Прочетох тук-там в някои блогове жалби по отминалото лято. Помислих си стрували си да се жали за нещо минало, което няма да се върне, а и така или иначе пак ще дойде. И си спомних за стихотворението „Юнкер Шмит” („Юнкер Шмидт”) на Козма Прутков*.
ЮНКЕР ШМИДТ
Вянет лист. Проходит лето.
Иней серебрится...
Юнкер Шмидт из пистолета
Хочет застрелиться.
Погоди, безумный, снова
Зелень оживится!
Юнкер Шмидт! честное слово,
Лето возвратится!
(ЮНКЕР ШМИТ
Вехнат листата. Минава лятото.
Скрежът се сребрее...
Юнкер Шмит с пистолета
иска да се застреля.
Почакай, безумнико, отново
зеленината ще се оживи!
Юнкер Шмит, честна дума,
лятото ще се върне!)
* Козма Прутков – псевдоним на руските поети от средата на ХIХ век Алексей К. Толстой и братята Алексей, Владимир и Александър Жемчужникови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.