Христо Иванов: „Мафията вече се чувства заплашена от това, че мобилизираме гражданите“

Препечатка от „Дневник“

Социологията показва, че Коалиция "Движение Да България" не влиза в парламента. Ако това се случи, как ще продължите битката с мафията?

В момента Движение "Да, България!" е на десет седмици. Социологията просто не може да измери една политическа сила в процеса на нейното формиране – особено когато става дума за толкова динамичен процес. Битката с мафията обаче вече се случва и това личи по нейната реакция. От началото на нашето създаване досега има над 800 медийни атаки, включително две книги, които бяха почти изцяло посветени на "Да, България!".

Това показва първо, че от гледна точка на Пеевски "Да, България!" има напълно реални шансове да влезе в парламента и трябва да бъде спряна с цената на голяма инвестиция. И, второ, че мафията вече се чувства заплашена от това, което правим – от факта, че мобилизираме гражданите и поставяме темата за необходимостта от борбата с корупцията, за необходимите реформи в съдебната власт в центъра на политическите дебати и ги правим незаобиколими. Така че "Да, България!" вече обръща играта.

Предстоящите избори са парламентарни, но голяма част от вашето говорене продължава да е за прокуратурата и за Сотир Цацаров. Защо?

Първо, защото разрушаването на българския мафиотски модел зависи от реформата на прокуратурата. Тя е необходима, за да има ефективно наказателно преследване, от което зависи корупционерите в държавата, особено тези, които се занимават с гранд корупцията, да имат елементарен страх от закона. Така че това е централен политически проблем пред България. От друга страна, реформата на прокуратурата зависи от действията на парламента, включително създаването на специална комисия за контрол върху главния прокурор и прокуратурата, както препоръчва Европейската комисия.

Какво според вас предстои да се случи вдясно оттук насетне?

Нашият фокус е съхраняването на българския европейски демократичен път на развитие. Искаме да мобилизираме максимален брой граждани, които съзнателно да го подкрепят и да го защитават. Вече не можем да си позволим да гледаме на това като на нещо, което Европа ще дойде и ще свърши вместо нас. Тази е една от основните мотивации за създаването на "Да, България!". Това, че избрахме да се позиционираме в центъра на българския политически живот, ни позволява да се превърнем в обединителен център на демократичната общност, включително и защото "Да, България!" е нова формация, необременена от трудна история.

Говорите за това, че досегашният мафиотски модел на управление всъщност се разпада. Кога виждате финала на тоя процес? От какво зависи?

Мафиотският модел се разпада, защото достига върха на своята икономическа ефективност, отдавна е прехвърлил билото на своята икономическа рентабилност. И започва да задушава сам себе си. Защото поколението, което е негов носител, генерацията на българските политици и бизнес фигури, които носят този модел, се изхабява. Големият въпрос е не кога ще се случи този разпад. Въпросът е, първо, ние да го ускорим, второ, да гарантираме, че той ще се случи по един контролиран начин, защото разпадът сам по себе си може да доведе до много тежки кризи, включително финансова, банкова и криза, свързана с националната сигурност. Но още по-важно е да гарантираме какво ще възникне на мястото на досегашния модел.

Така че работата, за която търсим подкрепа е замяната на съществуващия мафиотски модел с управление, основано на върховенство на закона, на осъзнато ценене на демокрацията и на европейския модел на развитие.

В противен случай рискуваме следващото поколение на българската мафия да изгради на мястото на досегашния модел нов, подобрен и модернизиран, с който ще ни е много по-трудно да се справим.

Говорите за "голяма България", но не сте ли поредният политик, който се заиграва с българската общност в чужбина?

Факт е, че българските политици се сещат за българските общности в чужбина основно по избори и това минава главно през реториката как ще връщаме българите обратно в България. "Да, България!" разглежда българските общности в чужбина като ресурс, като човешки, културен и политически капитал. Ние смятаме, че България трябва да се научи да живее и да функционира като една световна общност. И да разглежда тези диаспори и общности като свои посланици там, където се намират. На второ място, ние разбираме, че трябва да превърнем България в привлекателно и конкурентно място от гледна точка на нашите сънародници в чужбина. Така че на всеки етап от своето развитие – дали пристъпвайки към нова степен на образование, или търсейки си работа, или планирайки къде да прекарат годините на своята пенсия, те да гледат и към България. И част от тях да започнат да се връщат.

Тези два приоритета изискват постоянен диалог със сънародниците ни в чужбина, изискват адаптиране на България, на нейната администрация и политика, на изборния процес към функционирането и обслужването на тези общности. Това е важното за нас. Ние имаме много интензивен диалог, откакто сме създадени, с нашите общности извън страната. Ние сме единствените, които защитиха българите във Великобритания и заехме позиция в защита на техните права. Защото промените в ЕС ни изправят пред сериозни рискове за пълния обем от права, с които ще се ползват нашите сънародници в отделните страни-членки.

Това, че едновременно атакувате ГЕРБ, БСП и ДПС, звучи като "мисия невъзможна" от гледна точка на евентуално ваше бъдещо влизане в управлението. Какви са идеите в тази посока?

ГЕРБ, БСП и ДПС са всъщност едно неразривно цяло, което съществува в този си вид единствено на основата на своята политическа безалтернативност. В момента, в който ние успеем да изградим реална, жизнеспособна и решителна алтернатива на този модел, неговото разрушаване много силно ще се ускори и те ще изчезнат по начина, по който много други партии-мастодонти изчезнаха от българския политически живот. Кой днес се сеща например за НДСВ?

Всички ние обаче чакаме от много години това, за което говорите, да се случи, а Вие ни предлагате отново да изчакаме. Какъв е периодът, в който всичко това, според Вас, е реално да се случи?

Периодът ще зависи от това колко интензивно всички ние работим по този въпрос, включително колко хора ще ни гласуват доверие на изборите и до каква степен тези, които са решили да гласуват за нас, ще се потрудят да убедят други, колебаещи се, да застанат до нас в тази борба. Въпросът за времето обаче има и друга страна. Ако ние не пристъпим напред сега и отложим отново началото на това усилие, със сигурност неговият успех няма как да дойде.