ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ / ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОДГОТОВКА НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР / УВОД / А. МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ УЧАСТВАТ В ЦЪРКОВНАТА БОРБА

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ в „Библиотека на Павел Николов“

Б. ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОДГОТОВКА НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА

7. Революционната организация в Битолския вилает

Дворец Илдъз / 5458

От Двореца до Великото везирство

В едно обширно донесение от Битолския вилает, което биде прегледано от Негово Величество, с положителност се изтъква, че духът на мнозинството от българското население, което живее в румелийските вилаети, бил революционизиран — тези, които могат да носят оръжие, се въоръжават, една част е определена да помага с пари, а други пък са определени за куриери и разузнавачи.

Когато на едно място се появят въоръжени лица в по-голем брой, не трябва да се предполага, че те са дошли от България или че се движат все така многобройни. Четништкото организиране на селата е свършено. Когато някой водач, дошел от България, се установи с няколко другари в едно-две български села, той може да повика своите съмишленици от села и паланки, в което време би поискал и има всички улеснения да увеличи броя им в каквато размер би пожелал.

Когато ни се донесе, че разбойници са се събрали на някой балкан, или пък са убили някои невинни хорица и се реши да се изпрати сила срещу тях, разбойниците лесно се научават за това, посредством своите съмишленици в градовете и селата, веднага се разотиват по домовете и приемат вид на покорно и работещо население. Ето защо се налага да се създадат военни постове на най-важните места. Да се направи потребното.

15 реджеб 1320, 4 октомврий 1318 г. (17 октомврий 1902 г. н. ст.)

Главен секретар Тахсин

Под № 672 и 1434 още същия ден от Великото везирство се писа на съответните власти.

8. Сражение с Сарафов и Чекаларов в с. Смърдеш, Костурско

№ 153244—166

Шифрована телеграма, изпратена от инспектора на румелийските вилаети до Великото везирство

При известието, че Сарафов и Чекаларов с техни сподвижници се криели в с. Смърдеш, Костурска околия, изпратените войскови отделения заобиколиха въпросното село. От околните български села много въоръжени лица се събраха по височините и се осмелиха да нападнат с цел да попречат на движението на войсковите части. Войските бидоха засилени и обсаждането стана по-строго. От разбойниците има: убити 5 души, ранени 4 души и хванати живи 5 души. През време на сражението от султанските войски падна убит един човек и ранени 4 души. Правят се нужните разследвания на местните български бунтовници, които оказаха дейна помощ на разбойниците.

Горното се съобщава в получените от Битолския вилает телеграми, на които отговорихме да се засилят и да се разширят преследванията и се вземат всички мерки за залавянето на Сарафов.

30 март 1319 г. (12 април 1903 г. н. ст.)

Инспектор Хюсеин Хилми

9. Телеграма — отговор от В. везирство 30 март

Хванатите живи разбойници трябва да се предадат на съдилищата.

10. Амнистия за българите, затворени или обвинени за политически деяния — 1077 души

№ 153370 318

от 18 мухарем 1321 г.

3 април 1319 г.

(16 април 1903 г.)

От Великото везирство

До почитаемото Министерство на външните работи

Инспекторатът на румелийските вилаети, с донесение под № 52 от 13 мухарем 1319 г., ни съобщи:

В изпълнение на дарената от Негово Величество амнистия от Косовския и Битолския вилаети са изпратени два списъка с имената на освободените бунтовници. Освободените в Солунския вилает възлизат на 276 души, но се писа, че трябва да се изпрати нужния списък.

Това писмо на инспектората с приложените книжа се изпраща на Ваше Високопревъзходство и, според както се донася, в споменатите три вилаети били освободени всичко 1077 души. Направете потребното и ни повърнете приложените книжа.

