ЗАД КАМЕННАТА СТЕНА НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЕВРЕЙСКИ КВАРТАЛ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Средновековните еврейски общини се нуждаели остро от покровителството на държавните власти, а градът се нуждаел не по-малко от услугите на юдеите.

Евреите и християните: история на взаимоотношенията

Ритуални убийства, заразяване на кладенци, оскверняване на литургичен хляб – тези и други, много повече невероятни престъпления приписвала народната мълва на евреите през 13-14-ти век. Църквата, неспособна да обясни войните и епидемиите, стоварили се върху Европа, подклаждала тези слухове. Християнските занаятчии и търговци виждали в евреите съперници, а градските власти – изкупителна жертва. Животът на юдеите в християнският град бил непоносим.

Изображение на евреин на барелеф в Мюнстерската катедрала

Между другото, не винаги било така.

През 1084 година епископът на германския град Шпаер, поканил евреи в града, определил им отделен квартал, „за да не бъдат толкова беззащитни пред буйството на грубата тълпа“, а също така и място за гробище. До първия кръстоносен поход могъщите християнски управници приближавали евреите до двора си за решаване на сложни икономически проблеми, а също така ги използвали като лекари и преводачи. Еврейски учени можело да се срещнат в двора на Фридрих II и Карл Анжуйски, а Данте Алигиери дружал с еврейския мислител и поет Имануел бен Соломон.

Евреите, за разлика от мюсюлманите, не били смятани за езичници, и хората в по-голямата си част се отнасяли към тях благосклонно. Но да се избавят от клеймото на чужденци не било толкова просто.

Лекари и търговци

Евреите от Стария завет са земеделци и скотовъдци. Евреите в масовото средновековно съзнание са лихвари и търговци. Това противоречие се появило заради начина на живот, който били принудени да водят юдеите в Европа. Опасността от гонения, невъзможността да станат пълноценни участници във феодалните отношения и разхвърляността на общините по целия свят предопределили основните занимания на евреите.

Християните не обичали да търгуват. До появата през 13 век на идеята за чистилището – място, където след смъртта душите се очистват от греховете – свещенослужителите рисували пред мисловния взор на вярващите образа на измъчената от скитане душа на търговеца, чиято тежка кесия на врата го тегли към адския огън. Евреите нямали подобни страхове. Но щом се появяла възможност, се опитвали да се върнат към по-близкия им селскостопански труд.

Със занятия юдеите се занимавали с по-малко желание. Но ако се наложело, и там успявали да проявя майсторлък. Например, през 10 век, когато в Италия се развили търговските републики, евреите били изместени от обичайната им ниша, но бързо се адаптирали и станали първокласни кожари, бижутери и шивачи.

Задълбочените медицински познания и способността да учат езици направили от евреите прекрасни лекари. Към техните услуги прибягвали всички слоеве на населението: от бедняци до крале и папи. Луи IX например бил лекуван от лекар евреин.

Евреите в християнския град

Мъдрият епископ на град Шпаер не бил единственият, който видял в еврейската община залог за икономически разцвет. Управителите на християнските градове не само канели, но и давали особени привилегии на еврейското население. Така във Франция и Германия до 13 век евреите можели да носят оръжие, а еврейската община в Кьолн имала правото да изгони от града всеки провинил се пред нея съплеменник.

Еврейски погром през 1349 г. във Фландрия

Общините живеели отделно, като често се ограждали от останалия град с каменни стени, а вратите се затваряли през нощта. Но тези укрепени квартали нямали нищо общо с гето. Стените били привилегия, а животът в квартала – абсолютно доброволен.

Евреите имали причини за страх. Безредици на религиозна основа се случвали често, а властите се решавали само на оградителни мерки. Сред тях била забраната за излизане извън пределите на квартала по време на Пасха. Именно през този празник се случвали най-жестоките погроми и кървави сблъсъци. В някои градове пасхалното насилие се превърнало в местен обичай, например по времето на Пасха се изгаряло чучело на евреин или се хвърляли камъни по прозорците на еврейските къщи. А в Тулуза до 12 век графът ежегодно удрял ритуална плесница на ръководителя на еврейската община.

Най-старите еврейски квартали се разполагали в центъра на града, често близо до пазара. Там кипяла търговия, а изразът „еврейска улица“ почти винаги означавал „търговска улица“. Понякога гражданите се оплаквали, че повечето от стоките могат да купят само в еврейския квартал и искали търговията да се изнесе извън неговите предели. Но най-вече подобно положение на нещата се приемало като обичайно.

Устройство на еврейския квартал

В големия средновековен еврейски квартал освен жилищни сгради имало всички характерни съставки за пълноценен град. Всеки такъв „град“ включвал в себе си център на духовната и светската власт – синагога, мидраш: място, където се изучава Тората, общински дом, гробище, баня и хан. Често в квартала имало своя фурна за приготвяне на традиционни хлебчета. А в дома за танци правели сватби и подобни празнични мероприятия.

Откровение на Синай

Градските власти се стараели да не се намесват в живота на общината. В квартала имало свои закони и свой съд в синагогата. Там се явявали и християни, които искали да се съдят с евреи. Само в изключителни случаи, когато властта в общината не можела да разреши конфликта, се обръщала за помощ към градската.

Повечето евреи в Германия имали къщи и даже градинки. Някои живеели доста разкошно.

За своите привилегии евреите били принудени да плащат по-висок данък, но нито той, нито високите каменни стени успели да защитят юдеите, когато през 14 век дошла „черната смърт“.

Появата на гетата

Враг на общината не станала болестта, а религиозната нетърпимост, която обхванала християните пред лицето на чумата. Отново, както по време на първите кръстоносни походи, по Европа преминала вълна от жестоки погроми. В много големи градове били приети закони за недопускане на евреите. Там, където еврейските общини се запазили, като например в Рим, юдеите били принудени да носят на дрехите си специални отличителни знаци и окончателно били изолирани. Така възникнали гетата, макар че думата „гето“ започва да се употребява едва един век по-късно – по названието на венецианския еврейски квартал.

Реконструкция на средновековната синагога в Кьолн

Сега вече евреите не можели да живеят извън пределите на своите каменни стени. В гетото се оказали даже тези, които отдавна са се отделили от общината. Нараствал броят на ограниченията: на евреите се забранявало да се занимават с определени видове дейност и да притежават земя. Голямото съсредоточение и нищетата превръщали предишните добре поддържани еврейски квартали в бедняшки.

Броят на градовете, които не желаели да предоставят убежище на евреите, нараствал. Така от Западна Европа юдеите се прехвърлили в Унгария, Чехия и Полша, но и това, както се оказало, било само временна мярка.