Защо църквата не премине от непонятното църковнославянско богослужение към разбираемо на съвременен български език? Не зная отговора. Но си мисля, че е преди всичко от мързела, в който църквата е затънала до уши. Възможни са обаче и други обяснения.
Ако аз бях например дядо Максим (или поне дядо Николай Пловдивски) и дума нямаше да дам да се издума за богослужение на съвременен български език под страх от анатема до десето коляно. Най-вече по две причини.
Първо. Неразбираемата реч засилва впечатлението за мистика, а мистиката е съществен елемент от религията. Махнете от религията мистиката и ще остане една гола истина. А религията и голата истина са смъртни врагове.
Второ. Съвременният български език може да предизвика някои доста неприятни конфузии. Отива например някой да се венчава в църква (модерно е!), чува попът да мрънка „Венчается раб Божи И. за раба Божия К. во имя…” и така нататък, но хич не обръща внимание на попското бръщолевене. На съвременен български език обаче това ще звучи така: „Венчава се Божият роб И. за Божията робиня К. в името…” Опа! Кажи му ти на един съвременен човек, че е роб, и нищо чудно да получиш в отговор: „Абе що не си ... майката!” И така току виж църквата останала само с фанатиците, които са склонни да бъдат роби не само на Бога, но и на който и да е авторитет със съмнителна стойност.
Ето защо, ако бях дядо Максим…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.