11. Разквартируване на войски в българските околии: Костурска, Леринска, Битолска, Охридска, Кичевска и Прилепска

Дворец Илдъз

Главен секретариат

№ 758

До Великото везирство

Заповяда се на бившия битолски валия Едип паша да направи доклад за мерките, които би трябвало да се вземат срещу българските разбойници. За премахването на нападенията на бунтовниците полезно било на съответни места в околиите да се създадат постоянни застави, дето султански войски да квартируват вкупом в по-голямо число и летящи жандармерийски отреди. Тъй като в Битолския вилает околиите Охридска, Кичевска, Прилепска, Леринска, Костурска и централната (Битолска) са населени най-много с български елемент, необходимо е горните мерки да се вземат в тия околии. По този начин ще престанат и оплакванията, произлизащи от съприкосновението на войските със селяните, а същевременно ще се гарантира щото султанските войници да не бъдат пръснати. Всяка околия да се раздели на няколко райони и в всеки пункт да се постави най-малко по един бюлюк (взвод) войници, които да бъдат в подкрепа на излизащите от тия пунктове жандармерийски отреди. В центъра на околиите ще квартирува по един табур (дружина) войска и с това ще се осигурявай редът и спокойствието на страната. Ако броят на жандармите не е достатъчен за тези дислокации, да се предостави на местните власти да увеличат техния състав.

В горния дух е донесението на споменатия паша до Негово Величество и умолявайте се Ваше Височество да докладвате бързо мнението си.

2 сефер 321, 17 април 1319 г. (30 април 1903 г.)

Главен секретар на султана: Тахсин

Бележка на Великото везирство:

Отговорът е представен и се телеграфира на инспектора на румелийските вилаети.

4 сефер 1321 г. (2 май 1903 г.) под № 153.

12. Битолският валия иска да се изпратят войски срещу едно евентуално нападение на Битоля от страна на бунтовниците

Дворец Илдъз

Главен секретариат

Шифрована телеграма от Битоля

От разни места се известява, че българските бунтовници тези дни кроели едно общо нападение на Битоля. Под мощната сянка на Негово Величество Султана правят се приготовления срещу всяка евентуалност и предвиждаме, че такова едно смело движение от страна на бунтовниците няма да ни създаде опасност, но от пристигналите в подкрепа на Битоля три табура (дружини) от шестата дивизия, един табур от тях преди няколко време, по заповед на корпусния командант, биде изпратен в Косово, а и за изпращането на другия от корпусното командантство се дават заповеди.

Центърът на вилаета е заобиколен почти изцяло от български села и при такова едно общо нападение, ако всички български села и българското население на Битоля вземат участие, ще срещнем големи мъчнотии както за да запазим от нападение правителствените сгради, казармите, погребите, консулствата и покорното и верно население, така и за разпръсването и унищожаването на бунтовниците. От друга страна, при едно общо движение, което би застрашило спокойствието, центърът и провинцията биха се възбудили и ние с наличната ни сила ще срещнем също големи мъчнотии да успокоим духовете на мохамеданите. Затова, преди да е станало съобщеното общо нападение на бунтовниците, за тяхното бързо смазване и разпръсване, под егидата и с помощта на Н. В. Султана — налага се да бъде отменено решението на корпусния командант и табурът да бъде оставен тук. Що се отнася до изпращането на постоянни летящи отреди из околията — нещо, което ще внесе успокоение в населението и ще спъне движението на бунтовниците в българските села, то да се изпратят бързо най-малко два малоазиятски табура за Битоля.

Моля да доложите на Негово Величество, че коленопреклонно моля да се издаде султанска заповед в горния смисъл.

Битолски валия Риза

19 април 1319 г. (2 май 1903 г.)

Илдъз 865

Да се прочете днес в Министерския съвет и да се поднесе с доклад.

5 сефер 1321, 20 април 1319 г. (3 май 1903 г.)

Главен секретар Тахсин

№ 200 и 13.

13. Трагедията по опожаряването на с. Смърдеш, Костурско

Висока порта

Велико везирство

Секретариат

Шифрована телеграма, изпратена от Инспектората на румелийските вилаети

Представям препис от телеграмата получена от самото място, която дава подробности по положението и събитията в с. Смърдеш, Костурска околия, и допълнителните сведения на Битолския вилает.

