирачите на хазната и на лицата от комитета, образуван за бунтуване на населението, произведени от нарочната комисия от стр. 1 До стр. 58

Съкратени следствия на лицата от бунтовническия комитет и обирачите на хазната, [произведени] от нарочната комисия 9 декември.

1872 (21 шеввал 1289)

Разпит на Божила, земеделец от Орхание [4]

9 декември 1872

– Как стана твоето постъпване в комитета, образуван с цел да бунтува населението в България, чрез кого, с каква цел и каква ти беше там службата?

– Преди девет месеца дойде при мене Велчо касапинът [5], намери ме [и ми каза]: „Да влезем в комитета за народното дело!“ И аз влязох чрез него в комитета. Каза ми: „Ние не можем накара падишаха да чуе за народните мъки. Да направим една такава работа, за да бъдат чути.“ Ето, тая беше целта. От влезлите в комитета събирали пари, но понеже аз съм беден, вместо пари, служех, като ме използваха за пощенски куриер.

– Защо вземаха тия пари?

– За да купуват оръжия за комитета.

– Какво щяхте да правите с оръжията?

– Да се борим, та в данъчно отношение да сме наравно с мюсюлманите. Ако те не направят това, да воюваме.

– С кого щяхте да воювате?

– С кого другиго, ако не с падишаха.

– „Служех като куриер“, казваш, колко време беше пощенски куриер и где и колко писма занесе?

– Служа от месец март и занесох в три села три писма.

– Значи ти изпълняваше всякаква служба в комитета?

– Да, господине, вършех всичко, каквото ми заповядваха.

– Защо и как бе убит от Димитра осъденият на смърт дякон на ловчанския владика [6] и кога и как ти взема Димитровия кон от хана на Гавриила [7] и го предаде на Димитра?

– Бях на полето; дойдох в Гаврииловия хан, дадоха ми петдесет драма ракия, изпих я. Казаха ми: „Димитър ще убие дякона ,вземи коня, закарай го и чакай в градината, след като изгърми пушката, Димитър ще дойде и ще вземе коня, а ти бягай оттам. Никой освен тебе не може да свърши тая работа.“ Аз бях пил множко, взех коня [и] отидох в градината; пукна пушката, сетне дойде Димитър, взе коня и ми каза: „Бягай!“ Аз не останах там, отидох си в къщи. Причината, за да бъде дяконът убит, е: понеже комитетът е таен, а дяконът имаше връзки с орханийския мюдюр, той бе убит, за да не издаде тая работа.

– Защо и с каква цел беше нападната къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе [8]? Употребено ли беше там оръжие срещу някого и кой беше главатарят на тая група?

– Той беше обещал пари на комитета, но не ги даде, и затова бе нападнат. Целта на нашето нападение беше да го сплашим и вземем парите. Не беше употребено никакво оръжие. Бяхме дванадесет души, главатар ни беше Димитър [9].

– Кои са имената на хората, с които беше и ти?

– Главатар ни беше Димитър. От нашето Орхание освен мене бяха: Велчо касапинът и Мито бояджията [10]. Останалите бяха от други села, не мога да зная техните имена.

– Какво направихте?

– Почукахме на дворската врата, момчето отвори, влязохме в двора, почукахме на вътрешната врата, не отвориха, видяха и започнаха да пищят и ние ги оставихме и избягахме.

– Денем или нощем стана това?

– През нощта, в два часа.

– Всички ли бяха въоръжени?

– У всички ни имаше оръжие. Също и на мене дадоха оръжие. Аз имах дълга пушка и пищов. У някои пък имаше по една пушка и един нож. Такова беше оръжието.

– Като се върнахте, къде отидохте?

– Отидохме на Цветковия хан в Правец. Аз бях взел оръжието оттам, оставих го. И всеки си отиде вкъщи.

– Събирали ли сте се и други път в Цветковия хан?

– Аз не съм ходил. Аз само разнасях писма. Цвятко [11] знае.

