НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1981 г. / ИКОНОМИКА / ДЖЕЙМС ТОБИН

Джеймс Тобин (James Tobin)

5 март 1918 г. – 11 март 2002 г.

Нобелова награда за икономика

(За анализа му на финансовите пазари и техните връзки с решенията за разходите, заетостта, производството и цените.)

Американският икономист Джеймс Тобин е роден в град Шампейн (щат Илинойс). Той е по-голямото от двете деца на Луи Майкъл Тобин и Маргарет (Еджертън) Тобин. Баща му, страстен любител на книгите и човек с широки интелектуални интереси, работи като отговорник по рекламата на спортната секция на Илинойския университет. Майка му, след като отглежда двете си деца, се връща на работа в социалната сфера и става директор на местната агенция за домашни услуги, където работи двадесет и пет години. Тобин е благодарен на своя баща, че събужда в него интелектуална любознателност, и в по-късни години говори за него като за „мъдър и добър учител“. След като учи в средните училища на родния си град, Тобин постъпва в училището към университета в съседния град Урбан, където, освен с учене, се занимава с баскетбол, участва в спектакли на драматични трупи и редактира училищния алманах.

По настояване на баща му Тобин участва в общонационален конкурс, проведен през 1935 г. в Харвардския университет, и печели пълна стипендия за следване в университета. В Харвард той избира за своя специалност икономиката. Също така участва в студентското самоуправление, играе баскетбол и сътрудничи на университетския алманах. През 1939 г. Тобин получава степента бакалавър по икономическите науки. През следващите две години той продължава обучението си в Харвардския университет като аспирант под ръководството на професори като Йозеф Шумпетер, Алвин Хансен, Сиймур Харис, Едуард Мейсън и Василий Леонтиев. Той също така се запознава с по-млади преподаватели и свои съкурсници, сред които Пол Самуелсън, Пол Суини, Джон Кенет Гелбрайт, Ейбрам Бергсън, Ричард Гудуин и Лойд Рейнълдс.

След получаването на степента магистър по икономически науки в Харвард през 1941 г. Тобин започва да работи в Управлението за регулиране на цените, а след това в Съвета за гражданско снабдяване и военно производство във Вашингтон (окръг Колумбия). Когато Съединените щати влизат във Втората световна война Тобин постъпва на служба във военноморския флот. След като преминава офицерска подготовка към Колумбийския университет, той служи четири годи като офицер артилерист, щурман и офицер за особени поръчения на миноносеца „Кирни“.

През 1946 г. Тобин се връща в Харвардския университет като преподавател. През следващата година, защитавайки дисертация на тема „Теоретично и статистично изследване на функциите за потребление“ („Theoretical and Statistical Study of Consumption Function“), той получава степента доктор по икономика.

От студентските години, когато за първи път се увлича от революционните икономически теории на Джон Мейнард Кейнс, Тобин възприема напълно неговата теория. „Новата икономика“ на Кейнс отхвърля установената през тези времена ортодоксална концепция laissez-faire (теорията за свободна конкуренция) и се застъпва за държавна намеса в икономиката с използване на методите на фиксалната и монетарната политика за постигане на икономически растеж и пълна заетост. По-късно Тобин внася важен принос за развитието на кейнсианската теория, за нейното подобряване по няколко стратегически направления като въвеждането в нея на модели за общото равновесие в пазарите на парите и капиталите, като разработката на нова теория за инвестициите, основаваща се на кейнсианската концепция за предлаганата цена на капитала, и като използването на кейнсианския подход към проблемите на стабилизационната политика.

След избирането му през 1947 г. в престижното Дружество на сътрудниците на Харвардския университет, Тобин посвещава следващите три години на изследователска работа. По това време той пише раздел към книгата „Американското бизнес кредо“ ("The American Business Creed", 1956 г.) и публикува редица статии по макроикономика, статистически анализ на търсенето и теорията на рационирането.

През 1950 г. Тобин е назначен за адюнкт-професор в Йейлския университет, който става негова постоянна месторабота. Освен заниманията му с преподавателска дейност, той прави научни изследвания за финансовите пазари, разработва теоретични въпроси, засягащи промените в размерите на паричните фондове (активите) и състоянието на паричните пазари под влияние на политиката на приетите решения в областта на потреблението, производството и капиталовложенията.

