петък, септември 04, 2009

Запорожци пишат писмо на султана

Дали е легенда, или истина - не се знае. Във всеки случай картината на Иля Репин „Запорожци пишат писмо на турския султан” ("Запорожцы пишут письмо турецкому султану") е съвсем реална:


А историята е следната. През ХVІІ век турският султан Мехмед ІV Авджи (1648-1687) пише следното писмо до запорожките казаци (според "Дарвинский сборник истории Запорожской Сечи"):


„Аз, султан и владетел на Блестящата порта, син на Мохамед, брат на Слънцето и Луната, внук и наместник на Бога на земята, властелин на Македонското, Вавилонското и Ерусалимското царство, на Велики и Малки Египет, цар над царете, властител над властителите, несравним рицар, непобедим от никого воин, владетел на дървото на живота, неотстъпен пазител на гроба на Исуса Христа, попечител на самия Бог, надежда и утешител за мюсюлманите, страшилище и велик защитник за християните, ви заповядвам, запорожки казаци, да ми се предадете доброволно, без всякаква съпротива и да не ме безпокоите с вашите нападения.


Турски султан Мохамед IV


На което запорожците отговорили (според “История на запорожките казаци” от Д. Еварицки):


„Запорожките казаци до турския султан! Ти, султане, дявол турски и на проклетия дявол брат и приятел, на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите си ти рицар, като с гол гъз таралеж не можеш да убиеш. Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ще се бием с тебе, мама ти ще изпона#бем. Ти си вавилонски готвач, македонски дърдорко, ерусалимски самохвалко, александрийски козел кастриран, на Големи и Малки Египет свинар, арменски злодеец, татарски пръч, каменецки палач, на целия свят и подсвят шут, на отровната змия внук и за нашия х#й закачалка. Ти си свинска мутра, конски задник, ръфащо куче, некръстена глава, твойта майка да на#бем. Ето това ти казват запорожците, никаквецо. Няма и свинете християнски да пасеш. А сега свършваме, защото не знаем датата и календар нямаме, месецът е на небето, годината си отива, а денят тук е като при вас, за което целуни по задника нас!


Подписали: Кошевой атаман Иван Сирко с целия запорожки кош


А тъй като при превода се губи част от „сочността” на оригинала, ето го за владеещите руски език:


„Запорожские казаки турецкому султану! Ти, султан, чорт турецкий, i проклятого чорта брат i товарищ, самого Люцеперя секретарь. Якiй ты в черта лыцарь, коли голою сракою ежака не вбъешь. Чорт высирае, а твое вiйско пожирае. Hе будешь ты, сукiн ты сыну, сынiв христiянських пiд собой маты, твойого вiйска мы не боiмось, землею i водою будем биться з тобою, распро#б твою мать. Вавилоньский ты кухарь, Макидоньский колесник, Iерусалимський бравирник, Александрiйський козолуп, Великого и Малого Египта свинарь, Армянська злодиюка, Татарський сагайдак, Каменецкий кат, у всего свiту i пiдсвiту блазень, самого гаспида внук и нашего х#я крюк. Свиняча ты морда, кобыляча срака, рiзницька собака, нехрещений лоб, мать твою въ#б. От так тобi хапорожцi виcказали, плюгавче. Hе будешь ти i свиней христiанских пасти. Теперь кончаемо, бо числа не знаемо i календаря не маемо, мiсяц у небi, год у книзя, а день такий у нас, якиi i у Вас, за це поцелуй в сраку нас!


Пiдписали: Кошевой атаман Иван Сирко Зо всiм кошем Запорожськiм


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.