Даниил Хармс

Не, не и не! Да не спорим! Това не е Шерлок Холмс. Това е Даниил Хармс, който се прави на Шерлок Холмс. Имал такава странност да се прави на този и онзи.

Даниил Хармс (истинско име – Даниил Ювачов, 1905-1942) е руски поет и писател. Започва като футурист, но скоро преминава в лагера на авангардистите. Един от основателите на известната авангардистка литературна група ОБЕРИУ („Обединение за реално изкуство“). През 1931 г. е арестуван заедно с други поети от групата, поезията им е обявена за „класово неприемлива“ и Хармс е осъден на три години лагер, но след това присъдата му е заменена със заточение. След заточението се връща в родния си Ленинград и се издържа, като пише детски стихотворения. През 1941 г. отново е арестуван, по донос, че разпространява пораженчески слухове, свързани с войната. В което може и да има нещо вярно – Хармс не само обичал да се облича странно, но и да говори странни неща, често съвършени измишльотини. Тъй като явно го заплашва разстрел, той симулира лудост и е затворен в психиатрична клиника. Умира в клиниката по време на Ленинградската блокада, по всяка вероятност от глад. През 1956 г. е реабилитиран, но повечето от произведенията му не се издават до края на 80-те години.

Из „ВЕСЕЛИ МОМЧЕТА”

(литературни анекдоти)

Автор: Даниил Хармс Превод: Павел Николов

Гогол се преоблякъл като Пушкин, отишъл при Пушкин и позвънил. Пушкин му отворил и вика: „Виж, Арина Родионовна, аз си дойдох!".

Лермонтов искал да избяга с жената на Пушкин. На Кавказ. Все я гледал иззад колоните, гледал... Изведнъж се засрамил от своите желания. „Пушкин – мисли си – е огледало на руската революция, а аз ? съм свиня“. Отишъл, застанал пред него на колене и казва: „Пушкин, къде е кинжалът ти? Ето моята гръд“. Пушкин много се смял.

Веднъж Пушкин се бил с Гогол на дуел. Пушкин казва: - Стреляй ти първи. - Как аз? Не, ти. - А, аз ли? Не, ти. Така и не стреляли.

Веднъж Гогол се облякъл като Пушкин, надянал отгоре лъвска кожа и отишъл на бал с маски. Фьодор Михайлович Достоевски, царство му небесно, го видял и вика: „Бас държа, че е това е Лев Толстой! Бас държа, че това е Лев Толстой!“ (Бел.: на руски „лев“ означава „лъв“).

Веднъж Пушкин решил да уплаши Тургенев и се скрил на Тверския булевард под една пейка. А Гогол също решил в този ден да уплаши Тургенев, преоблякъл се като Пушкин и се скрил под друга пейка. И ето че Тургенев идва. А двамата като изскочат!..

Достоевски отишъл на гости на Гогол. Позвънил. Отворили му. „Но как така – казват, - Фьодор Михайлович, пет годиин вече откак Николай Василевич умря“. Е и какво от това, помислил си Достоевски, царство му небесно, нали и аз също някога ще умра.

Веднъж Пушкин се преоблякъл като Гогол и отишъл на гости на Лев Толстой. Никой не се учудил, защото по това време Достоевски, царство му небесно...

Пушкин седи вкъщи и мисли: „Аз съм гений, добре. Гогол също е гений. Но нали и Толстой е гений, и Достоевски, царство му небесно, е гений. Кога ще свърши всичко това?“ И ето че всичко свършило.