По това време Тобин разработва своя „теория за избор на портфейлни инвестиции“, според която инвеститорите само в редки случаи се стремят към получаване на най-големи печалби, като не вземат под внимание всичките останали фактори. Той стига до извода, че инвеститорите се стремят да съчетаят инвестициите с повишената степен на риска и с по-малко рисковани, за да постигнат стабилност в инвестиционните си портфейли. Опирайки се на моделите за равновесие на активите в комбинация с анализа на движението на запасите от ценни книжа, той предлага нова концепция „фактора q“ – коефициент, който изразява отношението на пазарната стойност на физическите активи към разходите за тяхното компенсиране. Неговите емпирични изследвания на коефициента „q“ сочат важността на влиянието на състоянието на фондовата борса върху частните инвестиции. Тобин разпростира също така краткосрочния макроикономически анализ на Кейнс върху модела на дълговременния растеж, което създава основа за неговите изследвания върху проблема на икономическата политика.

Много от известните разработки на Тобин са свързани с използването на макроикономическата теория към икономическата политика. Отнасяйки се критично към прекалено опростените монетаристични подходи, той се изказва рязко срещу препоръките на Милтън Фридман и тази негова дейност е особено широко известна. Моделът на портфейлните инвестиции, сдържащи много видове ценни книжа, разработен от Тобин, предоставя в разположение на икономическата политика много по-богат арсенал от средства, отколкото предходните модели. Неговият модел е също така добър за проучване на фиксалната политика в икономиката.

Когато през 1955 г. комисията за икономически изследвания, разглеждаща връзката между икономическата теория и математическите и статистическите изследвания, се премества от Чикагския университет в Йейлския, Тобин става неин директор. След две години той получава длъжността професор по икономика в Йейлския университет, която заема дълги години. През 1961 г., като взема участие в публичната дискусия по икономическа политика на правителството, той публикува в януарския брой на списание „Challenge“ статия, критикуваща твърдите мерки на Федералната резервна система в сферата на паричното обръщение. Тези мерки, обяснява той, ще противодействат на опитите на администрацията на президента Джон Кенеди да се повиши равнището на заетостта и производството.

Тази тема става важен предмет на много разработки на Тобин, публикувани през следващите десетилетия. Убеден привърженик на факта, че безработицата предизвиква големи загуби, той не може да приеме гледната точка, според която продължителната и дълбока рецесия (спад на производството) се разглежда като средство за борба с инфлацията. Той се изказва често за по-активна политика, насочена към разширяване на икономическата дейност и към предприемане на мерки за намаляване на безработицата даже под нейното „естествено“ равнище. Далече от това да не дооценява проблема за инфлацията, той често се обръща към пресмятане на това колко изгодите, получавани от разширяването на заетостта, компенсират загубите, предизвикани от инфлацията. Като един от начините за решаване на проблемите Тобин препоръчва да се пристъпи като временна практика към регулирана политика на доходите.

През 1970 г. Тобин е избран за президент на Американската икономическа асоциация. В речта си при встъпването на този пост той подчертава необходимостта от постоянен контрол на работната заплата и цените, което според него слага край на рецесиите. Като има предвид необходимостта от провеждане на такава политика, той се включва изцяло в кампанията за избиране за президент на страната на сенатора Джордж Макгавърн, като разработва с други икономисти програма за преразпределяне на доходите за повишаването им по отношение на бедните слоеве на населението. Когато Макгавърн губи изборите, Тобин се връща към своята изследователска и преподавателска дейност.

Той продължава да публикува свои изследвания, като издава през 1971 г. книгата „Макроикономика“ („Macroeconomics“) и първото от замислено тритомно произведение - „Очерци по икономика“ („Essays in Economics“). Вторият том „Потребление и иконометрика“ („Consumption and Econometrics“) излиза през 1975 г., а третият – „Теория и политика“ („Theory and Policy“) – се появява през 1982 г. Тъй като Тобин подкрепя винаги икономическата теория на Кейнс, няма нищо удивително в това, че е един от най-активните критици на икономическата политика на президента Роналд Рейгън и провежданата от Федералната резервна система твърда финансова политика.

В продължение на редица години Тобин работи като съветник както на правителствени, така и на частни организации като Федералната резерва система, министерството на финансите на САЩ, Бюджетния комитет на конгреса и фонда „Форд“. От 1967 до 1970 г. е председател на градската планова комисия на Ню Хейвън (щат Кънектикът), а през 1969-1970 г. е член на Нюйоркската градска комисия за регулиране на инфлацията и икономическото благосъстояние.

През 1946 г. Тобин се жени за учителката Елизабет Фей Ринго. Семейството има една дъщеря и трима синове. По време на отдих ученият се занимава с велосипеден спорт, тенис, каране на ски, риболов и игран а шах. Обича да ходи на бейзболни състезания.

Тобин е член на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество, на Американската академия на науките и изкуствата и на Американската статистическа асоциация. Има присъдени научни степени от университети и колежи.

Превод от руски: Павел Б. Николов