За моята секционна комисия

Мислех да напиша нещо за моята секция (секционна избирателна комисия) още снощи, но бях много уморен и заех хоризонтално положение веднага щом се върнах у дома. Сложих лаптопа на корема си (любимата ми поза), за да видя поне първата пресконференция, но дали съм гледал и две минути, не зная. Заспал съм с машинката върху мене (това пък е любимият ми номер).

На избори като на избори. Поне за мене. Бил съм в какви ли не секции: и в по-тежки, и в по-леки; бил съм и председател, и заместник-председател, и секретар, но най-вече член (дето казал Иванчо: „У дома сме двама члена, останалото са все…”, знаете какво може да каже Иванчо). Този път бях член. И председателят на комисията - също член (по Иванчовата рецепта), а останалото – дами (по моя рецепта).

Но се случихме всичките все стари лъвове и лъвици, калени в не едни избори. Което най-малко означава, че се знаем поне по физиономии и че проблеми в секцията няма да има. Защото секционната работа не винаги протича гладко. Особено когато комисията се състои от 90% аматьори, които не са си направили труда да прочетат нито Закона за изборите, нито методическите указания на Централната комисия. Стигало се е до случаи членове на комисии да спорят до късни нощни доби по проблеми, които обикновено се оказват лесно разрешими, ако всеки си е на мястото и е добре подготвен за съответната работа.

А като говорим за калпави състави на секции, ето ви пресен пример: в съседната секция на моята имаше страхотен куриоз – изпратили там момче-циганче на деветнадесет години за председател на комисията, а то – с първо отделение, дето се вика, едва буквите познава. Като добавка: заместник-председателката се оказа едно наперено младо момиченце, което иначе на две магарета слама не може да раздели (познавам го!), секретарката – и тя от същия калибър (няма как – майка е на предходната). Добре, че в секцията имаше един стар изборджия, та той пое работата и на тримата. Душа не му беше останала на човека в края на изборния ден.

А моята секция на всичко отгоре се оказа и майтапчийска. Стопроцентово – барабар с наблюдателките. Още ме боли коремът от смях.

Иначе – проблеми наистина нямаше. Всичко протече като под конец. Само една баба върнахме, защото вместо личната карта си беше донесла картата за банкомата. Но бабата не ни се разсърди, оказа се съвестна и след малко дойде обратно вече с правилния документ. Вечерта преброихме бюлетините за нула време (сговорна дружина планина повдига), оформихме протоколите, като всички гледахме на четири, защото само за една сгрешена цифра компютрите на Районната комисия те изплюват и става мътна и кървава (протоколите се носят там обикновено от председателя и заместник-председателя, а всяка поправка трябва да се подпише от цялата комисия, която в същото време вече хърка у дома си).

После се разделихме с едно щастливо „довиждане”. Щастливо, защото разбрахме, че на парламентарните избори съставите на комисиите ще бъдат същите. Оттам вече ще има и снимки. То щеше да има и сега, но сутринта в бързината (винаги излизам в последния момент и бързам) си забравих фотоапарата.

Добавка: Марфи ме подсети, че съм пропуснал нещо много важно: да приложа извадка от протокола на секцията. Веднага поправям пропуска. Ето резултатите:

Гласоподаватели по скисък: 530

Действителни гласове: 144

Недействителни бюлетини: 1

Гласове:

1. РЗС - 10

2. Лидер - 9

3. ГЕРБ - 40

4. ДПС - 4

5. Атака - 11

6. Коалиция за България - 37

7. Защита - 4

8. НДСВ - 13

9. Българска социалдемокрация - 4

10. БНД - 0

11. Синята коалиция - 8

12. Зелените - 1

13. Напред - 3