неделя, юни 28, 2009

Разказ втори

Вече казах за „писателската” група, която създадоха няколко доброволци от Корпуса на мира на САЩ, работещи в България като учители по английски език, и в която за голям мой ужас включиха и мене. Следващата задача, с която трябваше да се справим всичките, беше да напишем някаква вариация на тема: "Who would win in a fight?". Та ето какво се получи при мене:


J'ai besoin de tout mon courage pour mourir à vingt ans!*


Тъмнината навън вече беше започнала да се разрежда, когато завърши последното писмо. Не беше спал цяла нощ, но изобщо не му се спеше. Чувстваше се някак си странно, като пред прага на нещо ново и необяснимо. Утрото шестваше по парижките улици.

Облегна се на стола, отметна глава назад и се загледа в тавана. Кой ще победи, кой ще победи, кой ще победи?!.. Въпросът се върна отново от дълбочината на съзнанието му и се заби в мозъка му с цялата острота на невъзможността да му отговори. Кой ще победи?..

Затвори очи. Тъмнина. И в тъмнината трепна и се очерта отговорът. О, Боже! Да умреш на двадесет години!!.

Скочи ужасен, разтреперан и се озова до прозореца. „Кой ще победи?” – попита града. „Кой ще победи” – попита света. И научи това, което вече знаеше.

Не е лесно, не е лесно да умреш на двадесет години! Трябва ти много смелост. Всичката смелост, която може да събере в себе си едно толкова слабо същество, каквото е човекът…
-------------------

Половин час по-късно Еварист Галоа напусна своето жилище, спусна се по витата стълба и излезе на улицата, където го чакаше каретата със секундантите. Беше 30 май 1832 година.


*Нужна ми е всичката смелост, за да умра на двадесет години.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.