– Занесе ли при събирането на обирачите на хазната, освен хляб и ястие, други някакви припаси, сиреч барут и куршуми? Откъде имаше ти предварително сведения за мястото на засадата в прохода, от Васила или от Марина [12] научи първо за тръгването на хазната?

– Освен хляб, сирене, праз и ракия, друго нищо не занесох. Те са имали от по-рано оръжие и барут. Понеже бях овчар по тия места, обикалял съм ги и [ги] зная. Предадох хляба на разбойниците [и] отидох да сека шума. За тръгването на хазната им съобщил Велчо, обаче аз знаех от по-рано, че хазната ще бъде нападната.

– Защо нападнахте хазната?

- Някои от другарите казваха – за да се купи оръжие за комитета, а други казваха – за да чуе падишахът, та да изпрати чиновници, за да им опишем положението си.

– Кое от тях е вярното?

– Вярното е – за да се купи оръжие.

– Купиха ли се пушки и оръжие и взеха ли от тебе пари за комитета?

– Не ми е известно да е купено оръжие и не дадох пари.

– Дадоха ли ти дял от парите на обраната хазна и колко души бяха ония, които нападнаха хазната?

– Не ми дадоха нито пара и нападателите бяха четиринадесет души.

– Кои са имената им?

– Аз познавах само Димитра, Вълка, Стоян пандура и Тодора [13], имената на останалите научих тук.

[Подп.] Божил Генчев

Зададените пред нас въпроси и получени отговори, както и показанията на Божила са, според както са записани по-горе. 21 шеввал [12]89 или 9 декември [12]88 [1872] година. Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, Пешо Тодоров, Мито, Ессеид Махмуд Мазхари.

Разпит на Велчо касапина [14], от Орхание 10 декември 1872

– Ти влизаше в комитета, образуван за бунтуване на българите, по какъв начин и чрез кого постъпи, какво беше вашето намерение и каква служба изпълняваше там?

– Къщата ми в Орханиее в съседство с Гаврииловия хан, поради което ходех постоянно в неговия хан. Един ден Гавриил ми рече: „Ще ти кажа нещо, обаче никому да не обаждаш, ако обадиш, има закон ,ще те убият.“ Аз му рекох: „Няма да обаждам.“ След малко аз си тръгнах за вкъщи. Гавриил дойде след мене и ми съобщи това, което искаше да ми каже. Рече ми: „Ние ще се оплачем от положението си, затова съставихме и комитет, ще искаме права, от всекиго събираме пари, ти нямаш пари, ще работиш физически.“ И аз се съгласих и влязох в комитета от месец март.

– Като каква физическа работа изпълняваше в комитета?

– Понякога пишеха писма, занасях ги, понякога ме пращаха да викам хора.

– Кои са правата, които искате от държавата?

– Учените, които влизаха в комитета, не говореха толкова много. Чух само, че ще се събират пари и че ще се купува оръжие.

– Колко бяха събраните пари и какво ставаше с тях?

– Колко бяха, аз не зная; секретар беше Гавриил, той знае. Даваха се на главатаря ни Димитър, той знае где отиваха и какво се правеше с тях.

– Ти къде носеше писма?

– Занасях ги в Цветковия хан в Правец.

– Ти ли влезе първо в комитета, или Божил?

– Първо влязох аз и на Божила казах аз.

– Как и защо беше убит от Димитра осъдения на смърт дякон на ловчанския владика и как ти съобщи на Димитра?

– Косях трева на полето. Васил Наков ми прати известие да дойда. Нея вечер не можах да дойда, дойдох на следния ден. Намерих Димитра и той ми каза: „Ще убием дякона, изведи го на полето!“ Аз не се познавах с него. Сетне [Димитър] нагласи [работата с] един шивач [15]. Шивачът после съобщи, че дяконът е неразположен и не можел да излезе на полето, обаче привечер ще го заведе в хана. След това аз и Васил Наков вземахме Димитра и го заведохме на мястото на засадата [и] го оставихме там; дойдох в хана и питах Гавриила, даскал Васила [16] и Васил Наков за дякона. Те ми казаха, че е в хана на Стоян Брънчев. Изпратихме шивача да научи. После той дойде и съобщи, че дяконът щял да се върне в къщи към три часа вечерта. Това известие аз съобщих на Димитра и оттам си отидох в къщи.

