Професор Александър Кьосев: Отговори на въпроси за „Да, България“

Нашият културолог и литературен теоретик проф. Александър Кьосев, кандидат за депутат от коалиция „Да, България“, отговаря на някои често задавани въпроси, чиито отговори отдавна вече са получени, но или няма кой да чете, или няма кой да слуша, или – ако чете и слуша, не може да вдене каква е същността на нещата.

Затова, макар че камбаната не бие по два пъти за глухите, нека пак повторим урока, пък дано се окаже, че е от полза някому.

Да добавям ли, че споделям всичко, казано от професор Кьосев, или няма нужда?..

(Павел Николов)

"Да, България" не дели никого, тя възниква. Възникващите политически субекти трябва да определят себе си и профила си. С ясни послания те трябва да спечели доверие и свой електорат. Иначе не са възникнали. Те могат да се включват в коалиции и блокове едва след това - след като са определили себе си, мястото си в политическия спектър, програмата си, приоритетите си.

В момента програмата на "Да, България" има кризисен и временен характер – тя е фокусирана срещу корупцията и мафията в разнообразните им форми. Такава програма не е нито лява, нито дясна – тя трябва да привлича всички честни хора, които не приемат нарушаването на върховенството на закона и са възмутени от корумпираната съдебна система и други под-системи на обществения организъм. Така че всички, които подкрепят това са добре дошли и са естествени поддръжници. Ако са групови политически субекти, могат да станат след време и официални съюзници.

"Да, България" не е традиционната десница. Тя се трансформира стъпка по стъпка - от множеството на протестиращи, които са най-различни (2013 – 2014 те бяха единни само в своето възмущение) постепенно към в единна политическа партия с ясна програма. Но това не е станало още. В момента, по мои наблюдения и интуиции, партията има в себе си десни либерали, центристи, леви либерали, може би дори социалдемократи. В този смисъл при бъдещото си определяне тя вероятно ще стои в либералния център (подчертавам, че това са мои интуиции, които не задължават партията).

Ако някой се е делил, то това е "Реформаторският блок", който направи това съвсем официално – за да се родят "Реформаторски блок" 2 и "Нова република". Защо ли се разпадна? Защо не се удържа "широката дясна коалиция", за която всички сега плачат? Очевидно коалициите си имат цена - и когато цената им стане неоправдана, те се разпадат.

Още при възникването си "Нова република" обяви официално своето обръщане към християндемокрацията и християнските ценности, с което се премести силно вдясно. С това вероятно нейният консервативен профил и този на "Да, България" съществено ще се различават.

Уважаваме доказаните политици в "Нова Република", но не решаваме техните спешни проблеми – дали ще влязат в парламента или не: не сме патерица на "десницата".

Ще влезем ли ние в парламента – да, ще влезем. Заедно със "Зелените" и ДЕОС, "Да, България" мобилизира нов електорат и сме убедени, че неговата численост ще прескочи 4 процентовата бариера.

Кой ще е виновен, ако все пак това не стане? Онези, които не са гласували в достатъчно голям брой, за да влязат в парламента и "Да, България" и "Нова република". Защото и двете формации заслужават това, те са алтернатива и надежда: би следвало хората да разберат това.

"Да, България" е дългосрочен проект. Тя не просто иска да влезе в парламента, а да промени България, да създаде алтернативи. В този смисъл стратегическата ѝ визия е по-важна от тактическите ѝ, близки цели. Искаме рестарт на демокрацията, реално представителство, край на корупцията. Ако за вас това са абстракции и празни приказки, подкрепете другиго.

Накрая, нещо, което излиза извън декларативния стил. Да ви кажа, омръзна ми от това, че всеки българин смята за много секси да се прави на политикан от Ганковото кафене, който бистри тънкости от тайните механизми на политическия живот.

Да бяхте гласували за своите ценности и за своите интереси, а не да се занимавате с фини калкулации, а? Калкулациите вървят с т. нар. професионализъм в политиката, който в български контекст е равен на системни партии, манипулации, бакалски сметки при купуване на гласове и апаратни игри, тъмни завимистости; на клиентелистки натиск и бруталното измамничество.

Ако не ви беше толкова гнус да дадете гласа си за това, за което вярвате – и да го направите смело, без допълнителни условия, съображения, снобизъм, без цинизъм, без изчисления, без "ама" и "ако" - може би ситуацията нямаше да е така мрачна. Рискувайте, мама му стара.

Във вашата собствена посока, не непременно в моята.