НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1981 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / РОДЖЪР СПЕРИ

Роджър Спери (Roger Sperry)

20 август 1913 г. – 17 април 1994 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Дейвид Хюбъл и Торштен Висел)

(За откритията му, свързани с функционалната специализация на мозъчните полукълба.)

Американският невролог Роджър Уолкът Спери е роден в Хардфорд (щат Кънектикът) в семейството на Франсис Спери, банкер, и Флоранс (Крамър) Спери. Когато Роджър е на 11 години, баща му умира, а майка му, след професионална подготовка, започва да работи като заместник-директор в местното средно училище. Роджър посещава отначало държавното училище в Елмууд (предградие на Хардфорд, а след това средното училище в Уест Хардфорд. След завършване на училището Спери постъпва в колежа „Оберлин“ (щат Охайо) и през 1935 г. получава степента бакалавър по английски език. После продължава обучението си в колежа „Оберлин“ и през 1937 г. защитава магистърска дисертация по психология.

В течение на още една година Спери учи в колежа „Оберлин“ зоология, а след това постъпва в Чикагския университет, където продължава да учи пак зоология под ръководството на Паул Вайс. В изследванията си за организацията на нервната система той доказва, че синапсите (структури, осигуряващи предаването на импулси между нервните клетки) функционират с помощта на химическо взаимодействие. През 1941 г. Спери получава докторска степен в Чикагския университет.

През следващите пет години Спери работи като научен сътрудник в Харвардския университет и работи заедно с Карл Лашли в лабораторията по биология на приматите във Флорида (по това време лабораторията е под ръководството на Харвардския университет). В тази лаборатория Спери продължава своите изследвания за проучване на животни с опериран главен мозък – животни, на които по оперативен начин са прекъснати пътищата, съединяващи лявата и дясната половина на главния мозък (големите полукълба).

През 1946 г. Спери се връща в Чикагския университет като асистент-професор по анатомия; през 1952 г. е назначен за адюнкт-професор по психология. Там той продължава да изучава влиянието на комисуратомията (мозъчното разделяне – бел. П. Н.) върху дейността на главния мозък при животните и тази негова дейност довежда до съществен прогрес за разбирането на познавателните процеси. Изследванията на Спери допринасят до голяма степен за опознаването на церебралните механизми на паметта, речта и пространствените взаимоотношения. Заедно със своя колега Роналд Меерс той открива, че след комисуратомия „всяко от полукълбата се държи по такъв начин, че все едно не осъзнава какви познавателни процеси протичат в другото полукълбо“. Тези опити доказват, че нервните връзки между полукълбата играят важна роля за цялостното чувствено възприятие при експерименталните животни. До опитите на Спери се смята, че тези нервни връзки не играят някаква важна роля за дейността на главния мозък.

През 1954 г. Спери получава длъжността професор по психобиология в Калифорнийския технологичен институт (в Пасадена). Продължавайки своите изследвания върху разделянето на мозъка, през 1961 г. ученият започва да си сътрудничи с Джоузеф Боген и Филип Вогел, неврохирурзи от медицинския център „Уайт“ в Лос Анджелис. Боген и Вогел прилагат при болни с неизлечима епилепсия комисуратомия, за да попречат на разпространението на спазмената активност от едното полукълбо в другото. Спери със своите колеги подлага такива болни на психологичен тест известно време след операцията. Данните, които получават, внасят съществен принос за съвременното разбиране на специализираните функции на лявото и дясното полукълбо на мозъка. Освен това опитите на Спери изменят в много отношения подходите към проучване на познавателните процеси и намират важно приложение в диагностиката и лечените на болестите на нервната система.

Преди това се смята, че лявото полукълбо е доминиращо, а кората на това полукълбо отговаря за по-сложните познавателни функции (например речта). Тази гледна точка е основана на клиничните наблюдения при болни с органични изменения на участъците на лявото (и смятано за доминиращо) полукълбо, при които се нарушава спецификата на познавателните функции. Така, при нарушения в лявото полукълбо, засягащи центъра на речта, се нарушава речта. Тъй като при подобни болни дясното полукълбо не поема функциите на повредените центрове на речта в лявото полукълбо, се смята, че дясното полукълбо е по-малко развито. Но Спери със своите колеги открива, че дясното полукълбо изпълнява също познавателни функции.