– Къде беше засадата, дето се криеше Димитър?

– Настаних [го] зад един стар плет, обърнат към моста, на сто крачки разстояние срещу къщата, дето живееше дяконът, та като мине [той] през моста, да бъде ударен лесно.

– Защо премахнахте тоя дякон?

–Щеше да обади на властта и да предаде комитета и Димитра, затова бе убит.

–Защо и с каква цел нападнахте къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе? Употребихте ли оръжие срещу някого, кой ви беше главатар и колко души бяхте?

–Поискаха му се пари, той не даде исканото количество и затова отидохме да го сплашим. Бяхме дванадесет души и главатар беше Димитър. Някои от нас имахме пушки, някои пищови, някои ножове, а аз имах един малък пищов, това беше пищовът на Васил Наков. Почукахме на вратата, момчето отвори вратата, Димитър влезе вътре с момчето, жените затвориха горната врата, не ни отвориха и завикаха, ние се върнахме назад и всички вкупом дойдохме в Цветковия хан. Там оставихме оръжията. Аз си дойдох вкъщи.

– Преди да занесеш хляб и ядене на събралите се обирачи на хазната, вършил ли си някоя друга работа и кой им съобщи, че хазната ще тръгне?

– В Тетевен бяха събрали петдесет хиляди гроша от данъци и бяха изпратени на път за Орхание, като и нашият другар Васил бояджията дойде заедно [с тях] в Цветковия хан в Правец. Нея вечер Васил остана там, а парите бяха предадени в Орхание чрез селския мухтар. На следния ден Васил дойде с кобилата на ханджията, намери ме и ми каза: „Вземи тая кобила и я закарай обратно в Цветковия хан, там има един човек, ще изпълниш онова, каквото ти каже.“ Аз взех кобилата и повторно отидох в хана и я предадох на Цветко. Там намерих Стоян пандура. Той ми каза: „Ще излезем на Каменна стръга, да ни намериш там и да ни донесеш хляб. Пари за хляб да вземеш от Васила.“ Върнах се пак в Орхание, намерих Васила [и] взех от него три гроша. Купих от две фурни хляб по за шестдесет пари, триста драма ракия и праз; взех със себе си Божила и отидохме заедно. На уреченото място намерих около дванадесет души, предадох хляба и понеже мястото, гдето бяха, е открито, нея нощ останахме заедно там. Сутринта казах на Божила: „Ти си овчар, знаеш мястото на засадата, вземи ги и ги отведи по-нататък!“ Те отидоха с Божила, а аз се върнах в Орхание.

– Когато в Цветковия хан Стоян пандурът ти каза: „Занеси хляб!“, не ти ли каза, че са се събрали?

– Каза ми, че хазната ще тръгне от Орхание, и че са се събрали да я нападнат, пък и аз знаех за това.

– Занесе [ли] им повторно хляб?

– Когато занесохме първи път хляб, беше сряда. На следния ден, четвъртък, занесохме пак и Васил [17] им беше казал да чакат, понеже хазната се стяга и ще мине оттам. До сред път вървяхме заедно с Божила. Един човек от техните хора идваше да чака хляба и ни срещна. Казах му, че Васил ни съобщи за тръгването на хазната. Оставих Божила да го придружава, изпратих ги и се върнах обратно.

– След това кой съобщи за тръгването на хазната?

