БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / У, ПРОТИВНАТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

У, ПРОТИВНАТА

За моите приключенски романи ми е нужен постоянен приток на свежи и интересни злодеи. В търсене на прототипи прерових цялата световна история. При мъжете всичко е наред; неприятни типове и злодеи от този пол се намират в богат асортимент. При жените е много по-зле. Или защото са по-малко склонни към социопатия, или вековната мъжка диктатура им пречела да се развихрят както трябва.

Но все пак успях да открия няколко и да си ги забода в съответния файл.

Имах например идея да напиша роман „Фентъзи“ за проекта „Жанрове“. Търсеше се кандидатка за вакантното място на изключително противна императрица. Някаква гадина, изцяло порочна и абсолютно безмилостна, лишена от всякакви обикновени човешки чувства. Дори собствените ѝ деца да са за нея просто разменна монета.

Намерих две прекрасни кандидатки. Първата е византийската императрица Зоя Багренородна (978–1050). Във всяко едно отношение чудесна, та дори и разкошна, жалко само, че нямала деца. Наложи се да я отхвърля (но все пак я включих в повестта „Огненият пръст“). Втората кандидатка обаче пасна просто идеално. Но тъй като вече няма да ми трябва – насладете се. Персонажът си заслужава.

(Моля за извинение китаистите, ако транскрибирам имената неправилно – източниците ми бяха предимно чуждестранни.)

И така, Китай по времето на династия Тан. Седми век. Половин Европа тича в животински кожи и се моли на гръмотевици и мълнии. Руските гори все още дори не са руски; Рюрик (който може би изобщо не е съществувал) ще се появи чак след цели два века.

А в Поднебесната империя вече от хиляда години съществуват конфуцианската етика, грамотността, благоустроените градове, строгите закони и другите плодове на просвещението, за които обаче съм осведомен повече от романите на Роберт ван Хюлик. (Който не е чел за „благородния“ съдия Ди – съчувствам му.)

И ето, в най-цивилизованата страна на тогавашния свят се ражда момиче с необичайното за нашите уши име У. Много красиво, умно, с железен характер. Не желае да се занимава с бродерия и други женски глупости, а прекарва цялото си време в четене на книги. Баща ѝ, висш чиновник, бива постоянно местен от една провинция в друга и момичето изучава любознателно как е уреден животът в различните краища. В хубавичката ѝ главица протича някаква нелека, скрита дейност.

На тринадесет години младата красавица била взета в харема на императора – едва ли не против волята на нейните родители. Майка ѝ плакала за нея като за покойница. А дъщерята изглеждала много доволна: щяла да стане наложница на владетеля на вселената.

Император Гао-дзун: могъщ, но слаб. Случва се и така.

В женските покои на двореца новата конкубина от пети ранг прекарала дванадесет години, без изобщо да попадне в спалнята на Сина на Небето. А когато император Тай-дзун починал, двадесет и пет годишната У, заедно с другите бездетни наложници, била изпратена пожизнено в манастир.

Интересно е кога точно се превърнала в чудовище? Дали се е родила такава, или се е прекършила нравствено от дългото уединение в харема и манастирското заточение? Така или иначе, новият император Гао-дзун направил голяма грешка, когато, съблазнен от красотата на монахинята, я върнал в двореца.

На първия етап от възхода си У действала така, както единствено би могла да действа една властолюбива жена от онази епоха: манипулирала могъщ мъж.

Няма да описвам подробно криволичещия път, по който бившата монахиня вървяла към властта: всичките безбройни интриги, клевети, доноси и скрити убийства. Ще се спра само на един епизод. Законната съпруга на императора не можела да има деца. Но само този неин недостатък не бил достатъчен, за да се отърве У от своята съперница. И тя осъществила следната комбинация: удушила новородената си дъщеря, а вината прехвърлила върху императрицата – тя, видите ли, извършила това ужасно злодеяние от ревност. Версията изглеждала убедително, а скалъпените улики довършили останалото. Възмутеният владетел прогонил опозорената си съпруга (която У заповядала скоро да бъде умъртвена) и се оженил за неутешимата майка на нещастното бебе.

Новата жена въртяла слабоволния император на малкия си пръст. Обикновено по време на заседанията на правителството седяла зад параван зад гърба на съпруга си и му подсказвала какво да казва. Дори недоброжелателните летописци признават, че съветите ѝ били мъдри, защото У „познавала добре литературата и историята“.

Императрица У Цзетян: а очите ѝ едни добри, добри…

След няколко години Гао-дзун получил удар и царицата започнала да управлява от негово име вече без всякакъв параван.

Появило се усложнение, когато синът ѝ, престолонаследникът, пораснал. По силата на характера си той приличал на своята майка, но, покварен от конфуцианското възпитание, не желаел да следва пътя на злото, а искал да управлява според закона и справедливостта. Методите, с които управлявала майка му (тя обичала например да дави враговете си в делва с вино или да ги разсича на четири части), не се харесвали никак на принца. Наложило се императрицата да отрови своя непослушен син. Ами какво да се прави?

Другите ѝ синове били по-сговорчиви. Известно време тя властвала, прикривайки се зад името на единия от тях, после го прогонила и сложила на трона друг. А през 690 г., на шестдесет и шест годишна възраст, решила да сложи край на тази ненужна декорация и се обявила за управляващ император (единственият случай за четири хилядолетия китайска история).

В дълбоката си старост, за каквато по онова време се смятала осмата десетица от живота, от твърде дългото пребиваване на власт императрицата-император започнала да губи своята хватка. Потънала в неприличен за възрастта си разврат, изпаднала в зависимост от началниците на тайната си служба и в крайна сметка свършила така, както свършват всички подобни диктатори. Приближените ѝ организирали заговор и свалили от власт грохналата от старост владетелка. Скоро след това тя починала в заточение. Преди смъртта си вероятно се е терзаела, че е била твърде доверчива към хората и не е проляла достатъчно кръв.

Ех, каква забележителна злодейка би се получила за „Фентъзи“: майка, която изяжда децата си.

Следва