СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 07, 2009

Градски легенди

Градските легенди са съвременни фолклорни произведения: кратки, на пръв поглед правдоподобни истории, които обаче не отговарят на действителността. Градската легенда се различава от слуховете, които също са фолклорни произведения, по това, че не е обвързана с конкретни лица и места. При разказването й обикновено се сочи далечен първоизточник, който не може да бъде проверен – например „бабата на съседката на сина на секретарката на моя шеф”.


Градските легенди са най-разнообразни по жанр. Английският сайт http://www.snopes.com/ сочи четиридесет и три разновидности, а сайтът http://urbanlegendsonline.com/ е по-скромен - само деветнадесет. Лично аз предпочитам страшните градски легенди. Точно такива са залегнали и в основата на филма „Градски легенди – 1, 2 и 3” (не съм го гледал, ама зная).

Градските легенди не са от скоро. В далечната 1948 г. например Светослав Минков публикува разказа „Колет от Америка”, който всъщност е интерпретация на американска градска легенда, много стара, но битуваща и до ден днешен в най-различни варианти – за хора, които изяждат праха на кремиран мъртвец, вземайки го за подправка.

Аз също си спомням някои градски легенди от ранното ми детство.

Говореше се по това време например, че има хора, които отвличат малки деца, за да им пият кръвта. И ние, малките деца, играехме понякога на „кръвопийци”. Ама през деня, смрачеше ли се, такива игри никак не се вписваха в пейзажа.

Въпросната градска легенда е от типа „кратки”. Спомням си много добре и една по-дълга. За един войник, който си дошъл в отпуск от казармата и се хванал на бас, че ще отиде през нощта на гробищата и ще забие войнишкия си нож на един пресен гроб. Отишъл войникът, намерил гроба, клекнал и забил ножа. След това се изправил и понечил да тръгне, но нещо дръпнало отдолу шинела му. Когато на другата сутрин хората отишли там, намерили войника безжизнен върху гроба. В тъмното, забивайки ножа, той приковал с него към земята и полата на шинела си. Когато тръгнал, забитият нож го дръпнал, а той помислил, че е мъртвецът. И умрял от страх.

А то наистина си е за страх. И изводът сигурно е: „Не се мотайте нощно време по гробищата”.


Впрочем, сещам се и за нещо смешно. Говореше се, че колорадските бръмбари (много се бяха навъдили по едно време тези гадове) са ги пуснали американците със самолети, за да навредят на българското селско стопанство. Но това може и да не е било градска легенда, а най-обикновена болшевишка пропаганда…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.