– На следния ден седяхме в кафенето на Гавриила заедно с касиера Марин [18] и Васил бояджията. Дойде финансовият началник и повика касиера. Ставайки, Марин даде знак с око на Васила, че хазната ще тръгне, и Васил ми каза: „Хайде, върви бърже и съобщи, че хазната ще тръгне.“ Аз отидох, но не можах да ги намеря на мястото, дето предния ден бях занесъл хляб. Те бяха заели засадата. Оттам се върнах вкъщи.

– Не дойде ли да съобщиш на Васила, че не си могъл да ги намериш?

– Дойдох, потърсих Васила да му съобщя, но не можах да го намеря. След това си отидох вкъщи.

– Сетне какво стана?

– Докато се завърна вкъщи, дошло известие, че хазната била нападната.

– Колко ти дадоха от парите на нападнатата хазна?

– Не ми дадоха ни една пара.

– Защо бе нападната хазната?

– Нападната беше, за да се купи оръжие.

– Как попаднаха в ръцете ти комитетските книжа и къде се дянаха после тия книжа?

– Тия книжа, поставени в една тенекия, ми бяха предадени от Гавриила, който ми каза: „Скрий ги!“ И аз ги скрих. След един-два дни Гавриил дойде при мене и поиска тия книжа. Понеже бях болнав, казах му, че не мога да стана да ги намеря. След един-два дни ме запряха по работата на хазната. Когато брат ми дойде в конака да ме види, аз му казах: „Вкъщи има една тенекия, вземи я и я предай на Гавриила!“ И му я дали.

Подписал: касапинът Велчо

Зададените пред нас въпроси и отговори, както и признанията на споменатия Велчо, са според както са записани по-горе.

22 шеввал [12]89 или 10 декември [12]88 [1872] година. [Подп.] Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Пешо Тодоров, хаджи Мано Стоянов, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Отнася се до нападението в къщата на ловчанския чорбаджия Денчо Халача, при което Левски по необходимост убива слугата му (Д-р П.Стоянов, пос.съч., стр.22—24; също проф. Ст. Петков, Разяснителна бележка по убийството на слугата на Денча Халачина в Ловеч, „Ловеч и Ловчанско“, кн.V[1934], стр.137—140)

2 Заповедта за арестуването на Вутьо Ветьов е излязла на 11 ноември (вж. док. 41, стр. 14).

3 Документите 65 и 66 препечатваме така, както са преведени от Пенчо Дорев и публикувани във в. „Зора“, бр. 3142 от 22.XII.1929 год.

4 Откараните на 30 октомври в София участници в обира на хазната, а също така и арестуваните членове на комитетите, главно в Орхание (Ботевград) и Тетевен, първоначално били разследвани от една смесена комисия под председателството на Мазхар паша. Ние не притежаваме протоколите на тая комисия. В края на ноември Високата Порта назначила специална комисия, която да разгледа процеса, придобил важно значение поради политическия си характер. Оттук почват протоколите именно на тая комисия. Тя открива заседанията си на 9 декември 1872 г. с разпита на първия арестуван – Божил Генчев от Орхание, и завършва на 13 януари 1873 г. с разпита на няколко души тетевенци.

5 Велчо касапина е Велчо Шунтов.

6 Димитър е Димитър Общи, а „дякон на ловчанския владика“ – Паисий.

7 Гавриил е Гавриил Брънчев.

8 Нападението в къщата на Николчо Арнаудов е описано от Ст.Заимов („Миналото“,кн.I, стр.82–91).

9 Димитър е Д. Общи

10 Това са Велчо Шунтов и Мито Петков Бояджията.

11 Цвятко е Цвятко Вълчев.

12 Това са Васил Петров и Марин Наколов.

13 Божил познавал Димитър Общи, Вълко Цолов, Стоян Костов Пандура и Тодор Кръстев Бръмбара.

14 Касае се за Велчо Шунтов.

15 „Шивачът“ е Христо Цвятков (вж.Ст.Заимов,пос.съч.,стр.179).

16 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

17 Васил е Васил Петров.

18 Марин е Марин Николов.