14 май 1319 г. (27 май 1903 г. н. ст.)

Хюсеин Хилми

Препис

Пожарът в с. Смърдеш е потушен; според емлячните регистри от 251 къщи са изгорели 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, 1 вакъвски хан и един хамбар за жито. В началото и през време на сражението пламнаха една-две къщи, отдето пожарът се разпространи и над горните сгради.

Пожарът се разшири и от това, че вътре в къщите били складирани много военни припаси — един ден по-късно една църква изгоре по същата причина, 67 къщи останаха незасегнати от пожара.

Селяните по списък съобщават, че през време на сражението и пожара починали, убити или изгорени, 81 лица от мъжки и женски пол; освен тях, както ни съобщава един доносчик, бил убит и Фоти, родом от с. Смърдеш, капитан от българската армия (не капитан, а обикновен майстор каменоделец – б. н.), но селяните отричат това. Последните заявяват, че при пристигането на войската от Костур, в селото им имало само четирима четници под шефството на Търпо, един роднина на Чекаларов, които били избегали по това време; но вземайки пред вид дадените в голямо количество изстрели вътре в селото, трябва да се предполага, че броят на разбойниците е бил голям, и, че както става в такива случаи, и самите селяни са взели участие и стреляли срещу султанските войски. Повечето от селяните днес се намират в селото, но се писа на градския лекар в Костур веднага да замине за село Брезница, да лекува намиращите се там ранени, около 20 души мъже и жени; купи се и се изпрати също 100 оки хляб, за да се раздаде на нуждаещите се. Изпратените на мястото чиновници лека-полека изнамират и връщат на стопаните открадналите вещи, а виновниците се арестуват и подвеждат под съдебно следствие; селското население се третира еднакво. Чакаме по-нататъшните Ви заповеди, как да се постъпва спрямо населението.

14. Шифрована телеграма до Инспектората на румелийските вилаети от 15 май

Отговор 14 май 1319 г. Трябва ясно да ни донесете в какъв смисъл са по-нататъшните разпореждания спрямо населението, поради станалите събития в Смърдеш.

15. От Румелийския инспекторат

Отговор 16 май. — Вследствие събитията в Смърдеш днес бе заповядано на Битолския вилает да се направят потребните разследвания, да се върнат заграбените вещи и виновниците да се заловят. Сега изпратихме повторно заповед да се настанят намиращите се без подслон пострадали, да им се даде нужната помощ и да ни се съобщи каква сума е потребна за целта.

16 май 1319 г.

Хюсеин Хилми

16. В навечерието на Илинденското въстание затворените българи възлизали на 1140 души

Висока порта

Секретариат на

Великото везирство

№ 158948-540

Шифрована телеграма, изпратена от инспектора на румелийските вилаети

Отговор на 30 юний 1319 г. (1903 г.)

Според получените от валиите и прокурорите при апелативните съдилища в Битолския, Солунския и Косовския вилаети, българите, осъдени или обвинени за политически престъпления или намиращи се под следствие и съд, арестувани и затворени в Битолския вилает, възлизат на 597 души, в самия Солун 327 души, в Косовския вилает — 216, или всичко — 1140 души. Затворените в подведомствените околии на Солунския вилает българи не влизат в тая сметка, и като се получат сведения, вилаетът допълнително ще даде сведения за числото им; но понеже напоследък се взе решение всички български бунтовници да се изпращат направо в центъра на вилаета, не може да се приеме, че числото на арестуваните българи в подведомствените околии на Солунския вилает е голямо.

6 юлий 1319 г. (19 юлий 1903 г. н. ст.)

Инспектор Хюсеин Хилми

17. До Инспектората на румелийските вилаети

7 юлий 1319 г. (20 юлий 1903 г. н. ст.)

Отговор на 6 юлий 1319 г. Броят на затворените е голям. Налага се бързо съдене, съветваме Ви с пълна спешност да се направи потребното (по заповед на Великия везир).

(Следва)