Преди много години, когато бях в десети клас, една моя съученичка ми вика след часовете:
- Хайде да те водя в читалището.
- Защо?
- На концерт.
- Какъв концерт?
- На пиано.
- Какво-о-о-о! – очите ми станаха на понички. – Ти луда ли си: и пет минути няма да издържа!!
Моята съученичка обаче не се впечатляваше никак от очи на понички, хвана ме за ръкава и ме повлече към читалището.
Оттогава пианото ми е любим музикален инструмент.
Поуката ли? Необходимо е понякога да има някой, който да те очовечи. Ако трябва и насила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.