БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / ЙОНА

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

ЙОНА

Няма съмнение, че от всички кратки разкази в Библията историята на Йона е най-известната. Книгата не е поместена сред Писанията като предишните. Йона е един от малките пророци. Той предсказва предстоящи разрушения и наказания за грешниците. Подобен мотив ще видим и при другите пророци. Забележително е, че главният герой е наречен по същия начин като пророк от Книгата на царете: „Той възстанови границата на Израил от прохода на Емат до Морето на равнината, според словото на Господа, Израилевия Бог, което Той говори чрез слугата Си Йона, сина на Аматий, пророка, който беше от Гат-Ефер“ (4 Царе, 14:25).

Йона предсказва на цар Еровоам II разширение и укрепване на държавата. От гледна точка на самия Йона обаче книгата не е пророческа: тя е разказ за пророк, който отказал да изпълни повелята на Господа, за което бил наказан; покаял се и си взел поука от грешките; проповядвал, както му казал Бог, и бил разочарован от себе си и от своите действия. Йона е единственият известен нам пророк, който се оплаква на Господа тогава, когато хората всъщност изпълнили онова, което им казал: да се покаят и да се обърнат към Него. Неговото огорчение е обаче разбираемо: Господ му заповядал да отиде в Ниневия, града на омразните асирийци, с проповед за покаяние и предсказание за гибел и тъй като те се покаяли, Бог ги пожалил и решил да не унищожава града. От гледна точка на благочестивия юдей нищо не можело да бъде по-лошо и по-несправедливо. Не знаем със сигурност кога е написана книга на пророк Йона, но вероятно принадлежи на епохата след вавилонския плен.

Книгата на Йона съдържа само четири глави, чийто сюжет е изключително прост и разбираем. Господ заповядва на Йона да отиде и да проповядва на народа на Ниневия, но той нарушава заповедта и се отправя към град Тарсис (вероятно в Испания), в противоположна на Асирия посока. В гнева Си Бог предизвиква буря в морето и скрива слънчевите лъчи от моряците на кораба, на който плава Йона. Когато разбират, че за гръмотевичната буря и щорма е виновен бъдещият пророк, те правят каквото той ги моли: хвърлят го зад борда. И в същия този момент Йона е погълнат от огромна риба, която, между другото, не е наречена кит.

Молитвата, която Йона произнася в утробата на рибата в продължение на три дни и три нощи, е всъщност псалм. Някои изследователи са склонни да я считат за по-късна вставка, направена, когато на редактора му била нужна молитва и това стихотворение се оказало подходящо. Виждаме достатъчно сходство между структурата на псалмите и това, което казва Йона, особено в първите редове:

2. И Йона се помоли на Господа, своя Бог, от корема на рибата.

3. И каза: В скръбта си извиках към Господа и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми..

4. Защото Ти ме хвърли в дълбините, в сърцето на морето, и течението ме обви; всички Твои вълни и талази преминаха над мене.

Йона 2:2–4

Трябва да помним, че еврейската поезия е много метафорична и езикът ѝ не бива да се разбира буквално. Авторът сравнява своето потапяне в морето с бедите си, които също са го погълнали. В същия смисъл той говори и за Шеол. Също така говори за „безднa“ и „основи на планините“. Метафорите имат за цел да подчертаят бедственото състояние на автора. Като доказателство, че молитвата не е съчинена от Йона, може да се приеме премълчаването на нещастното му положение (в морската бездна и в рибата).

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Книгата на пророк Йона в по-късна интерпретация

Не са много тези, които могат да четат книгата на пророк Йона, без да си представят гигантска риба, изхвърляща Йона на брега. Тази картина е станала стандартна в ранното религиозно, особено в ранното християнско изкуство, където се превръща в една от най-широко разпространените теми сред ранните християнски изображения. Не защото християните се интересували от същинския исторически контекст на книгата на пророк Йона, а защото вярвали, че Йона е предтеча на Исус. Както Йона бил в корема на гигантската риба три дни и три нощи, бидейки напълно откъснат от света, преди да се „завърне към живота“, така и Исус бил погребан в земята за три дни и три нощи, преди отново да се появи сред живите.

Въпреки това подобно сравнение между Исус и Йона не било изобретение на християнските художници от II и III век. То има здрави корени в евангелията от Новия завет, където се разказва, че самият Исус обявил, че „знамението на пророк Йона“ е единственият знак за онези, които отказват да повярват в него: „Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ (Матей, 12:40).

Първият автор на псалма е най-вече загрижен за това да може да съзерцава отново светия Храм (Йона, 2:4), иначе казано - занимава го нещо, което не е съществено за Йона в тази история. Следователно има вероятност авторът да е попаднал на псалма, да го е сметнал за полезен за своята цел и да го е вмъкнал в това, което сега е втора глава от историята. В контекста на повествованието от молитвата има ефект (макар че не е съвсем молитва); Господ нарежда на рибата и тя изхвърля Йона на сушата.

На Йона отново е заповядано да отиде да проповядва на народа на Ниневия за предстоящо унищожение; той го прави; народът чува гласа му и се разкайва за греховете си; тогава Господ се смилява и не се случва никаква беда. А Йона (гл. 4) е наистина разочарован. Но Господ му дава урок: причинява му малко страдание (растението, което му правело сянка, било унищожено от Божията ръка), за да го убеди, че както Йона се грижи за своя личен малък комфорт, така и Господ може да се грижи за великия град с толкова голямо население.

В тази удивителна кратка история се съдържат множество поуки, които читателят от онези времена е могъл да извлече за себе си. Тук отново се сблъскваме с онова, което пророците подчертавали – че Господ е Бог не само на Израил, но и на всички народи, и че Той има власт над всички, дори над най-могъщата световна империя – Асирия. Нещо повече, Господ е изобразен като милостив Бог, който всъщност предпочита не да съди и наказва, а да бъде добронамерен към всички, които се каят, дори те да са заклети врагове.

Посланието терзаело не само Йона, но и юдейските слушатели, които знаели твърдо, че Израил и Юдея са разрушени, и вярвали, че това е Божие наказание – Бог се разгневил на хората за тяхната греховност и неуважението им към Него. Този сюжет показва също така каква могъща сила притежавало словото. Достатъчно е само Йона да произнесе една дума и цял един град пада на колене пред Яхве. Но повечето истории казват, че въпреки всичко Божията воля не може да бъде променена. Ако Той иска хората от Ниневия да чуят Неговото послание, те ще го чуят, въпреки опитите на Йона да предотврати това. Бог е отговорен за всичко съществуващо и ще постигне своите цели.

(Следва)