СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 14, 2009

Даниил Хармс

Не, не и не! Да не спорим! Това не е Шерлок Холмс. Това е Даниил Хармс, който се прави на Шерлок Холмс. Имал такава странност да се прави на този и онзи.

Даниил Хармс (истинско име – Даниил Ювачов, 1905-1942) е руски поет и писател. Започва като футурист, но скоро преминава в лагера на авангардистите. Един от основателите на известната авангардистка литературна група ОБЕРИУ („Обединение за реално изкуство“). През 1931 г. е арестуван заедно с други поети от групата, поезията им е обявена за „класово неприемлива“ и Хармс е осъден на три години лагер, но след това присъдата му е заменена със заточение. След заточението се връща в родния си Ленинград и се издържа, като пише детски стихотворения. През 1941 г. отново е арестуван, по донос, че разпространява пораженчески слухове, свързани с войната. В което може и да има нещо вярно – Хармс не само обичал да се облича странно, но и да говори странни неща, често съвършени измишльотини. Тъй като явно го заплашва разстрел, той симулира лудост и е затворен в психиатрична клиника. Умира в клиниката по време на Ленинградската блокада, по всяка вероятност от глад. През 1956 г. е реабилитиран, но повечето от произведенията му не се издават до края на 80-те години.


Из „ВЕСЕЛИ МОМЧЕТА”


(литературни анекдоти)


Автор: Даниил Хармс Превод: Павел Николов


Гогол се преоблякъл като Пушкин, отишъл при Пушкин и позвънил. Пушкин му отворил и вика: „Виж, Арина Родионовна, аз си дойдох!".


Лермонтов искал да избяга с жената на Пушкин. На Кавказ. Все я гледал иззад колоните, гледал... Изведнъж се засрамил от своите желания. „Пушкин – мисли си – е огледало на руската революция, а аз ? съм свиня“. Отишъл, застанал пред него на колене и казва: „Пушкин, къде е кинжалът ти? Ето моята гръд“. Пушкин много се смял.


Веднъж Пушкин се бил с Гогол на дуел. Пушкин казва: - Стреляй ти първи. - Как аз? Не, ти. - А, аз ли? Не, ти. Така и не стреляли.


Веднъж Гогол се облякъл като Пушкин, надянал отгоре лъвска кожа и отишъл на бал с маски. Фьодор Михайлович Достоевски, царство му небесно, го видял и вика: „Бас държа, че е това е Лев Толстой! Бас държа, че това е Лев Толстой!“ (Бел.: на руски „лев“ означава „лъв“).


Веднъж Пушкин решил да уплаши Тургенев и се скрил на Тверския булевард под една пейка. А Гогол също решил в този ден да уплаши Тургенев, преоблякъл се като Пушкин и се скрил под друга пейка. И ето че Тургенев идва. А двамата като изскочат!..


Достоевски отишъл на гости на Гогол. Позвънил. Отворили му. „Но как така – казват, - Фьодор Михайлович, пет годиин вече откак Николай Василевич умря“. Е и какво от това, помислил си Достоевски, царство му небесно, нали и аз също някога ще умра.


Веднъж Пушкин се преоблякъл като Гогол и отишъл на гости на Лев Толстой. Никой не се учудил, защото по това време Достоевски, царство му небесно...


Пушкин седи вкъщи и мисли: „Аз съм гений, добре. Гогол също е гений. Но нали и Толстой е гений, и Достоевски, царство му небесно, е гений. Кога ще свърши всичко това?“ И ето че всичко свършило.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.