Със своите сътрудници Спери разработва нов начин на тестване, позволяващ да се оценят познавателните функции на двете полукълба независимо едно от друго. За тази цел за кратко време се предоставят изображения, които се възприемат последователно от дясното и лявото полезрение. Тъй като зрителните нерви в главния мозък се кръстосват частично, информацията от лявото полезрение се обработва от кората на дясното полукълбо, а от дясното полезрение – от кората на лявото полукълбо. Типичният тест за болни с „разделен“ главен мозък се състои в това, че изображението на обект – например ябълка – се предоставя кратковременно за възприемане от дясното полезрение; следователно е постъпило в кората на лявото полукълбо. След това Спери или някой от неговите колеги искат от болния да назове показания предмет. Ако информацията за изображението е постъпила в „доминиращото полукълбо“, пациентът винаги отговаря правилно: „Това е ябълка“. Ако същото изображение се възприема от лявото полезрение и се обработва от „недоминиращото“ полукълбо, повечето или не могат да назоват предмета, или твърдят, че не са видели никакво изображение. Но при това болните могат напълно да изберат от предметите с различна форма именно ябълката, което свидетелства, че са възприели правилно изображението. Така при тези опити се установява, че кората на лявото полукълбо отговаря за вербалните операции и речта, а кората на дясното полукълбо контролира изпълнението на невербалните функции. С други думи, дейността на дясното полукълбо дава възможност „да се разбере“, че даденият предмет е ябълка, но се оказва недостатъчно човекът да изрази това с думи. При по-нататъшните тестове на болни с „раздвоен“ главен мозък се доказва, че дясното и лявото полукълбо изпълняват различни познавателни функции.

Изследванията на Спери и неговите сътрудници от Калифорнийския технологичен институт доказват, че познавателните функции на лявото и дясното полукълбо се различават в много отношения. Лявото (доминиращото) полукълбо обработва информацията последователно и аналитично. То се справя прекрасно с обработката на времевите взаимоотношения, с вербалните операции, с математическите сметки, с абстрактното мислене и с интерпретацията на символичните понятия. Освен това то притежава високо развита способност за формиране на речеви функции. Напротив, дясното (недоминиращо) полукълбо обработва информацията интуитивно и едновременно. То се справя по-добре от лявото със задачите за интерпретация на зрителните образи и пространствените взаимоотношения – например разпознаването на лица. Освен това дясното полукълбо разпознава по-ефективно сложните взаимовръзки, звуковите образи (например глас и интонация) и „разбира“ музиката. Спери и колегите му доказват, че двете полукълба имат способност за съзнание и самосъзнание, а също така и за осъзнаване на социалните взаимоотношения.

Като привърженик на интеракционната психологична школа Спери приема правилото, според което при регулирането на дейността на главния мозък участват „събития“, обусловени от ендогенната (вътрешната) психична активност; подобни събития се формират от съзнанието. В това отношение интеракционната школа се противопоставя на бихевиористката, отричаща или игнорираща такива страни на познавателната дейност.

През 1949 г. Спери се жени за Норма Гей Дюпри. Семейството има две деца – син и дъщеря. В свободното си време ученият обича да живее сред природата, далече от цивилизацията. Сред увлеченията му са скулптурата, рисуването, керамиката, народните танци и палеонтологията. Освен това се занимава с така наречените „човешки проблеми“, твърдо убеден, че науката не може повече да влиза в противоречие с основните човешки ценности.

Сред наградите, които получава Спери, са медалът Ховард Кросби Уорън на Американското дружество на психолозите експериментатори (1969 г.), наградата за изключителен научен принос на Американската психологична асоциация (1971 г.), наградата Уилям Томсън Уейкмън на Националния параплегичен фонд (1972 г.), наградата Карл Спенсър Лешли на Американското философска дружество (1976 г.), наградата Албърт Лаксър за фундаментални медицински изследвания (1979 г.) и наградата Ралф Джералд за изключителен принос в неврониката на Невронаучното дружество (1979 г.). Има почетни степени от Кеймбриджкия университет, колежа „Оберлин“, Чикагския университет, колежа „Кенън“ и университета „Рокфелер“. Член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американското философско дружество, на Лондонското кралско дружество и на Папската академия.

Превод от руски: Павел Б. Николов