Размахват разни зловредни елементи идеята да се спрат протестите, защото, виждате ли, не давали резултати.
Ако някой обаче е очаквал, че всичко ще свърши за седмица-две, лъгал се е.
Помните ли учителската стачка?
В тази стачка не участвах по две причини.
Първо, заради безумното синдикално искане за 100% увеличение на заплатите (от Янка Такева какво да очакваш!), но това да го оставим настрани (после, между другото, се поправиха).
Втората причина обаче беше много по-съществена, а тя е всеобщото бодряшко очакване, че стачката ще постигне бърз успех за пет-шест дена.
Това предварително обричаше стачните действия на неминуем провал.
Лисиците от правителството проточиха преговорите (съзнателно, разбира се) и за две седмици стачката се срина, защото очакваната светкавична победа не дойде.
Сега същите лисици чакат същото.
Да се изтощим, да се отчаем, да се откажем.
Затова – нито крачка назад!
Да вземем пример от съседите.
Те още не са се отказали от своята битка за Гези парк, а започнаха доста преди нас…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.